А rare case of Тakoтsubo cardiomyopathy complicated with high-grade AV block and ventricular tachycardia

Такоцубо, или “синдром на разбитото сърце”, е стрес-индуцирана кардиомиопатия с клинични, лабораторни и ЕКГ характеристики, сходни с тези при остър коронарен синдром. Ключови разлики са наличието на преходни сегментни кинетични нарушения в територията на повече от една коронарна артерия и липсваща обструктивна коронарна болест от ангиографията. Първоначално е считано за бенигнено състояние с добра прогноза, но съществуват доклади за затегнато протичане с различни усложнения като кардиогенен шок, апикална тромбоза, смърт и ритъмно-проводни нарушения. По литературни данни последните се срещат при около 13% от пациентите и включват по-често камерни аритмии (камерна тахикардия, камерно мъждене, torsades de pointes) и в много малък процент – високостепенен AV блок. Въпреки натрупания клиничен опит и познания все още липсват категорични препоръки за третирането на проводната патология. Представяме случая на 78-годишна жена с апикален вариант на такоцубо кардиомиопатия, протекла със синкоп, пълен АV блок, новопоявил се ляв бедрен блок, пристъпно предсърдно мъждене и камерна тахикардия с последваща имплантация на постоянен електрокардиостимулатор. Протичането е усложнено и с прояви на остра левостранна сърдечна недостатъчност при ехографски данни за левокамерна помпена дисфункция с последващо оформяне на върхова тромбоза. Случаят демонстрира комплексността на стрес-кардиомиопатията като клиничен синдром и необходимостта от стриктно динамично проследяване и навременна адекватна терапия. Takotsubo cardiomyopathy or broken heart syndrome is a stress-induced cardiomyopathy with clinical, laboratory and ECG resemblance to acute coronary syndrome. Major differences stem from transient segmental wall motion abnormalities beyond the territory of a single coronary artery and the lack of obstructive coronary disease during angiography. Overall the condition is considered as a benign one with a favourable outcome, however there are reports of complicated clinical course by cardiogenic shock, apical thrombus, death and arrhythmias. The latter are reported to occur in 13% of the cases with ventricular arrhythmias (ventricular tachycardia, ventricular fi brillation, torsades de pointes) as a leading fi nding and in minor percentage – high-grade AV block. Despite advances in our knowledge and experience there are still no strict guidelines for the management of conduction disorders. We present the case of a 78-year old lady with an apical variant of Takotsubo, complicated by syncope, complete AV block, new left bundle branch block, paroxysmal atrial fi brillation, ventricular tachycardia and implantation of a permanent pacemaker. During the hospitalization she developed acute cardiac failure with echocardiographic evidence of left ventricular systolic dysfunction and an apical thrombus. The presented case demonstrates the complexity of the condition and the necessity of strict follow-up and timely therapy.

Percutaneous coronary interventions in patients over 80 years old age with acute coronary syndrome

Възрастта е важен немодифицируем рисков фактор за сърдечно съдови заболявания. Както европейските, така и американските гайдлайни препоръчват предлагането на инвазивна реперфузионна стратегия при пациенти в напреднала възраст с ОКС, като се вземат предвид коморбидностите, стойностите и изходното ниво на функциониране на болните. Материaл и методи: Всички пациенти над 80 години с остър коронарен синдром, лекувани в Отделение по инвазивна кардиология на Национална кардиологична болница в периода между 1 януари 2016 г. и 31 декември 2018 г., са ретроспективно анализирани. Първичната крайна точка е дефинирана като смъртността по всякаква причина по време на болничния престой и при проследяването. Оценени са предиктори за смъртност и са идентифицирани независими такива. Резултати: По време на периода на изследването, 179 пациенти на възраст 80 или повече години са идентифицирани като лекувани за ОКС с PCI. В изследваната популация смъртността по време на болничния престой за индексното събитие е 11,8%. При време за средна проследяемост от 20,19 ± 11,9 месеца смъртността се покачва значимо до 64,6%. При оценка на вътреболничната смъртност при многовариантен анализ двата независими предиктора са кардиогенен шок (HR 0.005, 95% CI 0.01-0.44; p < 0,001) и остра/влошена бъбречна недостатъчност (0.986 95% CI 0.984-0.997; p = 0,015). Заключение: Настоящото проучване предоставя важна информация относно характеристиките и резултатите при много възрастни пациенти, подложени на PCI за ОКС. В бъдеще се прогнозира, че тази подгрупа пациенти ще расте, което означава, че подходът към тях трябва да е основан на доказателства, за да се осигурят безопасни и ефективни възможности за лечение. Age is an important non-modifi able risk factor for cardiovascular disease. Both European and American guidelines recommend offering an invasive reperfusion strategy in elderly patients with ACS, taking into account the patients‘ comorbidities and baseline level of functioning. Materials and methods: All patients over 80 years of age with acute coronary syndrome, treated in the Department of Invasive Cardiology of the National Heart Hospital for the period between January 1, 2016. and December 31, 2018, are retrospectively analyzed. The primary endpoint was defi ned as all-cause mortality during the hospital stay and at follow-up. Predictors of mortality were assessed and independent predictors were identifi ed. Results: During the study period, 179 patients aged 80 years or older were identifi ed as being treated for ACS with PCI. In the study population, in hospital mortality for the index event was 11.8%. At a mean follow-up time of 20.19 ± 11.9 months, mortality rose signifi cantly to 64.6%. When evaluating in-hospital mortality on multivariate analysis, the two independent predictors were Cardiogenic shock (HR 0.005, 95% CI 0.01–0.44; p < 0.001) and acute/exacerbated renal failure (0.986 95% CI 0.984-0.997; p = 0.015). Conclusion: The present study provides important information regarding characteristics and outcomes in very elderly patients undergoing PCI for ACS. In the future, this subset of patients is predicted to grow, meaning that their approach must be evidence-based to ensure safe and effective treatment options

Impact of the COVID-19 pandemic on the incidence and prognosis of acute myocardial infarction - a single-center restrospective analysis

Въведение: COVID-19 пандемията доведе до значима промяна в честотата и прогнозата на острия миокарден инфаркт (ОМИ) по индиректни и директни механизми. Цел: Да се оцени влиянието на COVID-19 пандемията върху честотата и прогнозата на ОМИ. Материал и методи: Направихме ретроспективен анализ на последователни пациенти с ОМИ (STEMI и NSTEMI) през два периода – извънредното положение и една от вълните на пандемията. Сравнихме рисковия им профил, протичането на индексното събитие, проведените изследвания и лечение с контролна група от периода преди пандемията. Резултати: През първия период включихме 52 пациенти с ОМИ без COVID-19 инфекция, които сравнихме с контролна група от 66 пациенти. Отчетохме намаляване на броя предимно на пациентите със STEMI. Скоровете за тежест на състоянието (GRACE, APACHE II, SOFA) са достоверно по-високи през 2020 спрямо преди пандемията. Повече пациенти постъпват с прояви на остра застойна сърдечна недостатъчност, няма разлика в смъртността. През втория период включихме 83 пациенти, 21 от които с COVID–19 инфекция. Отчетохме сигнификантно нарастване на забавянето от страна на системата при всички пациенти. Скоровете за тежест и изходният тропонин са достоверно по-високи през този период. Наблюдава се значимо увеличаване на вътреболничната смъртност в групата с COVID–19 спрямо контролната група (23,8% спрямо 9%, р = 0,0375), вероятно поради увеличената честота на кардиогенния шок и на необходимостта от апаратна вентилация. Заключение: По време на извънредното положение отчетохме намаляване на броя пациенти с ОМИ, както и повишена честота на остра застойна сърдечна недостатъчност без увеличаване на смъртността. По време на една от вълните на COVID-19 пандемията установихме достоверно увеличаване на забавянето от страна на системата, което не надвишава препоръчителния интервал от 120 минути, и на тежестта на състоянието на всички пациенти. Наличието на COVID-19 инфекция се свързва с увеличена вътреболничната смъртност за сметка на увеличена честота на кардиогенния шок и необходимостта от апаратна вентилация. Introduction: COVID-19 pandemic has led to a signifi cant change in the incidence and prognosis of acute myocardial infarction (AMI) by indirect and direct mechanisms. Aim: To assess the impact of the COVID-19 pandemic on the incidence and prognosis of AMI. Material and methods: We performed a retrospective analysis of consecutive patients with AMI (STEMI and NSTEMI) during two time periods – the complete lockdown in Bulgaria and one of the waves of the pandemic. We compared patients’ risk profi le, index event, investigations and treatment to a control group from the pre-pandemic period. Results: During the fi rst period we included 52 patients with AMI without COVID-19 and compared them to a control group of 66 patients. We found a decrease primarily in the number of patients with STEMI. The scores for assessing diseaseseverity (GRACE, APACHE II, SOFA) were higher in 2020 compared to the pre-pandemic period. More patients presented with acute congestive heart failure, mortality was similar. During the second period we included 83 patients, 21 of them with COVID-19 infection. System delay was increased in all patients. Disease severity scores and baseline troponin were higher especially in the COVID-19 group. In-hospital mortality was substantially higher in patients with COVID-19 compared to controls (23,8% versus 9%, р = 0,0375), probably due to increased incidence of cardiogenic shock and need for mechanical ventilation. Conclusion: During the complete lockdown there was a reduction in the number of patients admitted with AMI, higher incidence of acute congestive heart failure and similar mortality. During one of the waves of the pandemic we found a signifi cant increase in system delay, not exceeding the recommended time frame of 120 minutes, and in disease severity in all patients. Concomitant COVID-19 infection was associated with higher in-hospital mortality due to increased incidence of cardiogenic shock and need for mechanical ventilation

Multicentric survey of patient doses in fluoroscopy guided diagnostic and interventional cardiac procedures: comparison with Diagnostic Reference Levels and follow-up levels for patients at risk for radiation induced skin effects

Въведение. Интервенционалните кардиологични процедури, често са свързани с голямо облъчване на пациентите, поради което изискват специално внимание по отношение на защитата от появата на радиационно индуцирани ефекти при пациента.Материали и методи. Проучването на типичните стойности на дозата е проведено ретроспективно, в девет лечебни заведения, с общо четиринадесет ангиографски уредби. За две от най-често извършваните процедури - перкутанна коронарна интервенция (PCI) и коронарна артериография (CA) са изчислени типичните стойности на величините произведение керма-площ (КАП), кумулативна доза (КД) и време на скопия (ВС) и са сравнени с актуалните Национални диагностични референтни нива (НДРН) за България. Извършен е анализ на данните по отношение на риска от възникване на кожно индуцирани ефекти, вследствие на интервенционалните кардиологични процедури.Цел. 1) да се представят и анализират типичните стойности на величината КАП за най-често провежданите кардиологични процедури - перкутанна коронарна интервенция и коронарна артериография в кардиологични отделения с голяма работна натовареност и да се сравнят с НДРН; 2) да се сравнят дозите на пациентите с публикуваните в Наредба 2 нива за проследяване, за установяване на пациенти с риск за възникване на радиационно индуцирани ефекти.Резултати. Резултатите показват, че типични стойности на изследваните величини за PCI и CA при някои от уредбите, са по-високи от НДРН. Във всяко от разглежданите лечебни заведения има пациенти с поне едно превишено ниво за проследяване за процедура PCI.Изводи. Резултатите показват потенциал за оптимизиране, както на работата в отделенията с високи типични стойности на дозата, така и при уредбите с много ниски типични стойности на изследваните величини. При проследените пациенти не се наблюдават оплаквания и поява на радиационно индуциран ефект. Изготвянето и въвеждането в рутинната клинична практика на процедури за рутинно прилагане на „Инструкцията за пациента след проведена интервенционална/и процедура/и с по-голяма степен на сложност и дълго време на скопия“ ще позволи навременна диагностика и навременно лечение на кожните ефекти в следствие на проведените кардиологични процедури под рентгенов контрол. Introduction. Interventional cardiac procedures are often associated with high patient exposure and therefore require special care in protecting patients from radiation-induced effects.Materials and methods. A retrospective study of typical patients’doses was performed in nine hospitals, with a total number of fourteen angiography systems. The typical values for kerma-area product (KAP), cumulative dose (CD) and fluoroscopy time (FT) for two of the most commonly performed procedures - percutaneous coronary intervention (PCI) and coronary arteriography (CA), were calculated and compared with the Bulgarian National Diagnostic Reference Levels (NDRL). Data analysis, regarding the risk of radiation-induced skin effects due to interventional cardiac procedures, was performed.Aim. 1) to present and analyze the typical KAP values for PCI and CA procedures in cardiology departments with high workload and to compare them with the NDRL; 2) to compare the patient doses with the follow-up levels published in Ordinance 2, to identify patients at risk for radiation-induced effects.Results. The results show that typical values for PCI and CA procedures for some of the angiography systems are higher than the NDRL. In all investigated departments there are patients with at least one exceeded follow-up level for PCI.Conclusions. The results show a potential for optimization in the departments with both high or very low typical dose or FT values. No radiation-induced effect was observed in the followed-up group of patients. The introduction of procedure with "Instruction to the patient after an interventional cardiac procedure(s) with greater complexity and a long fluoroscopy time" for patient follow-up and its regular implementation into the routine clinical practice will help for timely diagnosis and treatment of radiation-induced skin effects after cardiac procedures under fluoroscopy control

Risk for Major Bleeding in Patients Receiving Ticagrelor Compared With Aspirin After Transient Ischemic Attack or Acute Ischemic Stroke in the SOCRATES Study (Acute Stroke or Transient Ischemic Attack Treated With Aspirin or Ticagrelor and Patient Outcomes)

International audienc