Analysis of Molecular Genetic Markers in Patients with Acute Myelogenous Leukemia // Изследване на молекулярно-генетични маркери при пациенти с остра миелогенна левкемия

Acute myelogenous leukaemia (AML) occurs due to the abnormal proliferation of progenitor cells of the myeloid lineage. At the cellular level, it is an underlying genetic disorder associated with genetic and epigenetic events leading to abnormal hematopoiesis. AML is a highly heterogeneous disease with a rapid clinical course and variable prognosis. These features complicate the diagnostic process and require precise and efficient collaboration between specialists from different medical fields. The characterisation of the specific genetic events is crucial for reaching an accurate diagnosis, predicting the course of the disease, and predicting the therapeutic response. In terms of diagnostics, cytogenetic analysis (CA) is essential for classification and risk stratification. However, the known limitations of the method necessitate using molecular genetic methods to elucidate the more detailed genetic markers. This is where our research comes in. The thesis draws attention to a health problem – the need to routinize an informative molecular genetic method for parallel conduct with CA. The method we chose - MLPA (Multiplex ligation-dependent probe amplification), was applied to 61 newly diagnosed adult patients. It provided significant information on 55.7% of those examined with the detection of monogenic and structural chromosomal disorders. The combination with CA provided information for 78.7% of patients and mediated their classification according to current recommendations.Острата миелогенна левкемия (ОМЛ) възниква поради абнормна пролиферация на прогениторни клетки от миелоидния ред. На клетъчно ниво това е едно основно генетично заболяване, свързано с генетични и епигенетични събития, водещи до нарушения в хематопоезата. ОМЛ е изключително хетерогенно заболяване с бърз клиничен ход и вариабилна прогноза. Тези особености усложняват процеса на диагностика и изискват прецизна и ефикасна колаборация между специалисти от различни сфери. Охарактеризирането на конкретните генетични събития е определящо за поставянето на точна диагноза, прогнозиране на хода на заболяването и предикция по отношение на терапевтичния отговор. В диагностичен план базово място заема цитогенетичният анализ (ЦА) с решаващо значение за класифицирането и стратифициране по риск. Известните ограничения на метода налагат използването на молекулярно-генетични методи за изясняване на по-детайлните генетични маркери. Настоящият дисертационен труд насочва вниманието към актуален здравен проблем – необходимостта от рутинизиране на информативен молекулярно-генетичен метод за успоредно провеждане с ЦА. Избраният от нас метод – MLPA (Multiplex ligation-dependant probe amplification), бе приложен на 61 новодиагностицирани възрастни пациенти. Той даде информация за 55,7 % от изследваните с откриване на моногенни и структурни хромозомни нарушения. Комбинацията с ЦА даде информация за 78,7% от пациентите и опосредства класифицирането им спрямо актуалните препоръки за работа

Studies on the Changes Occurring in Speech and Masticatory Functions during Prosthetic Treatment // Изследвания върху промените, настъпващи в говорната и дъвкателната функции при протетично лечение

The quality of chewing food, bolus formation, and proper speech formation are relevant and crucial for the success of any prosthetic treatment. This thesis investigates changes in speech and masticatory function following prosthetic treatment of single frontal maxillary defects. The research was systematically conducted. First, an otolaryngological screening was carried out to select patients without vocal cord pathology. Then, a retrospective study of the epidemiology of maxillary diastema was performed on patients from Northeastern Bulgaria. A speech therapy assessment was conducted on patients with single frontal maxillary defects before and after prosthetic treatment. An analysis of masticatory efficiency after prosthetic treatment was also conducted using subjective methods. The study demonstrates the positive impact of fixed prosthetic treatment on pronouncing sounds in Bulgarian speech. It is important to note that research on speech is incomplete without prior instrumental diagnosis of the condition of the vocal cords. This is because several pathological conditions can negatively impact vocal function and consequently affect the pronunciation of sounds in the Bulgarian language. Our study demonstrated that positive changes in Bulgarian speech were observed after fixed prosthetic treatment of maxillary diastema and single frontal maxillary defects.Темата за качеството на дъвчене на храната и оформянето на хранителния болус и за правилното формиране на речта е актуална и определяща успеха на всяко протетично лечение. Всичко това аргументира разработването на настоящия дисертационен труд. Целта на настоящия дисертационен труд е да се проучат промените, настъпващи в говорната и дъвкателната функция след протетично лечение на единични фронтални максиларни дефекти. За осъществяване на дисертационния труд беше проведен оториноларингологичен скрининг за подбор на пациенти без патология в гласните връзки. Извърши се ретроспективно проучване на епидемиологията на максиларна диастема при пациенти от Североизточна България. Беше проведена логопедична оценка на пациенти с единични фронтални максиларни дефекти преди и след протезиране. Беше проведен и анализ на дъвкателната ефективност след протезиране по субективни методи. . Настоящият труд доказва положителното влияние на неподвижното протетичното лечение върху произнасянето на звуците в българската реч. Изследването на говорната функция е непълноценно без предварително инструментално диагностициране на състоянието на гласните връзки. Това се дължи на факта, че редица патологични състояния могат да окажат негативно влияние върху гласовата функция и от там върху произнасянето на звуците в българския език. Нашето изследване показа, че след неподвижно протезиране на максиларна диастема и единичен фронтален максиларен дефект се наблюдават положителни промени в българската реч

New Aromatic Iodine Derivatives – Synthesis, Structure, Properties // Нови ароматни йодопроизводни - синтез, структура, свойства

Halogen-substituted aromatic compounds have been used with undoubted success in organic and pharmaceutical synthesis. Rationally, the "design" of a wide variety of polysubstituted biphenyls, stilbenes and other derivatives can be successfully realised using this class of compounds. A number of halogenated compounds are also used for diagnostic purposes or the preparation of so-called tissue-imitating materials. Therefore, this thesis focuses on the synthesis and detailed structural characterisation of new iodo-, bromo- and mixed halogen-substituted aromatic compounds – compounds with great potential in pharmaceutical synthesis and imaging. Significant emphasis is placed on the methods of growing monocrystals from each received compound, which undoubtedly prove their structure. In this regard, the toxicity of some of the resulting compounds has been determined. Separately, the possibility of making their real physical phantoms with application in contrast-enhanced mammography has been evaluated.Халогенозаместените ароматни съединения се използват с безспорен успех в органичния и фармацевтичния синтез. Рационално, "дизайнът" на голямо разнообразие от полизаместени бифенили, стилбени и други производни може да бъде успешно реализиран с помощта на този клас съединения. Редица халогенозаместени съединения се използват и за диагностични цели или получаването на т. нар. тъканно-имитиращи материали. Ето защо, темата на настоящия дисертационен труд е насочена към синтеза и детайлното структурно охарактеризиране на нови йодо-, бромо- и смесено халогенозаместени ароматни съединения. Последните притежават особено голям потенциал в полето на фармацевтичния синтез, а също и в образната диагностика. Акцент е поставен и върху методите, за израстване на монокристали от всяко получено съединение, с които безспорно доказваме и тяхната структура. В тази връзка е определена токсичността на някои от новосинтезираните съединения. Отделно е оценена възможността за изработване на техни реални, физични фантоми с приложение в контрастно-усилената мамография

Investigating the Role of Marginal Adaptation of Indirect Restorations as a Plaque Retentive Factor and Its Influence on the Attachment Level // Изследване ролята на маргиналната адаптация на индиректни възстановявания като плакретентивен фактор и влиянието и върху нивото на прикрепване

Carious lesions involving both the occlusal and proximal sides of distal teeth are a common problem in dental practice. These cases are further complicated if the defect is subgingival, below the enamel-cement junction (ECJ) level. The clinical survival of restorations largely depends on the quality and precision of their marginal adaptation. Poor marginal adaptation can lead to microleakage and plaque retention, which can result in the formation of a plaque retentive factor in the area. This inevitably leads to negative consequences on the periodontium of the corresponding tooth. Regarding the treatment of class II defects, direct composite obturations and indirect ceramic restorations are usually taken into consideration. Regardless of the constant innovations in composite materials, the conversion of monomers into polymer chains is always associated with polymerization shrinkage. Polymerization shrinkage can lead to poor marginal adaptation of composite obturations and failure of the adhesive bond. In indirect ceramic restorations, polymerization shrinkage is limited only to the thin layer of cement needed for cementation. They are made in a dental laboratory, providing better contour control, adaptation and polishing. CAD/CAM technologies facilitate the design and fabrication of ceramic restorations and, in this way, reduce the risk of human error. It is up to the clinician to choose the appropriate material, technique and dental cement for the indirect restoration.Carious lesions involving both the occlusal and proximal sides of distal teeth are a common problem in dental practice. These cases are further complicated if the defect is subgingival, below the enamel-cement junction (ECJ) level. The clinical survival of restorations largely depends on the quality and precision of their marginal adaptation. Poor marginal adaptation can lead to microleakage and plaque retention, which can result in the formation of a plaque retentive factor in the area. This inevitably leads to negative consequences on the periodontium of the corresponding tooth. Regarding the treatment of class II defects, direct composite obturations and indirect ceramic restorations are usually taken into consideration. Regardless of the constant innovations in composite materials, the conversion of monomers into polymer chains is always associated with polymerization shrinkage. Polymerization shrinkage can lead to poor marginal adaptation of composite obturations and failure of the adhesive bond. In indirect ceramic restorations, polymerization shrinkage is limited only to the thin layer of cement needed for cementation. They are made in a dental laboratory, providing better contour control, adaptation and polishing. CAD/CAM technologies facilitate the design and fabrication of ceramic restorations and, in this way, reduce the risk of human error. It is up to the clinician to choose the appropriate material, technique and dental cement for the indirect restoration

Dynamics of Generalised Expectations in Patients with Depression // Динамика на генерализираните очаквания при пациенти с депресия

Depression is one of the most common mental illnesses worldwide, with social significance, negatively affecting all aspects of a person's life, including their loved ones. Revealing the main aspects of generalised expectations as a potential mediator function between stable personality characteristics and the dynamics of the course of the depressive episode is of prospective importance in supporting the treatment of patients with depression. The thesis aims to establish the dynamics, specificity and influence of generalised expectations: long-term motivation, optimism, negative expectations and locus of control in the process of treatment and recovery in patients with depression. Seventy patients with depression were studied for five months, in three stages. Methods: MADRS, a method for assessing the localisation of control, a method for assessing optimism and negative expectations, test for assessing the long-term motivation of individual behaviour. The study results showed that motivation is the main variable influencing the severity of depression, followed by localisation of control, negative expectations and optimism. Dynamics in the localisation of control are reported in only one direction: from external to internal, with a decrease in the severity of depression. Tracking the dynamics of generalised expectations in the process of treating depression is a central concept in individualised approaches to managing depressive symptoms.Депресията е едно от най-често срещаните психични заболявания в световен мащаб, със социална значимост, оказва негативно влияние върху всички аспекти от живота на човек, включително и на неговите близки. Разкриването на основните аспекти на генерализираните очаквания като потенциална медиаторна функция между устойчивите личностни характеристики и динамиката на протичане на депресивния епизод е от перспективно значение при подпомагане лечението на пациенти с депресия. Целта на проучването е да се установи динамиката, спецификата и влиянието на генерализираните очаквания: дългосрочна мотивация, оптимизъм, негативни очаквания и локализация на контрола в процеса на лечение и възстановяване при пациенти с депресия. Изследвани са 70 пациента с депресия, за период от пет месеца, в три етапа. Методи: MADRS, метод за оценка на локализацията на контрол, метод за оценка на оптимизъм и негативни очаквания, тест за оценка на дългосрочната мотивация на индивидуалното поведение. Резултатите от изследването показват, че мотивацията е основната променлива, оказваща влияние на тежестта на депресия, следвана от локализацията на контрол, негативните очаквания и оптимизма. Отчита се динамика в локализацията на контрол само в една посока: от външен към вътрешен с намаляване на тежестта на депресията. на динамиката на генерализираните очаквания в процеса на лечение на депресия се явява централна концепция в индивидуализираните подходи на управление на депресивните симптоми

CT Assessment of Abdominal Adipose Tissue, Bone Density, and Sarcopenia // КТ оценка на абдоминална мастна тъкан, костна плътност и саркопения

Obesity, osteoporosis, and sarcopenia are serious and growing health problems associated with various health risks, such as diabetes, arterial hypertension, pathological fractures, and progressive loss of muscle mass and function. These conditions are associated with a high risk of morbidity, prolonged immobility, mortality, and socioeconomic burden. This illustrates the basis for our thesis research. The thesis aims to assess the indicators of abdominal adipose tissue, bone density, and sarcopenia through low-dose abdominal CT. We analyse the correlation between them in patients with colorectal carcinoma, lung carcinoma, and chronic pancreatitis. A total of 96 patients who underwent abdominal CT at the Department of Imaging Diagnostics at St. Marina University Hospital – Varna were studied. They were scanned using Siemens Spirit, Somatom Definition, and Somatom Force CT systems. The first three groups of patients were studied retrospectively, while the last control group was studied prospectively. Additional processing was performed in the segmentation program Slicer 3D version 4.11 for volumetric measurements and in RadiAnt for planimetric measurements. During the scanning, a specially designed phantom was placed under the lumbar region of the patient. It contained four test tubes with liquids of various known contents, which served for image calibration and ensured accurate bone density measurements.Затлъстяването, остеопорозата и саркопенията са сериозен, нарастващ здравословен проблем, свързани с редица рискове за здравето като захарен диабет, артериална хипертония, патологични фрактури и прогресивна загуба на мускулна маса и функция, които са свързани с висок риск от: заболяемост, продължително обездвижване, смъртност и социална икономическа тежест. Това аргументира създаването на този дисертационен труд. Целта на настоящият дисертационен труд е да се направи оценка на показателите за абдоминалната мастна тъкан, костната, плътност и саркопения посредством нискодозова КТ на абдомен и да се анализира връзката между тях при пациенти с колоректален карцином, белодробен карцином и пациенти с хроничен панкреатит. Изследвани са 96 пациенти, посредством КТ на абдомен, които са преминали през Клиниката по образна диагностика към УМБАЛ „Св. Марина“. Те са сканирани с компютърни томографски системи Siemens Spirit, Somatom Definition и Somatom Force. Първите три групи пациенти са проучени ретроспективно, а последната контролна група проспективно. Извършена е допълнителна обработка в сегментационна програма Slicer 3D версия 4.11 за волуметрични измервания и в RadiAnt за планиметрични измервания. По време на сканирането под лумбалния отдел на пациента е поставен специално разработен фантом. Той съдържа четири епруветки с течност с различно известно съдържимо, който служи за калибрация на изображенията и осигуряване на точни измервания на костната плътност

Expression of Tumour Reversion Markers in Colorectal Cancer // Експресия на маркери за туморна реверсия при колоректален карцином

The thesis research focuses on identifying TCTP as a new prognostic biomarker in patients with histologically verified colorectal carcinoma. The retrospective study included 74 participants who received antitumour treatment in the period from January to December 2015. Using an immunohistochemical method, the levels of nuclear and cytoplasmic expression of TCPT in cells from primary tumour and also the H-score were determined. The results indicated that a positive nuclear TCPT H-score was an independent risk factor for worse progression-free time and worse overall survival. A higher nuclear TCPT H-score was associated with a higher degree of tumour differentiation and a higher number of primary metastatic sites at diagnosis. For the first time worldwide, the potential role of TCTP expression level in the primary tumour as a prognostic factor regarding progression-free survival and overall survival in patients with histologically verified CRC is reported. For the first time in Bulgaria, the expression level of TCTP in the primary tumour was investigated as a marker for tumour reversion in CRC. For the first time in Bulgaria, the level of TCTP in the primary tumour and its correlation with various clinical and pathological characteristics in patients with CRC was investigated. Our findings would be useful for identifying patients with more aggressive tumours and a worse prognosis, which in turn would help choose an individual therapeutic strategy.Изследването в дисертационния труд се фокусира върху идентифицирането на ТСТР като нов прогностичен биомаркер при пациенти с хистологично верифициран карцином на дебелото черво. В проведеното ретроспективно проучване бяха включени 74 участници, получили противотуморно лечение в периода януари – декември 2015 г. Чрез имунохистохимичен метод бяха изследвани ядрените и цитоплазмени нива на експресия на ТСТР в клетките от първичния тумор и бе определен т.нар. Н-скор. Резултатите от анализа сочат, че положителният ядрен ТСТР Н-скор е независим рисков фактор за по-лошо време свободно от прогресия и по-лоша обща преживяемост. По-високият ядрен ТСТР Н-скор се свързва с по-висока степен на диференциация на тумора и по-голям брой първични метастатични огнища при диагностициране. За пръв път в световен мащаб се докладва потенциалната роля на нивото на експресия на ТСТР в първичния тумор като прогностичен фактор по отношение на преживяемостта без прогресия и общата преживяемост по пациенти с хистологично верифициран КРК. За пръв път в България се изследва нивото на експресия на ТСТР в първичния тумор като маркер за туморна реверсия при КРК. За пръв път в България се изследва нивото на ТСТР в първичния тумор и корелацията му с различни клинико-патологични характеристики при пациенти с КРК. Нашите открития биха боли от полза за идентифициране на пациенти с по-агресивни тумори и по-лоша прогноза, а това от своя страна би било полезно за избора на индивидуална терапевтична стратегия