ЛЕКСИКО-ФРАЗЕОЛОГИЧЕСКИЕ СРЕДСТВА ЭКСПЛИКАЦИИ КОНЦЕПТА «СКУКА» В РОМАНЕ В СТИХАХ ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН А. С. ПУШКИНА И В ЕГО ПЕРЕВОДЕ НА СЕРБСКИЙ ЯЗЫК (K 220-летию со дня рождения А. С. Пушкина)

В настоящей работе применяется комплексная методика исследования, способствующая изучению языковой репрезентации концепта «скука» на основе сочетания различных методов и способов анализа. Делается попытка построить концепт «скука», с использованием языкового материала романа Евгений Онегин и его перевода на сербский язык. Установливается связь между лингвистическими средствами, эксплицирующими концепт «скука», в системе сюжетных событий романа в стихах и в его перевода на сербский язык. Представлена языковая личность скучающего героя с учетом лингвистических и экстралингвистических параметров, участвующих в создании концепта «скука»

Лингвистичките специфики на македонските, албанските и турските пословици и поговорки за жената – прагматика и семантика

Во оваа статија се презентираат согледувања за лингвистичките специфичности на македонските, албанските и турските пословици и поговорки за жената од подрачјето на прагматиката и на семантиката, коишто заедно со синтаксата ги издвојуваат пословиците и поговорките во посебен семиотичен и јазичен микросистем, со што не само што се определуваат овие нивни јазични особености туку и се истакнува, посебно, нивната положба во однос на другите литературни жанрови. Целта е да се покаже дали македонските, албанските и турските пословици и поговорки за жената носат ист тип пораки, кои се реализираат во различни формални структури

Абсурдность бродячих сюжетов

Если предоложить, что каждая культура характеризуется своими специфическими закономерностя- ми, то задача исследования состоитв попытке определить одну из суще- ственных характеристик русской литературы и культуры. Следуя ис- следованиям исторической поэтики о устойчивых комплексах мотивов, составляющих основу устного или письменного произведения, переходящих из одной страны в другую, возникает вопрос о том, как эти «бродячие сюжеты» переходят внутри собственной культуры из одной стилевой формации в другую (по А. Флакеру), из одной фазы лите- ратурного и культурного развития в другую. Анализ показывает, каким образом зародилась определенная сюжетная схема в творчестве Н. В. Гоголя и привела к абсурдному сознанию, которое - не смотря на изменения художественного облика - стало особого рода конструктив- ным принципом русско-советской культуры XX. в.While presupposing that every culture evolves based on its own specific terms, this discussion poses the question of how one of Russia's main cultural and literary characteristics emerges within these two realms. Following research on historical poetics on permanent theme and motif-related (subject) schemes, which form the basis of oral or written artistic expression and pass from one country to another, the question that poses itself is how these consequent “travelling themes” pass from one (according to A. Flaker) style formation into another, from one phase of literary and cultural development into another. The analysis addresses the emergence of a specific motif scheme in the creative process of N.V.Gogol that has led to the absurd consciousness, which in turn became, regardless of art form transformations, a kind of a constructive principle of Soviet and Russian culture of the 20th century

Determinants Of Psychoactive Substance Abuse Among Students From 7th To 9th Grade In Kavarna And Dobrich – A Comparative Study

Доказано е, че колкото в по-млада възраст детето посегне към психоактивните вещества, толкова вероятността да развие тежка зависимост е по-голяма.Целта на това изследване е да се анализират основните причини за употреба на вещества в тази възрастова група и да се диференцират условията, благоприятстващи употребата. Проучването е проведено в две средни училища в градовете Добрич и Каварна. Класовете в училищата са произволно избрани, като всички ученици в класовете участват в проучването.Като основна причина за експериментална употреба на психоактивните вещества анкетираните са посочили „от любопитство” – 65,3% - Каварна, и 55% - Добрич. Голяма част от учениците живеят в семейства, където родителите им употребяват психоактивни вещества – в 45% от семействата на анкетираните ученици в Добрич и 58 % от Каварна. Процентът на приятелите, използващи психоактивни вещества – в Добрич: 54% от приятелите употребяват тютюневи изделия, 42% употребяват алкохол и 39% употребяват наркотични вещества; в Каварна: 57% употребяват тютюневи изделия, 56% алкохол и 30% наркотични вещества. Алкохолът и цигарите са най-масово употребявани психоактивни вещества сред учениците и в същото време най-достъпни. Повече от 60% от анкетираните споделят, че се снабдяват с тях от търговската мрежа.It has been proven that the younger an individual starts using psychoactive substances, the greater possibility of becoming an addict later on.The aim of the current study is to analyze the main factors that are contributing to the greater abuse of these substances at such age, as well as to differentiate the conditions that contrubite to the problem. Research was done in two high schools in Dobrich and Kavarna. The groups of students were randomly chosen, with every single one of the students from the chosen groups participating in the study.The main reason for the experimental use of psychoactive substances is out of curiosity- 65.3% in Kavarna and 55% in Dobrich. A high percentage of students live in families where the parents took psychoactive substances - 45% of the surveyed ones in Dobrich and 58% from those in Kavarna. The percentage of students with friends taking psychoactive substances in Dobrich was as follows: 54% had friends who smoked cigarettes, 42% had friends consuming alcohol and 39% took narcotics. In Kavarna the distribution was as follows: 57% smoked cigarettes, 56% consumed alcohol, and 30% took narcotics. Alcohol and cigarettes are massively used by students and are with the easiest access at the same time. More than 60% of the surveyed students said that they buy them in stores

"Двенадцать" как ключевой концепт поэмы А. Блока

В статье представлен лингвокультурологический анализ ключевого концепта поэмы А. Блока "Двенадцать" с целью пролить свет на "загадки", которые порождают противоречивые и несогласованные трактовки этого произведенияyesБелгородский государственный университе

Концепты «скука», «тоска» и ментальные особенности советской прозы 1920-х-1930-х гг.

В предлагаемой статье исследуется изменение художественной семантики концептов «Тоска», «Скука» в советской литературе 1920-х-1930-х гг., совершается попытка расширить современное представление о феномене социалистического реализма через описание ключевых ментальных понятий.У статтi, що пропонується, досліджуються зміни художньої семантики концептів „Туга” („Тоска”), „Нудьга” („Скука”). За допомогою ключових ментальних понять автор намагається розширити сучасне уявлення про феномен соціалистичного реализма.The article studies the change of literary semantics of such concepts as “sadness”, “boredom” in Soviet literature of 1920-193