Impact of chronic obstructive pulmonary disease and dyspnoea on clinical outcomes in ticagrelor treated patients undergoing percutaneous coronary intervention in the randomized GLOBAL LEADERS trial

AIMS: To evaluate long-term safety and efficacy of ticagrelor monotherapy in patients undergoing percutaneous coronary interventions (PCIs) in relation to chronic obstructive pulmonary disease (COPD) at baseline and the occurrence of dyspnoea reported as adverse event (AE) that may lead to treatment non-adherence. METHODS AND RESULTS: This is a non-prespecified, post hoc analysis of the randomized GLOBAL LEADERS trial (n = 15 991), comparing the experimental strategy of 23-month ticagrelor monotherapy following 1-mo

Cardiopoietic cell therapy for advanced ischemic heart failure: results at 39 weeks of the prospective, randomized, double blind, sham-controlled CHART-1 clinical trial

Cardiopoietic cells, produced through cardiogenic conditioning of patients' mesenchymal stem cells, have shown preliminary efficacy. The Congestive Heart Failure Cardiopoietic Regenerative Therapy (CHART-1) trial aimed to validate cardiopoiesis-based biotherapy in a larger heart failure cohort

Percutaneous coronary interventions of unprotected left main stenosis

Значимата стеноза на ствола на лява коронарна артерия (ЛКА) е сериозно увреждане, което поставя голяма миокардна територия под риск, като се установява при 4-9% от пациен- тите, насочени за инвазивно изследване. Реваскуларизацията при пациенти със сигнификантна стволова стеноза значително подобрява тяхната прогноза, като байпас хирургията е стандарт за лечение. Перкутанната коронарна интервенция (ПКИ) се доказа като алтернативна, ефективна и безопасна процедура, особено при пациенти с по-малко сложни лезии или неподходящи за опе- рация. Цел на настоящата статия е да се направи обзор на темата и да се анализира честотата на неблагоприятни сърдечно-съдови събития при двугодишно проследяване на пациенти с ПКИ на непротектирана стволова стеноза от реалната практика. Материал и методи: От март 2013 го- дина всички пациенти с проведена интервенционална процедура на стволова стеноза в клиника „Кардиология“ на Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда се включват в регистър. За периода от 06.2013 год. до 06.2018 год. са проведени 209 ПКИ на стволови лезии, като в настоящата сту- дия е анализирана серия от 136 последователни пациенти с ПКИ на непротектирана стволова стеноза. Средният Syntax Score (SS) на изследваната група е 26,3 ± 10,09 (11-58,5) при медиана 24,00. Средният Euro Score е 2,61 ± 4,19 (0,50-34,42) при медиана 1,22. При всички изследвани е постигната максимална реваскуларизация, като пациентите със STEMI и/или кардиогенен шок, предшестваща ПКИ на ствола и протектиран ствол са изключени от анализа. Пациентите са про- следени в продължение на 2 години за комбинирания показател неблагоприятни сърдечно-съдови събития, който включва смърт по всяка причина (т.нар. обща смъртност), сърдечна смърт, инсулт и повторна реваскуларизация. Резултати: Регистрирани са 22 неблагоприятни събития (16,2%). Общата смъртност е 9,6%, сърдечна смърт – 8,8%, мозъчен инсулт – 0,7% и рестеноза и повторна реваскуларизация – 8,1%. Заключение: ПКИ на стволова стеноза при пациенти от реалната кли- нична практика и постигането на максимална реваскуларизация е процедура с минимални риско- ве и благоприятни резултати при проследяване, като от значение е опитът на оператора и възмож- ностите на съответното лечебно заведение за провеждане на такъв вид комплексни интервенции. Significant stenosis of the trunk of the left coronary artery (LCA) or left main (LM) stenosis is a serious injury that puts a large myocardial area at risk, being found in 4-9% of patients referred for selective coronary angiography. Revascularization in patients with severe left main stenosis significantly improves their prognosis, with bypass surgery being the standard of care. Percutaneous coronary intervention (PCI) has proven to be an effective and safe alternative, especially in patients with less complex lesions or unsuitable for surgery. The aim of this article is to review the topic and to analyze the frequency of adverse cardiovascular events in a two-year follow-up of patients with PCI of unprotected LM stenosis from real practice. Material and methods: Since March 2013, all patients with an interventional procedure for LM stenosis in the Cardiology Clinic of Acibadem City Clinic Tokuda Hospital are included in a register. For the period from 06.2013 to 06.2018, 209 PCIs of LM lesions were performed, and in the present study a series of 136 consecutive patients with PCIs of unprotected LM stenosis were analyzed. The mean Syntax Score (SS) of the study group was 26.3 ± 10.09 (11-58.5) with a median of 24.00. The mean Euro Score is 2.61 ± 4.19 (0.50-34.42) with a median of 1.22. Maximum revascularization was achieved in all subjects, and patients with STEMI and/or cardiogenic shock, previous LM PCI and protected LM PCI were excluded from the analysis. Patients were followed for 2 years for the combined indicator of adverse cardiovascular events, which included death from any cause (so-called overall mortality), cardiac mortality, stroke and revascularization. Results: 22 adverse events were registered (16.2%). The overall mortality was 9.6%, cardiac death – 8.8%, stroke – 0.7% and restenosis and revascularization – 8.1%. Conclusion: PCI of LM stenosis in patients from real clinical practice and achieving maximum revascularization is a procedure with minimal risks and favorable follow-up results, and the operator‘s experience and the capabilities of the respective medical institution to conduct such complex interventions are important

Immediate outcome after percutaneous coronary revascularization in STEMI for left main coronary artery lesions

Въведение: Острият коронарен синдром със ST-елевация (STЕМI), засягащ ствола на лявата коронарна артерия (сЛКА), се среща рядко и рискът на пациентите от смърт е много висок. Налични са ограничени данни относно разпространението, клиничните характеристики и резултатите при пациентите със STЕМI на сЛКА, лекувани с перкутанна коронарна интервенция (ПКИ). Целта на настоящата студия е да се оценят клиничните и процедурните характеристики на пациенти със STЕМI на сЛКА и първична ПКИ (ППКИ) и вътреболничната смъртност. Материал и методи: От общо 439 последователни пациенти с интервенция на ствола на ЛКА, включени в проспективен регистър на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда за периода март 2013 г. – октомври 2022 г., идентифицирахме 35 пациенти с ППКИ на сЛКА (8%). Анализирани са изходните демографски и анатомични характеристики, процедурните особености и краткосрочните резултати, в частност успех на интервенцията и вътреболничната смъртност. Резултати: От 35 пациенти със STЕМI на сЛКА 40% са с кардиогенен шок (КШ). Средната възраст е 66,0 ± 16 години, като 69% са мъже. Рисковият профил на цялата изследвана популация е сравнително висок (средният Euro Score (ES) е 19,1 ± 22, като 54,3% са с много висок ES > 6). Радиалният достъп е със забележително висок дял (68,6%), независимо от това, че коронарната анатомична сложност е средна към висока (среден Syntax Score(SS) е 29,5 ± 8,15, като 42,9% са с SS ≥ 32). Дисталната стволова бифуркация е засегната в голям процент от случаите (82,9%), въпреки това най-прилаганата в условие на спешносттехника е едностентовата (provisional) (85,7%). Наблюдаваната обща вътреболнична смъртност е 25,7% (64,3% при пациентите, презентиращи се с КШ, и 23,5% – при тези без КШ, p = 0,0166). Заключение: STЕМI вследствие лезия на сЛКА се свързва със значителна смъртност. Спешната ПКИ при неселектирани пациенти, включително и тези с кардиогенен шок, е целесъобразна и осъществима възможност за лечение на тази високорискова група, с приемлива смъртност и висок процент (74.3%) вътреболнична преживяемост. Background: Acute coronary syndrome with ST elevation (STEMI) with a lesion in the left main coronary artery (LMCA) occurs infrequently; moreover, patients are at very high risk for mortality. However, limited data are available regarding the prevalence, clinical characteristics, and outcomes of patients presenting with LM-STEMI treated with percutaneous coronary intervention (LM-PCI STEMI). Therefore, we aimed to evaluate patient clinical and procedure factors associated with in-hospital outcomes in LM-STEMI patients undergoing PPCI in a real-life registry. Material and methods: From 439 consecutive patients with LM disease treated with PCI in the prospective single-center Acibadem City Clinic UMHAT Tokuda registry enrolled between March 2013 and October 2022, we identifi ed 35 LM-PCI STEMI patients (8%). We analyzed baseline demographic, coronary lesion characteristics, procedural details and success, and in-hospital mortality. Results: Among 35 LM-STEMI patients, the mean age was 66.0 ± 16 years, and 69% were male – forty percent presented with cardiogenic shock (CS). The risk profi le of the overall study population was relatively high (mean Euro Score (ES) was 19.1 ± 22, while 54.3% were high risk with ES > 6). Radial access had a remarkably high proportion (68.6%), regardlessof coronary anatomic complexity being intermediate to high (mean Syntax Score (SS) was 29.5 ± 8,15, 42,9% had SS ≥ 32). The distal LM bifurcation was most commonly involved (82.9%), yet the provisional strategy (85.7%) was most often employed during emergent PCI. The observed overall in-hospital mortality rate was 25.7% (64.3% in pts presenting with CS vs. 23.5% without CS, p = 0.0166). Conclusion: STEMI from culprit LMCA lesion is associated with signifi cant mortality. Emergent LM PCI in unselected patients, including cardiogenic shock, is an appropriate and feasible treatment option for this high-risk group, with acceptable mortality and in-hospital survival rates

Is left main percutaneous coronary intervention justified in the presence of concomitant complex coronary artery disease – immediate and remote results – single Bulgarian center experience

Реваскуларизацията при пациенти със сигнификантна стеноза на ствола на лявата коронарна артерия (ЛКА) значително подобрява тяхната прогноза. Съвременните клинични проучвания, регистри и метаанализи определят перкутанната коронарна интервенция (ПКИ) на стволовите лезии като приемлива и безопасна алтернатива на аортокоронарния байпас (АКБ) при пациенти с ниска и интермедиерна сложност на лезиите. Цел: Да се представи безопасността и ефективността на ПКИ с имплантация на втора генерация медикамент-излъчващи стентове (МИС) при пациенти с непротектирана стволова стеноза и придружаваща комплексна коронарна патология. Материал и методи: За периода март 2013-октомври 2018 г. в нашия център са проведени 225 интервенции на пациенти със стволова стеноза. При 170 последователни пациенти е извършена ПКИ при непротектирана стволова стеноза, като са разделени на две групи съобразно Syntax Score-I (SS). Aнализиранa e честотата на големи сърдечно-съдови събития (от англ. МАСЕ – major adverse cardio-vascular events) (обща смъртност, сърдечна смъртност, инсулт и повторна реваскуларизация на таргетната лезия), както и времето до поява на първо събитие при системно проследяване. Резултати: От анализираните 170 пациенти, 103-ма са със SS Заключение: ПКИ при непротектирана стволова стеноза е с висок процедурен успех и благоприятни непосредствени и средносрочни резултати дори при пациенти с придружаваща комплексна коронарна патология. Анатомичната сложност на коронарните лезии с дефиниран SS ≥ 32 не се свързва с неблагоприятни клинични резултати при пациенти от реалната клинична практика. Revascularization in patients with severe stenosis of left coronary artery (LCAS) trunk signifi cantly improves their prognosis. Modern clinical studies, registries and meta-analyses have identifi ed percutaneous coronary intervention (PCI) of LCAS as a safe alternative to aorto-coronary bypass (ACB) in patients with low and intermediate lesion complexity. Aims: To confi rm the safety and effectiveness of PCI and implantation of second generation drug eluting stent (DES) in patients with unprotected LCAS and concomitant complex coronary pathology. Material and Methods: For the period March 2013–October 2018 we performed 225 PCIs of patients with LCAS. 170 of patients who received PCI were divided into 2 groups, according to their SS-1 (ST elevation excluded). We analyzed the major adverse cardio-vascular events (MACE – all-cause mortality, cardiac mortality, stroke and ischemia driven TLR) rate and time-to-fi rst MACE during follow up. Results: 103 patients had SS-I < 32 and 67 patients had SS-I ≥ 32 and their mean age was 67,25 ± 11,03. The median follow-up was 26,6 ± 19,1 months. MACE rate was 12,4% and there was no signifi cance between groups (p = 0,118). Conclusions: PCI of unprotected LCAS has high procedural success rate and good mid-term results, even in pts with complex anatomy. High anatomical complexity of coronary lesions defi ned by SS-I ≥ 32 is not predictive for poor clinical outcome after PCI

Successful selective arterial thrombolysis in patient with acute abdominal thromboembolism

The paper reports successful thrombolysis conducted in 64 years old woman admitted to the clinic with clinical and angiographic data for acute surgical abdomen caused by acute tromboembolia of arteria mesenterica superior (AMS). The therapeutic approach required to undertake lifesaving decision on i.e. surgical vs. invasive treatment in conditions of emergency. Finally, it was decided to undertake invasive treatment with successful restoration of blood flow in the related artery. The patient was discharged from the clinic with considerable clinical improvement on the fifth day of her stay. The case report includes discussion on issues relating the consequence of the diagnostic and interventional procedures in such patients, opportunities for conducting emergency thrombolysis in acute embolia of AMS and preventive measures in patients with high tromboembolic risk. Keywords: Mesenterial circulation, Abdominal thromboembolism, Arterial thrombolysi

Eye lens dose assessment in interventional cardiology

Въведение. Медицинските специалисти, провеждащи интервенционални процедури под рентгенов контрол в интервенционалната кардиология, са изложени на риск от лъчевоиндуцирана катаракта при надвишаване на годишната граница на дозата на очната леща от 20 mSv. Цел: Целта на проучването е да се направи оценка на дозата на очната леща на медицински специалисти, работещи в три отделения по интервенционална кардиология, да се анализира зависимостта между лъчевото натоварване на пациента и дозата на очната леща на основния оператор, и да се изследва ефективността на защитните очила без странични оловни защити. Материал и методи: Измерванията се проведоха в три отделения по инвазивна кардиология, като в изследванията се включиха четирима лекари и шест медицински сестри. Дозата на очната леща бе измервана с пасивни дозиметри за очна леща EYE-DTM (Radcard). Резултати: Годишната доза на очната леща за медицинските сестри варира от 1,6 mSv до 4,3 mSv. Оценената доза на очната леща за основния оператор е от 3,2 mSv до 31,4 mSv. Отслабването на изследваните защитни очила без странична защита е с фактор от 1 до 1,1. Изводи: Резулатите показват, че съществува риск за превишаване на годишната граница на дозата на очната леща от 20 mSv. Дозата на очната леща зависи от работното натоварване и клиничната сложност на провежданите процедури. Дозата на очната леща за медицинските сестри е няколко пъти по-ниска от граничната, което се обяснява с по-голямото разстояние от пациента и частичното екраниране от основния оператор. Защитните очила без странична защита не осигуряват необходимата защита на очната леща, в случай на странично облъчване. Introduction: Medical professionals performing fluoroscopy guided interventional procedures in cardiology are exposed to a risk of radiation induced cataract, especially if the eye lens dose exceeds the annual dose limit of 20 mSv. Aim: The aim of the current study is to measure the eye lens exposure in three interventional cardiology departments, to analyze the relationship between patient dose and eye lens dose and to study the effectiveness of lead goggles without side protection. Material and methods: Measurements were performed in three departments with participation of 4 interventional cardiologists and 6 nurses. The exposure of the eye lens was measured with EYE-DTM (Radcard) passive dosimeters. Results: For nurses the annual eye lens dose varied from 1.6 mSv to 4.3 mSv. For the interventional cardiologists the results were between 3.2 mSv and 31.4 mSv. The dose reduction factor of the studied safety goggles without side protection is 1 and 1.1. Conclusions: There is a risk of exceeding the annual exposure limit of 20 mSv among interventional cardiologists The eye lens exposure depends on the workload and the clinical complexity of the procedures, as well as on the use of radiation protection devices. Due to the specifics of the procedures, the use of goggles with side protection is recommended. The eye lens dose for nurses is lower than the annual limit, which can be explained with the larger distance between the patient and the nurses and partial shielding by the main operator. Lead glasses without side shielding are not recommended because the exposure occurs from the side

Ongoing substrate-driven atrial fibrillation “boxed” in the left atrial posterior wall with ablation: a case report

Patients undergoing valve surgery for rheumatic heart disease are expected to develop significant atrial arrhythmogenic substrates outside of the pulmonary veins, which sometimes require complex ablation techniques for the treatment of symptomatic arrhythmias. We describe, herein, the case of a 76-year-old male undergoing endocardial ablation for the treatment of symptomatic persistent atrial fibrillation which developed after aortic and mitral valve replacement with a simultaneous tricuspid ring annuloplasty. Following pulmonary vein isolation, the patient's atrial fibrillation was converted into cavotricuspid isthmus-dependent atrial flutter. After a successful cavotricuspid isthmus ablation, the arrhythmia reverted back to a left atrial tachyarrhythmia originating from the posterior wall. A linear left atrial lesion led to the electrical isolation of a large area, which included the posterior wall, as well as the containment of the ongoing fibrillatory activity, while sinus rhythm was restored in the rest of the atria. In conclusion, successful left atrial posterior wall isolation can be achieved in the setting of severe scarring due to previous atriotomy by creating a linear lesion on the atrial roof, in conjunction with pulmonary vein isolation, sparing the patient from requiring bottom-line ablation, and avoiding possible esophageal injury. Such compartmentalization of the left atrium may effectively contain local fibrillatory activity, while allowing for the restoration of sinus rhythm

Catheter ablation of macroreentrant atrial tachycardias following transconduit puncture access in a patient after total cavopulmonary connection with an extracardiac conduit

Представяме случай на 23-годишен мъж с комплексна вродена сърдечна малформация с еднокамерна физиология, наложила многократни оперативни интервенции, включително и извършване на тотална кавопулмонална анастомоза. Пациентът се представя с често (почти ежедневно) рецидивираща предсърдна тахикардия с висока камерна честота и лоша субективна и хемодинамична поносимост. Поради неуспех от лечението с антиаритмични медикаменти пациентът беше насочен за извършване на катетърна аблация. За достъп до предсърдието беше използвана пункция на кондуита със стандартен комплект за транссептална пункция. Преминаването на транссепталния интродюсер в предсърдието беше неуспешно поради значителна резистентност от стената на кондуита и предсърдната стена. Затова се наложи балонна дилатация на пункционното отверстие с режещ балон, което даде възможност за безпрепятствено въвеждане на управляем транссептален интродюсер в предсърдието. Индуцираха се няколко предсърдни тахиаритмии, две от които позволиха изграждане на активационна карта. Диагностицираха се макрориентри тахикардия, вероятно зависима от кавоануларния истмус, и макрориентри тахикардия със сложен кръг тип осморка, ангажираща десните белодробни вени и деснопредсърдното ухо. След създаване на линейни лезии през критичните истмуси на двата кръга се постигна неиндуцируемост. Пациентът е проследен за период от 9 месеца, през които не са регистрирани ритъмни нарушения.  We present the case of a 23-year-old male diagnosed with a complex congenital heart disease (with single ventricle physiology) which necessitated many surgical interventions including total cavopulmonary connection. The patient presents with recurrent (almost daily) highly symptomatic atrial tachycardia with rapid ventricular rate and poor haemodynamic tolerance. Due to failure of antiarrhythmic drug therapy the patient was referred for catheter ablation. Atrial access was provided following transconduit puncture with a standard transseptal set. Crossing to the atrium with the transseptal introducer was not successful due to resistance from the conduit and the atrial wall. Therefore, balloon dilation of the puncture using a cutting balloon was carried out which resulted in easy crossing to the atrium with a steerable transseptal introducer. Several atrial tachyarrhythmias were induced two of which allowed mapping demonstrating a macroreentrant tachycardia dependent on the cavoannular isthmus as well as a complex figure-of-eight circuit involving right pulmonary veins and the right atrial appendage. Linear lesions transecting the critical isthmuses of the two circuits were delivered which rendered the patient noninducible. During a 9-month follow-up period the patient remained arrhythmia free