Данни за храната на столичната аристокрация XIII-XIV век

Сведенията за храната и храненето на българското население са от различен характер – местни и чужди писмени извори, пътеписи, грамоти, житийна литература, изображения в миниатюри и в монументалната живопис, археологически находки и др. Храната, с оглед суровината за нейното приготовление попада в няколко групи –растителна, животинска /съответно от домашни животни и от лов/, риба и др. Писмените сведения и данните от археологическите разкопки ясно отделят качеството и разнообразието на храната, употребявана съответно от масовото население /проучвания в столичните квартали на Царевец и Трапезица, кварталът в Западното подножие на Момина крепост и др./, от една страна, и от друга – данните от разкопките на Царския дворец и Патриаршията, от елитните затворени комплекси на Трапезица, някои от най-значимите столични манастири. Сред данните за храната и културата на хранене на столичния елит са обширните трапезарии, луксозните блюда от сграфито съдове, костни останки от щуки, големи екземпляри див шаран, агнета, млади едри домашни животни, ловни трофеи и др.Information about the food and nutrition of the Bulgarian population is of a different nature – local and foreign written sources, travelogues, endowment documents, passionaries, images in miniature and monumental paintings, archaeological finds and others. Given the raw material for its preparation, it falls into several groups – plant, animal (from domestic animals and hunting), fish, etc. The written records and the data from the archaeological excavations reveal a clear distinction in quality and variety of the foods consumed by the mass population in the capital districts of Tsarevets and Trapezitsa, the district at the western foot of Momina fortress, etc., and those consumed by the elite in the Royal Palace and the Patriarchate, in the elite closed complexes of Trapezitsa, and some of the most significant metropolitan monasteries. Our data on the food practices of the metropolitan elite is based on findings and artefacts such as extensive dining rooms, luxurious plates of sgraffito dishes, bone remains of pike, large specimens of wild carp, lambs, young large domestic animals, hunting trophies, etc

Принос към градоустройството на столично Търново /XII-XIV век/

Разглежданият сектор е разположен върху три съседни перваза, на най-южния от които се разкрива голям ансамбъл, обхващащ площ от 900 m2. Построен е през първата половина на 13 век и съществува до падането на Търново в края на 14 век. Открити са две крила. Западното крило е верижна сграда. Вътрешните стени са измазани, а подовете са с тухлена настилка. По подобен начин е изградено и северното крило (трапезария). Разкрита е голяма битова пещ, както и елипсовидно отоплително оборудване. Новооткритият ансамбъл е принос за разбирането на градоустройството на сектора. Тук не са открити следи от жилищни сгради, производствени и търговски постройки, некрополи и др. В този контекст тук е формирана градската среда, само с големи затворени ансамбли, граничещи един с друг и обитавани от представители на видната столична аристокрация.The examined sector is situated on three adjacent ledges, on the southernmost of which is discovered a large ensemble, encompassing an area of 900 m2. It was constructed during the first half of the 13th century and existed until the fall of Tarnovo at the end of the 14th century. Two wings are discovered. The west wing is a chain building. The inner walls are plastered and the floors are covered with a brick pavement. The north wing (a dining hall) is constructed in a similar manner. A large domestic furnace is uncovered, as well as an elliptical heating equipment. The newly discovered ensemble is a contribution to the understanding of the urban planning of the sector. Here no traces were found of residential buildings, production and trade structures, necropoles, etc. In this context here was formed an urban environment, only with large enclosed ensembles, bordering with one another and inhabited by representatives of the eminent metropolitan aristocracy

Една емблематична находка за Великата лавра "Св. Четиридесет мъченици"

Ключът е открит в северния двор на манастира "Св. 40 мъченици", приблизително там, където вероятно е била ситуирана северната порта на комплекса. Като пластична двуизмерна творба ключът е с форма на изправена човешка фигура. Принадлежи към ключовете за катинари с отключване чрез преплъзване. Изработен е от желязо чрез изковаване, със сложен заключващ код. Ключът изобразява изправена човешка фигура, в правилни пропорции, като двете ръце са встрани, отпуснати по протежение на тялото. Общият силует, пропорциите, характерът на облеклото и моделировката на главата с покривалото върху нея доближават фигурата до изображение на монах, в съответствие с предназначението на находката като ключ на главната порта на манастира "Св. 40 мъченици" в Търново.The key was found in the northern yard of the "Holy Forty Martyrs" monastery, approximately where the northern gate of the complex must have been located. As a plastic two-dimensional piece the key is shaped as an upright human figure. It belongs to the type of padlocks keys, which unlock with a sliding movement. It’s made of wrought iron, with a complex locking code. The key depicts an upright human figure with symmetric proportions, with two hands relaxed on the sides of the body. The general silhouette, the proportions, the clothing style and the modeling of the veiled head, resembles an image of a monk, which corresponds to the function of the item, as a key to the main gate of the "Holy Forty Martyrs" monastery in Veliko Tarnovo

Градустройството в югоизточната част на Трапезица в светлината на новите проучвания

След 30-те години на 13 век и до края на Търновското царство в югоизточния сектор на Трапезица се оформя градоустройствена картина на тераси са издигнати някой от най-значимите столични църкви – с номера 3, 4 и 14, както и голям затворен ансамбъл при църква №3 свързан с виден представител на църковната йерархия /най-вероятно епископът на тази втора по значимост столична крепост/. Непосредствено южно до епископията е долепена голяма двуделна постройка, оформена представително – колони и аркова конструкция. От изток е завършвала с апсида. По измазаните с хоросан стени няма останки от стенопис. Сред откритите находки е съд с изобразена звезда на Давид. Напълно възможно е тази сграда да е била натоварена с обществени и религиозни функции и да е свързана с обетавалите тази крепост евреи през столично Търново – 13-14 век.After the 30’s of the 13th century and until the end of the Tarnovo Kingdom in the south-east sector of Trapezitsa a specific urban planning was taking shape. Over several ledges are built some of the most significant Metropolitan churches, such as church № 3, 4 and 14, as well as a large closed ensemble near church №3, related to an eminent representative of the ecclesiastical hierarchy – most likely the bishop of this second in significance Metropolitan fort. Immediately south of the episcopate is attached a large duplex building, with an imposing appearance – columns and an arch construction. From the east it ends with an apse. There are no traces of mural paintings on the plastered walls. Among the findings there is a vessel with an image of the Star of David. It is possible that this building had social and religious functions and was related to the Jewish people, who inhabited this fort during the 13th-14th centuries of Metropolitan Tarnovo