Application of Rarebit Perimetry in Preperimetric Glaucoma

Цел: Да се определят диагностичните възможности на Rarebit периметрията за установяване на ранни функционални промени при първична откритоъгълна глаукома.Методи: Включени са общо 47 очи разпределени в две групи: 23 очи с предпериметрична глаукома (ППГ) и контролна група от 24 очи, изследвани чрез Rarebit периметрия (РБП) и стандартна автоматична периметрия (САП). За оценка на разликите между групите са използвани Kruskal Wallis Test, Mann-Whitney Test, Fisher's Exact Test. Чувствителността и специфичността на РБП за установяване на ранни глаукомни промени е оценена чрез ROC анализ с помощта на различни алгоритми.Резултати: Средните стойности за МНR за контролите и групата ППГ са съответно: 94.71% (SD 2.58); 87.61% (SD 4.80). Разликите в стойностите на МНR между групите са статистически значими (Мann-Whitney Test, р<О.ОО1 ). Най-висока стойността на AROC (0. 849) е постигната, когато за абнормен се приема Rarebit тест с МНR<90% при сравняване на здравите очи с тези с ППГ.Заключение: РБП е чувствителен метод спрямо дефекти в зрителното поле при препериметрична глаукома. Тестът е бърз и лесен за изпълнение.Aim: То determine the diagnostic capabilities of Rarebit perimetry for detection of early functional changes in primary open-angle glaucoma.Methods: А total of 47 eyes divided into two groups: 23 eyes with preperimetric glaucoma (PPG) and a control group of 24 eyes were examined with Rarebit perimetry (RBP) and standard automated perimetry (SAP). То evaluate the differences between the groups were used Kruskal Wallis Test, Mann-Whitney Test and Fisher's Exact Test. The sensitivity and specificity of the RBP for detection of early glaucomatous changes were evaluated by ROC analysis using different algorithms.Results: Average МНR for control and PPG group were respectively: 94.71% (SD 2.58); 87.61% (SD 4.80). Differences in МНR between the groups were statistically significant (Мann-Whitney Test, р <0.001). The highest value of AROC (0.849) was achieved when as abnormal was accepted Rarebit test with МНR <90% when comparing healthy eyes to those with PPG.Conclusion: RBP is sensitive method for visual field defects in preperimetric glaucoma. The test is quick and easy to perform

Application of OCT for choroid thickness examination

Хороидеята представлява тънка, пигментирана и васкуларизирана ламина. При нормални обстоятелства, тя осигурява както "изхранването" на ретиналния пигментен епител и външната ретина, така и видимия колоритет на очния фундус, без да се подценява ролята й в топлинната регулация на окото. Съществува голяма варнабилност в дебелината на хороидеята (ХД) според различни фактори като възраст, пол, аксиална дължина и др. Първите изследвания на хороидната дебелина могат да бъдат проследени до началото на 20 в., преминавайки през различни техники и методи, за да се стигне до все по-широко използваната в наши дни оптичната кохерентна томография (ОСТ) -медицинска изобразяваща техника, базирана на ниско-кохерентната интерферометрия, използвайки обикновено инфрачервена светлина. Изследването на хороидеята посредством ОСТ открива нови хоризонти за по- добро разбиране и лечение на различни ретинни и хориоретинни заболявания.The choroid represents thin, pigmented and vascular lamina. In healthy eye, it supplies the nutrition either of retinal pigment epithelium or outer retina, and secures the colour of ocular fundus, and also plays an important role in the thermoregulation. There is a great variability in the choroidal thickness according to various factors as age, gender, refraction and others. First measurements of choroidal thickness could be traced to the beginning of 20th century, implementing and developing number of methods and techniques, which now are considered as outdated, just to reach nowadays` dominant-the optical coherence tomography (OCT). The choroidal thickness examination by OCT discovers new horizons for better understanding and treating of various retinal and chorioretinal disorders

Limbal stem cell deficiency - concept and treatment

Лимбалната стволовоклетъчна инсуфициенция стои в основата на множество заболявания и може да бъде причина за неуспех от различни оперативни интервенции на очната повърхност, включително пенетрираща кератопластика. Класическата клинична картина включва триадата конюнктивализация, неоваскуларизация и хронично възпаление, които се доказват клинично и инструментално чрез импресиоина цитология, конфокална микроскопия и други образни методи. Лечението на лимбалната стволовоклетъчна инсуфициенция изисква комплексен подход и създаване на оптимална среда за преживяване на лимбалните епителни клетки чрез коригиране на всички придружаващи патофизиологични отклонения. Нова насока в оперативното лечение е ех vivo размножаването на автоложни лимбални стволови клетки, получени от минимално инвазивиа лимбална биопсия. С нарастващото значение на заболяването в практиката постоянно навлизат иновативни методи за възстановяване на нормална очна повърхност и осигуряване на висока зрителна острота.Limbal stem cell deficiency is implicated in many diseases and can be a reason for failure of different ocular surface reconstruction interventions, including penetrating keratoplasty. Classic clinical presentation includes the triad conjunctivalization, neovascularization, and chronic inflammation demonstrated by clinical and instrumental methods like impression cytology, confocal microscopy, and other imaging techniques. Management of limbal epithelial stem cell deficiency requires a complex approach and providing optimal conditions for limbal stem cell survival by correcting all coexistent pathophysiologic aberrations. A new direction in operative treatment is ex vivo expansion of autologous limbal epithelial stem cells obtained by minimally invasive limbal biopsy. With growing practical significance of the disease new innovative methods for ocular surface reconstruction continue to arise, aiming at the best visual outcome

Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells

Цел : Цел на настоящото проучване е да се изследват възможностите на трансплантацията на ех vivo размножени автоложни лимбални епителни стволови клетки като метод за лечение на повърхностни очни заболявания. Материали и методи: Трансплантации на автоложни ех vivo размножени стволови клетки бяха извършени на четирима пациенти на средна възраст 56.5 години преминали през Клиника по Очни болести към УМБАЛ "Александровска". Всички те демонстрираха клинични белези на унилатерална лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция, асоциирана с трофични заболявания на очната повърхност, която бе демонстрирана чрез импресионна цитология. След получаване на информирано съгласие бе проведена минимално инвазивиа лимбална биопсия. Получените материали бяха обработени по иновапiВен протокол за клетъчни култури без употреба на ксенобиотични продукти. Четиринадесет дни по-късно бе направено биологично покритие с готовия трансплантат. Проследяване на състоянието се извърши чрез оптична кохерентна томография на преден очен сегмент преди и след трансплантацията. Критериите з a успех от трансплантацията на ех vivo размножени стволови клетки включват: 1. пълна епителизация на роговичната повърхност; 2. редукция на неоваскуларизацията или пълното ѝ изчезване; 3. възстановяване на нормални прозрачност, дебелина и рефлекс на роговицата; 4. подобрение на зрителната острота. Резултати : При всички пациенти се наблюдава подобрение на клиничната картина и субективните оплаквания. При трИ!Vш от изследваните бяха изпълнени четирите критерия за успешна трансплантация. При един от случаите не бе отчетено подобрение в зрителната острота, поради засягане на зрителния нерв от туморен процес. Не се наблюдаваха реакции на отхвърляне на трансплантата. Лимбалната биопсия не индуцира инсуфициенция на донорното око. Изводи : Трансплантацията на ех vivo размножени автоложни лимбални стволови клетки е ефективен и безопасен метод за възстановяване на очната повърхност, който може да бъде приложен при различни заболявания, асоциирани с лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция.Purpose: To investigate the application of autologous ex vivo expanded limbal stem cell transplantation in the management of ocular surface disease. Materials and methods: Autologous ex vivo expanded stem cells were transplanted to four patients with mean age 56.5 years from the Depmtment of Ophthalmology, University Hospital Alexandrovska. All patients presented signs of unilateral limbal stem cell deficiency, associated with trophic disease of the ocular surface, which was demonstrated on impression cytology. After informed consent was obtained a minimally invasive limbal biopsy was performed. The limbal materials were cultured using a novel protocol without additional xenobiotic products. The grafts were transplanted after fourteen days. Anterior segment optical coherence tomography before and after the intervention was used for assessment of the condition. Success of the procedure was defined as 1. Complete epithelialization of the corneal surface, 2. partial or complete reduction of neovascularization, 3. achieving normal corneal transparency, thickness and reflex, 4. visual acuity improvement. Results: Clinical recovery was observed in all patients, as well as improvement of subjective ocular comfort. In three of the cases all four success criteria were met. Visual acuity of one patient did not change, due to neoplastic process, pervading the optic nerve. No graft rejection reactions were observed. Limbal biopsy did not induce limbal stem cell deficiency in the donor eye. Conclusion: Transplantation of autologous ex vivo expanded limbal stem cells is an effective and safe method for ocular surface reconstruction, which can be applied in different conditions, associated with limbal stem cell deficiency

Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells in neurotrophic keratopathy - a case report

Представяме клиничен случай на невротрофична кератопатия, асоциирана с унилатерална лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция. Извършена бе трансплантация на автоложни ех vivo размножени лимбални стволови клетки. Използваните диагностични методи включват биомикроскопия, микробиологично изследване на секрет от конюнктива и роговична лезия, полимеразно верижна реакция на преднокамерна течност за херпес вирусна ДНК, оптична кохерентна томография на преден очен сегмент. Поради липсата на подобрение след консервативно лечение се проведе минимално инвазивиа лимбална биопсия и трансплантация на амниотична мембрана. Получените автоложни стволови клетки бяха размножени ех vivo по иновативен протокол без ксенобиотични продукти с преносител нативна амниотична мембрана. След получаване на достатъчно епителни слоеве ех vivo, се направи биологично покритие с готовия трансплантат. Постоперативно роговичната повърхност бе напълно епителизирана и зрителната острота се подобри значително. Наблюдава се регрес на неоваскуларните съдове и всички симптоми на хронично възпаление се облекчиха. Трансплантацията на автоложни ех vivo размножени лимбални стволови клетки с преностител амниотична мембрана може да бъде ефективен метод за лечение на невротрофична кератопатия, асоциирана с лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция.We present a case of neurotrophic keratopathy associated with limbal stem cell deficiency, treated by transplantation of autologous ex vivo expanded limbal stem cells. The applied diagnostic methods include slit-lamp examination, microbiological samples from conjunctiva and corneal lesion, polymerase chain reaction of aqueous humor for herpes virus DNA, anterior segment optical coherence tomography. Since no improvement was observed with conservative treatment, a minimally invasive limbal biopsy and transplantation of amniotic membrane were performed. The collected autologous limbal stem cells were expanded ex vivo using an innovative protocol without xenobiotic products on intact amniotic membrane. After sufficient epithelial layers were obtained ex vivo the graft was transplanted on the ocular surface of the patient. Postoperatively the corneal surface was completely covered by epithelium, visual acuity improved significantly. Regression of neovascular vessels was observed and all symptoms of chronic inflammation were alleviated. Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells on amniotic membrane can be an effective treatment method for neurotrophic keratopathy, associated with limbal stem cell deficiency

Predictive factors for the development of post-operative fibrinous exudation

Всяка хирургична процедура в офталмологията е предмет на дебат, относно своите приложения, ефикасност, рискови фактори, противипоказания и др. Налице е обаче недискутируем и непреходен консенсус за това, че постоперативното възпаление след всяка хирургична интервенция трябва да бъде минимално1. Честотата на възпалителната реакция в предната камера след катарактна хирургия може да достигне до 30%, варирайки по тежест2. Преднокамерната възпалителна реакция е сигнификанша поради факта, че може да доведе до повишаване на вътреочното налягане (ВОН), корнеален едем, ендотелна увреда, фибринова ексудация и мембрана в предната очна камера, задни синехии, кистоиден макулеи оток, хроничен преден увеит и др. Изследване и анализ на различни фактори, които оказват влияние върху фибриновата преднокамерна ексудация, биха поставили нови въпроси за дискусия, относно пред- , интра- и постоперативния терапевтичен алгоритъм.ЦелДа изследваме и анализираме различни фактори, които биха могли да бъдат в корелационни взаимоотношения с развитието на фибринова реакция в предната очна камера след факоемулсификационна хирургия. Да представим, също така, нашия клиничен опит в терапията на остро настъпилата фибринова ексудация.Материал и методиДизайнът на настоящето клинично проучване е ретроспективен и обсервационен, с период на проследяване 04.01 - 15.12.2017r. Критериите за включване в изследването са стандартно протекла факоемулсификация на леща, без интраоперативни компликации и имплантация на ВОЛ в капсулния сак.Изключващите критерии, които се взеха предвид, с цел обособяване на рисковите фактори само за факоемулсификацията като хирургичен метод, са извършване на едноетапна, комбинирана хирургична процедура (факоемулсификация с трабекулектомия, факоемулсификация с парс плана витректомия).Извършеният предоперативен набор изследвания включва обстойно офталмологично изследване, индиректна офталмоскопия, Goldmann тонометрия, кератометрия и биометрична, ултразвукова А ехография.На всички 191 участници в изследването, от които 67 мъже (35,1 %) и 124 жени (64,9%), на средна възраст ~ 68г., в планов порядък, е извършена факоемулсификация на леща с имплантация на вътреочна изкуствена леща (ВОЛ). Всички операции са извършени в 3то отделение на Клиниката по очни болести, УМБАЛ "Александровска", от един хирург, по една и съща, утвърдена в клиниката, методика.РезултатиНа всички 191 пациента (191 очи) е извършена факоемулсификация на леща с имплантация на ВОЛ, по утвърдена в отделението методика, без компликации. 78 (40,8%) от участниците са с хидрофобен, акрилен, асферичен имплант, докато останалата група от 113 души (59,2%) са с хидрофилен, акрилен, асферичен вариант на ВОЛ. Пациентите с конвенционална монофокална ( хидрофилна и хидрофобна) ВОЛ са 162 (84,8%), a при 29 (15,2%) е имплантирана хидрофилна ВОЛ с разширена дълбочина на фокуса (EDOF). Фибринова ексудация в предната очна камера (ПК), през ранния постоперативен период, е установена при пет пациента (2,4%) от изследваната кохорта. След проведена локална терапия с противовъзпалителни средства (кортикостероиди) фибриновата мембрана при всеки от петте пациента се резорбира напълно. Отчетено бе, че наличието на захарен диабет (80% от пациентите с ексудация), като придружаващо заболяване, и имплантацията на монофокална хидрофилна ВОЛ (1 ОО% от пациентите с ексудация) са факторите с най-висока предиктивна стойност за развитие на патологична фибринова реакция.ЗаключениеСтарческата катаракта е сред основните възрастово-свързани очни заболявания. Нейната честота нараства с напредване на възрастта 3. В национален и световен мащаб факоемулсификацията е най-често извършваната хирургична интервенция в офталмологията 4. Разнообразието на видовете вътреочни изкуствени лещи в днешно време е огромно, опитвайки се да задоволи постоянно повишаващите се изисквания и стандарти в офталмохирургията. Покачващата се честотата на захарния диабет поставя нови и важни въпроси относно кой тип ВОЛ са най-подходящи и препоръчителни при пациентите със системни придружаващи заболявания.IntroductionEach surgical procedure in ophthalmology is a subject of debate about its applications, efficiency, risk factors, contraindications, etc. There is, however, an indiscriminate and persistent consensus that post-operative inflammation after each surgical intervention should be minimal. The incidence of inflammation in the anterior chamber after cataract surgery may reach 30%, varying in severity. The anterior chamber inflammatory response is significant due to the fact that it can lead to elevated intraocular pressure (IOP), corneal edema, endothelial damage, fibrinous exudation and membrane in the anterior chamber, posterior synechiae, cystoid macular edema, chronic anterior uveitis and others. Investigation and analysis of various factors influencing fibrinous pre-chamber exudation would pose new questions for discussion about the pre-, intra- and postoperative therapeutic algorithm.AimTo investigate and analyze various factors that might be in correlation relationship with the development of fibrinous reaction in the anterior chamber after phacoemulsification surgery. Let`s also present our clinical experience in the treatment of acute fibrinous exudation.Material and methodsThe design of the present clinical study is retrospective and observational, with tracked period 04.01- 15.12.2017. Criteria for inclusion in the study were standard phacoemulsification of the lens without intraoperative complications and implantation of IOL into the capsuler bag. The exclusion criteria taken into account for the purpose of differentiating the risk factors only for the phacoemulsification as a surgical method are executing the one-step combined surgical procedure (phacoemulsification with trabeculectomy, phacoemulsification with pars plan vitrectomy). The preoperative set of studies performed includes a thorough ophthalmologic exam, indirect ophthalmoscopy, Goldmann tonometry, keratometry and biometric ultrasonic A echography. To all 191 participants in the study, of which 67 men (35.1%) and 124 women (64.9%), with average age ô€‚§ 68 years, by planned order was assigned a phacoemulsification of the lens with implanted intraocular artificial lens (IOL). All operations were performed in the 3rd ward of the Ophthalmology Clinic, University Hospital `Aleksandrovska`, by one surgeon, according to the same methodology approved in the clinic.ResultsTo all 191 patients (191 eyes) was accomplished phacoemulsification of the lens and implanted an IOL, according to a methodology approved in the ward without any complications. 78 (40.8%) of the participants had a hydrophobic, acrylic, aspheric implant, while the other group of 113 (59.2%) participants had a hydrophilic, acrylic, aspheric IOL. The patients with conventional monofocal (hydrophilic and hydrophobic) IOL were 162 (84.8%) and 29 (15.2%) were with implanted hydrophilic IOL with extended depth of focus. Fibrinous exudation in the anterior chamber during the early postoperative period was found in five patients (2.4%) of the studied cohort. After local therapy with anti-inflammatory drugs (corticosteroids), the fibrinous membrane in each of the five patients is completely absorbed. It was reported that the presence of diabetes mellitus (80% of the patients with exudation) as an accompanying disease and the implantation of monofocal hydrophilic IOL (for 100% of patients with exudation) were the factors with the highest predictive value for developing a pathological fibrinous reaction.ConclusionSenile cataract is among the main age-related eye diseases. Its frequency increases as the age advances. In the national and world scale, phacoemulsification is the most commonly performed surgical intervention in ophthalmology. The variety of intraocular artificial lenses nowadays is enormous, aiming to satisfy the ever-increasing demands and standards in ocular surgery. The rising incidence of diabetes mellitus poses new and important questions about which type of IOL are the most appropriate and recommended in patients with systemic accompanying diseases

Radioactive Releases Impact from Kozloduy Nuclear Power Plant, Bulgaria into the Environment

The aim of this paper is to present a general overview of the radioactive releases impact generated by Kozloduy Nuclear Power Plant (KNPP), Bulgaria to the environment and public. The liquid releases presented are known as the so called controlled water discharges, that are generated after reprocessing of the inevitable accumulated liquid radioactive waste in the plant operation process. The radionuclides containing in the liquid releases are given in the paper as a result of systematic measuring. Database for radiation doses evaluation on the public around Kozloduy NPP site is developed using IAEA LADTAP computerized program. The computer code LADTAP represents realization of a model that evaluates the public dose as a result of NPP releases under normal operation conditions. The results of this evaluation were the basic licensing document for a new liquid release limit

Pressure-volume loop validation of TAPSE/PASP for right ventricular arterial coupling in heart failure with pulmonary hypertension

Aims The aim of this study was to validate the tricuspid annular plane systolic excursion/systolic pulmonary artery (PA) pressure (TAPSE/PASP) ratio with the invasive pressure-volume (PV) loop-derived end-systolic right ventricular (RV) elastance/PA elastance (Ees/Ea) ratio in patients with heart failure with reduced ejection fraction (HFREF) and secondary pulmonary hypertension (PH).Methods and results The relationship of TAPSE and TAPSE/PASP with RV-PV loop (single-beat)-derived contractility Ees, afterload Ea, and Ees/Ea was assessed in 110 patients with HFREF with and without secondary PH. The results were compared with other surrogate parameters such as the fractional area change/PASP ratio. The association of the surrogates with all-cause mortality was evaluated. In patients with PH (n=74, 67%), TAPSE significantly correlated with Ees (r = 0.356), inverse with Ea (r = -0.514) but was most closely associated with Ees/Ea (r = 0.77). Placing TAPSE in a ratio with PASP slightly reduced the relationship to Ees/Ea (r = 0.71) but was more closely related to the parameters of PA vascular Load, diastolic RV function, and RV energetics. The area under the curve of TAPSE/PASP and TAPSE for discriminating overall survival in receiver operating characteristic analysis was not different (P = 0.78. Prognostic relevant cut-offs were 17mm for TAPSE and 0.38 mmimmHg for TAPSE/PASP. Both parameters in multivariate cox regression remained independently prognostically relevant.Conclusion TAPSE is an easily and reliably obtainable and valid surrogate parameter for RV-PA coupling in PH due to HFREF. Putting TAPSE into a ratio with PASP did not further improve the coupling information or prognostic assessment.Cardiolog

GPML: an XML-based standard for the interchange of genetic programming trees

We propose a Genetic Programming Markup Language (GPML), an XML based standard for the interchange of genetic programming trees, and outline the benefits such a format would bring in allowing the deployment of trained genetic programming (GP) models in applications as well as the subsidiary benefit of allowing GP researchers to directly share trained trees. We present a formal definition of this standard and describe details of an implementation. In addition, we present a case study where GPML is used to implement a model predictive controller for the control of a building heating plant