Cardiac resynchronization therapy system implantation complications

Имплантацията на система за сърдечна ресинхронизираща терапия (CРТ) чрез електрод за стимулация на лявата камера през клон на коронарен синус (КС) е утвърден метод на лечение при пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност и асинхронна камерна контракция. Успешната терапия зависи от имплантацията на левокамерен електрод, обикновено в латерален или постеролатерален клон на КС, което технически се оказва по-предизвикателна и тежка процедура в сравнение с имплантацията на еднокухинна или двукухинна система за кардиостимулация. Без опит и подготовка на оператора тази процедура може да се превърне в доста продължителен кошмар и дори да завърши без успех или още по-лошо – с усложнение. По тази причина методите за имплантация на ЛК електрод с фокус върху усложненията при този вид процедура са разгледани в настоящия обзор, базирайки се на световната литература в тази област и на собствения ни опит, който имаме с повече от 4500 процедури за периода 2002-2021 г. Cardiac resynchronization therapy (CRT) using coronary sinus (CS) leads is an established method for the therapy of congestive heart failure (CHF) in the case of asynchronous ventricular contractions. Successful therapy depends on the placement of left ventricular leads usually via the coronary sinus (CS), a technically more challenging procedure than regular pacemaker implantations. Without specifi c precautions CRT implantation can be the gateway to a time-consuming nightmare. Therefore, CS lead implantation methods, with a focus on complications, were reviewed according to the literature and our own experience with approximately 4500 procedures from 2002-2021

TAVI in bicuspid aortic valve

Транскатетърната аортна клапна имплантация (TAVI) е утвърден избор за лечение на тежка аортна стеноза (АС) при иноперабилни пациенти или при лица с висок хирургичен риск. Ограничени са доказателствата за безопасността и ефективността на методиката при пациенти с бикуспидна аортна клапа (BAV) – най-честия вроден сърдечен дефект. Пациентите с BAV са били изключвани от рандомизираните клинични проучвания (RCT), сравняващи TAVI с хирургия, поради хетерогенната анатомия при тази нозологична единица и опасенията от незадоволителни процедурни и клинични резултати след TAVI. С подобрението на дизайна на новите генерации устройства, с нарастващия технически опит на екипите и с напредъка в образната диагностика се наблюдават все по-добри резултати и по-малко усложнения, което би могло да е предпоставка за разширяване на индикациите за транскатетърно протезиране при пациенти с BAV АС. В настоящия обзор се представят възможностите за лечение с TAVI на пациенти с BAV, резултатите от налични регистри по отношение на безопасност и ефективност на процедурата и бъдещите перспективи. Transcatheter aortic valve implantation (TAVI) is an established choice for the treatment of severe aortic stenosis (AS) in patients who are deemed inoperable or at high surgical risk. There are limited data for the safety and effi cacy of the method in patients with bicuspid aortic valve (BAV), the most common congenital valve defect. Patients with BAV were excluded from randomized clinical trials (RCTs), comparing TAVI to surgery due to the heterogeneous anatomy of this nosological unit and concerns about unsatisfactory procedural and clinical outcomes after TAVI. With the improvement of the design of the new generations devices, with the growing technical experience of the teams and the progress in the imaging techniques, better results and fewer complications are observed, which could be a prerequisite for expanding the indications for TAVI in patients with BAV. This review presents TAVI treatment options for patients with BAV, the results of available registers in terms of safety and effi cacy of the procedure, and future perspectives

Balloon expandable vs. self-expandable transcatheter aortic valve prosthesis short-term results of retrospective study

Транскатетърното аортно клапно протезиране се утвърди като ефективен метод за лечение на високостепенна аортна стеноза при неоперативни, високорискови за конвенционално клапно протезиране пациенти. Постигането на добри и постоянни резултати в лечението на пациентите, в комбинация с натрупания опит и техническото усъвършенстване на протезите позволиха разширяването на индикациите за лечение и на нискорискови пациенти. Спрямо разработените технологии за имплантиране, протезите са разделят балон-разгъващи се клапни протези (balloon expandable valves, BEV) и саморазгъващи се клапни протези (self-expandable valve, SEV). Двата вида устройства имат различни модели на имплантация, архитектура на стратовете, характеристики на платната, които водят до различна хемодинамика, честота на усложненията и продължителност на нормалната функция на протезата. Целта на изследването е да проследят краткосрочните резултати – до 1 месец след дехоспитализация, по отношение на смъртност, прояви на сърдечна недостатъчност, (пара)протезна регургитация, имплантация на постоянен електрокардиостимулатор, съдови усложнения. Материали и методи: Статията представя ретроспективно проследяване на общо 230 високорискови за конвенционално кардиохирургично лечение пациенти с високостепенна аортна стеноза, лекувани в Клиника по кардиология към УМБАЛ „Света Екатерина“ – София, до 2020г., разделени в две групи в зависимост от имплантирания тип протеза. Изводи: Получените резултати на базата на нашия опит доказват безопасността на новите генерации протези, като за постигането на максимално добър клиничен ефект при избора между BEV и SEV е необходимо доброто познаване на силните и слабите страни на използваните медицински устройства в комбинация с персонализиран подход, съобразен с клиничните и анатомичните характеристики на пациента. Transcutaneous aortic valve implantation has been established as an effective method for the treatment of highgrade aortic stenosis in non-operative, high-risk for conventional surgery patients. According to the developed implantation technologies, the prostheses are divided into balloon-expandable valve prostheses (balloon-expandable valves, BEV) and self-expanding valve prostheses (self-expanding prostheses SEV). The two types of devices have different models for implantation, stratum architecture, cusps characteristics, leading to different hemodynamics, frequency of use and performance of normal prosthesis function. The research aims to monitor the short-term results, up to 1 month after discharge, in terms of mortality, the manifestation of heart failure, (para) prosthetic regurgitation, implantation of a pacemaker, and vascular complications. Materials and methods: the article presents a retrospective follow-up of a total of 230 high-risk for conventional cardiac surgery patients with high-grade aortic stenosis treated in a cardiology clinic at UMHAT St. Ekaterina Sofia until 2020, divided into two groups depending on the implanted type of prosthesis. Conclusions: The results obtained based on our experience prove the safety of new prostheses. When choosing between BEV and SEV, the best clinical outcome requires a good knowledge of the strengths and weaknesses of using medical devices with a personalized approach consistent with the clinical and anatomical characteristics of the patient

Valve in valve and valve in ring transcatheter aortic valve implantation

През последните години тенденцията към поставяне на биологични клапни протези, особено сред млади пациенти, нараства с цел избягване на антикоагулантната терапия. Възрастта на пациента остава един от водещите рискови фактори за развитие на клапна дисфункция. Докато оперативната реинтервенция винаги е била считана за златен стандарт, с настъпването на ерата на транскатетърните клапи се отварят нови терапевтични възможности. До 2050 година се очаква годишния брой пациенти, подлагащи се на клапно протезиране, да се утрои от средно 290,000 през 2003 до над 850,000. Избягването на доживотна антикоагулантна терапия е една от причините биопротезирането сред по-младото население да нараства. Настоящият труд представя литературния обзор за Valve In Valve(ViV) и Valve in Ring(ViR) процедури, както и нашия опит при ViV и ViR транскатетърни клапни имплантации. In recent years the trend towards surgical bioprosthetic valve implantation, especially among young patients, has increased in order to avoid anticoagulant therapy. The patient’s age remains one of the leading risk factors for valve dysfunction. Gold standard for treating such diseases was surgical reintervention until the development of transcatheter heart valves. By 2050 the annual number of patients undergoing surgical bioprosthetic valve implantation is expected to triple from an average of 290,000 in 2003 to over 850,000. This study presents the literature review of Valve in Valve and Valve in Ring procedures, as well as our experience in ViV and ViR transcatheter valve implantation

The predictive role of fully revascularized coronary artery disease in patients undergoing transaortic valve implantation

Понастоящем, в ерата на бързото развитие на високотехнологичната медицина, въвеждането на иновативни инвазивни методи за лечение постепенно измества традиционната конвенционална хирургия. През 2002 г. е извършена първата транскатетърна имплантация на аортна клапа (ТАVI). През следващите 10 години, с усъвършенстването и с напредването на технологиите и натрупването на опит от клиничните центрове, ТАVI се утвърди като стандарт при възрастни и високорискови пациенти с високостепенна аортна (Ао) стеноза. При голям процент от пациентите, включени по протокол за транскатетърна аортна клапа се открива или е известна съпътстваща исхемична болест на сърцето (ИБС). В световен мащаб не се установява сигнификантна разлика в общата смъртност на 30-ия ден след ТАVI при пациенти с ИБС. Значимо по-висока обаче е общата смъртност при едногодишно проследяване на пациенти след ТАVI с подлежаща коронарна патология. Проведохме проучване, което сравнява процента на късните и ранните неблагоприятни събития при пациенти със съпътстваща и напълно реваскуларизирана ИБС и такива с несигнификантна коронарна атеросклероза. На базата на данните – събрани, анализирани и обобщени в нашия клиничен център, напълно реваскуларизираната ИБС не увеличава процента на големи нежелани събития след транскатетърна имплантация на аортна клапа. Все пак ИБС трябва да се вземе предвид при оценка на риска при транскатетърна аортна имплантация, като част от индивидуалния подход за всеки пациент. In the modern days and the era of the rapid development of medical technology, the introduction of innovative invasive methods of treatment is gradually displacing traditional conventional surgery. In 2002 was performed the fi rst transcatheter implantation of an aortic valve. Over the next twenty years, with the advancement of technology and the accumulation of experience in clinical centers, transcatheter aortic valve implantation has become the standard in adult and high-risk patients with high-grade Ao stenosis. In a large percentage of cases enrolled under the transcatheter aortic valve protocol a concomitant ischemic heart disease is detected or known. Globally, there is no signifi cant difference in overall mortality on the thirtieth day after TAVI in patients with ischemic heart disease. However, the overall mortality was signifi cantly higher in one – year follow - up of patients after transcatheter aortic valve implantation with underlying coronary pathology. We conducted a study comparing the number of late and early adverse events in patients with concomitant fully revascularized ischemic heart disease and those with insignifi cant coronary atherosclerosis. Based on the data collected, analyzed and summarized in our clinical center, fully revascularized ischemic heart disease does not increase the percentage of major adverse events after transcatheter aortic valve implantation. It can be considered when assessing the risk of transcatheter aortic implantation, as part of the individual approach for each case