Методические разработки для подготовки к практическим занятиям по оториноларингологии студентов 4-5 курсов лечебного факультета

ГОРЛА БОЛЕЗНИНОСА БОЛЕЗНИОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯУХА БОЛЕЗНИУЧЕБНО-МЕТОДИЧЕСКИЕ ПОСОБИЯВ методических разработках подробно изложены методики исследования ЛОР-органов, вопросы по анатомо-топографическим особенностям и физиологии уха, носа, глотки и гортани; представлены вопросы, касающиеся знаний и умений студентов по оториноларингологии, современные методы диагностики и лечения наиболее распространенных заболеваний ЛОР-органов; даны варианты тестов для определения уровня знаний, вопросы для самоподготовки к практическим занятиям

Методические разработки для подготовки к практическим занятиям по оториноларингологии студентов 4-го курса стоматологического факультета ВГМУ

ГОРЛА БОЛЕЗНИНОСА БОЛЕЗНИОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯУХА БОЛЕЗНИУЧЕБНО-МЕТОДИЧЕСКИЕ ПОСОБИЯВ методических разработках подробно изложены методики исследования ЛОР-органов, вопросы по анатомо-топографическим особенностям и физиологии уха, носа, глотки и гортани; представлены вопросы, касающиеся знаний и умений студентов по оториноларингологии, современные методы диагностики и лечения наиболее распространенных заболеваний ЛОР-органов; даны варианты тестов для определения уровня знаний, вопросы для самоподготовки к практическим занятиям

Методические разработки для подготовки к практическим занятиям по оториноларингологии студентов 4-го курса стоматологического факультета ВГМУ

ГОРЛА БОЛЕЗНИНОСА БОЛЕЗНИОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯУХА БОЛЕЗНИУЧЕБНО-МЕТОДИЧЕСКИЕ ПОСОБИЯВ методических разработках подробно изложены методики исследования ЛОР-органов, вопросы по анатомо-топографическим особенностям и физиологии уха, носа, глотки и гортани; представлены вопросы, касающиеся знаний и умений студентов по оториноларингологии, современные методы диагностики и лечения наиболее распространенных заболеваний ЛОР-органов; даны варианты тестов для определения уровня знаний, вопросы для самоподготовки к практическим занятиям

Orbital Complications of Functional Endoscopic Sinus Surgery

Objective: Functional endoscopic sinus surgery (FESS) is an operating procedure for surgical treatment of diseases of the paranasal sinuses. There are precised indications for this surgical intervention. Like any invasive intervention there is a risk of occurrence of complications. Some of the most common are the orbital complications.Methods: By analyzing the available literature, the authors compare and summarize the results of various studies on this subject.Results: Orbital complications are rare but can be with severe consequences, including the complete loss of vision, and even death. Most of them after adequate treatment have not substantial implications but the underestimation can have serious consequences.Conclusion: The first step to avoid complications is prevention. If we have doubts of complications they must be precised instantly and act responsibly towards them. In the presence of this complication, one should be immediately consulted with an ophthalmologist and periodic assessment of IOP and visual acuity

Дифференциация острого тонзиллита у детей на основе математических моделей

Посредством дискриминантного метода разработаны математические модели для дифференциальной диагностики детей с острым тонзиллито

Възможностите на консервативното лечение на корозивните стриктури на хранопровода

Със съжаление трябва да отбележим, че по честота на изгарянията на хранопровода при деца и възрастни с корозивни средства сме на едно от първите места в Европа. Заболяването се характеризира с две коренно различни фази – остра и хронична, като има твърде съществени различия при лечебните мероприятия в двете фази. Желателно е децата с изгаряния на хранопровода да попаднат незабавно в клиниките по детска хирургия или в токсикологични (реанимационни) звена, а не в общи детски или УНГ отделения където няма материален ищатен ресурс за такова тежко състояние. Същото важи и за възрастните пациенти, които нерядко се оставят да лежат в УНГ или вътрешни отделения вместо да се насочат към токсикологични или реанимационни звена. След 15 ден от изгарянето, при правилно приложено лечение, пациентът вече следва да се насочи за консултация, в специализирана УНГ клиника, където да се прецени дали пациентът е подходящ за консервативно лечение – бужиране на хранопровода

Тонзилектомия − съвременни оперативни техники

Целта на настоящата статия е да се направи сравнително клинично изследване на съвременните оперативни техники и конвенционалната тонзилектомия. За период от две години в УНГ-клиниката на ВМА – София бяха извършени 176 тонзилектомии на болни на възраст от 10 до 45 години. От тях 45% бяха оперирани конвенционално, при 35% бе използван ултразвуков хармоничен скалпел Ultracision, а при останалите 20% бе използван радиочестотен апарат Coblator.Резултатите показаха чувствителна разлика в полза на съвременните оперативни техники (утразвуковата методика и коблатор-техниката).------------------------------------- The purpose of the current article is to make a comparative clinical study of modern operating techniques and cold dissection tonsillectomy. During a period of two years in the ENT department at the Military Medical Academy - Sofia were performed 176 tonsillectomies in patiens between 10 and 45 years of age. 45% of the patients were operated using the conventional methods, 35% were operated using Ultracision and 20% were operated using the radiofrequency Coblation technology.The results showed considerable difference in favor of moden operating techniques (ultrasonic scalpel tonsillectomy or coblation tonsillectomy)

Thornwaldt’s cyst – a case report and review of the literature

Целта на това съобщение е да се представи рядък случай на епифарингеална киста, произхождаща от джобчето на Rathke, и да се направи обзор на достъпната литература по този проблем. Касае се за пациента В. С. С на 29 г. от Варна. Насочен е от рентгенолог след МРИ-изследване към Отделението по УНГ на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна АД на 18.III.2012 г. с оплаквания от теменно главоболие. Диагнозата „киста на Thornwaldt“ се поставя въз основа на назофарингоскопия, МРИ и КАТ. Тя се потвърждава чрез хистологично изследване. При назофарингоскопията се открива кистозна формация в епифаринкса. МРИ показва добре отграничена овална структура с размери до 17 mm в областта на епифаринкса. Тя е хипоинтензна на FLAIR и градиент-ехо Т2-образи, хиперинтензна на Т1-образи и изоинтензна на меките тъкани. Ексцизията на кистата се извършва под обща интубационна анестезия. Патохистологично се доказва киста, тапицирана с цилиндричен епител. Налице са гнойно-продуктивни възпалителни изменения. На тази рядка кистична малформация на епифаринкса, описана за първи път от Thornwaldt през 1885 г., до сега са посветени общо само 17 публикации, реферирани в базата-данни MEDLINE. Представеният клиничен случай е изключително рядък. Поради това той представлява определен диференциално-диагностичен интерес за рино-фарингологията.The purpose of this communication is to report a rare case of an epipharyngeal cyst originating from Rathke’s recess and to perform a survey of the literature on this topic available as well. It concerned V. S. S., a 29-year old patient from Varna. He was forwarded by roentgenologist after MRI examination to the Division of Otorhinolaryngology, St. Anna Hospital of Varna, on March 18, 2012 with complaints of occipital headache as well as of bad and smelly breath. The diagnosis of a Thornwaldt’s cyst was based on nasopharyngoscopy, MRI, and CAT. It was confirmed by a histological examination.By using of the nasopharyngoscopy, a cystic formation in the nasopharynx was detected. MRI demonstrated a well-outlined oval-shaped structure up to 17 mm on size in the nasopharynx. It was hypointense on FLAIR and gradient-echo T2-images, hyperintense on T1-images, and isointense towards the soft tissues. Cyst excision was performed under general intubation anesthesia. Pathohistologically, a cyst upholstered by a cylindrical epithelium was proved. Purulent-productive inflammatory alterations were present. To this rare cystic epipharyngeal malformation first described by Thornwaldt in 1885 up-to-date a total of only 17 publications abstracted in MEDLINE database were devoted. The clinical case reported is extraordinarily rare. That is why it represents a definite differential-diagnostic interest for rhinopharyngology

Клинични случаи на ринофима в ринологичната практика

Розацеята е общо, но често пренебрегвано състояние на кожата, което се изявява с хронични кожни реакции на свръхчувствителност и може да доведе до значителна лицева деформация, очни усложнения, както и тежък емоционален стрес. Тя е хронична дерматоза, която се характеризира с различна степен на зачервяване, еритема, телеангиектазия, оток, папули, пустули, очни лезии, както и ринофима.Ринофимата представлява малформация на носа с неизвестна етиология.Най-широко приета теория е, че то е крайният етап на хронично акне розацеа и е доброкачествено, бавно, постепенно, кожно, дисфигуративно нарушение на върха на носа и се състои от нередовно удебеляване на кожата и нодуларна хипертрофична хиперемия на съединителната тъкан и себацеозните жлези.Съществуват четири варианта на ринофима (жлезна, фиброзна, фиброангиоматозна и актинозна), които могат да бъдат признати за клинична и хистологична основа.Развитието на рак на кожата, както базално-клетъчен карцином или сквамозно клетъчния карцином в ринофимата изглежда е въпрос на случайно съвпадение на различни болести.Значителна част от пациентите са възрастни хора с хронични здравословни проблеми

Участие условно-патогенной флоры небных миндалин в этиологии хронического тонзиллита

ТОНЗИЛЛИТ /ЭТИОЛРЕСПИРАТОРНЫЕ ИНФЕКЦИИМИНДАЛИНАБИОЛОГИЧЕСКИЕ ФАКТОР