Amiodarone prevention for atrial fibrillation relapse after surgical ablation

Background: Atrial fibrillation (AF) is the most common heart rhythm disorder. AF ablation based on endovascular or surgical techniques is a standard of care in everyday practice. Early recurrence of atrial arrhythmias is a significant problem after ablative procedures. Prophylactic use of antiarrhythmic drugs has become a possible solution. Materials and methods: We performed a retrospective observational cohort study of 59 patients with heart disease requiring surgery under extracorporeal circulation (ECC) and have received radiofrequency ablation (RFA) for chronic or persistent AF with a successful conversion to sinus rhythm. Patients were divided into two groups: 36 were treated with amiodarone for three months postoperatively (treatment group), and 23 had no concomitant amiodarone therapy (control group). We compared the groups regarding freedom from recurrent atrial arrhythmia and the frequency of conduction disorders requiring permanent pacemaker implantation. Results: No differences between the groups were found regarding demographic characteristics, risk profile, and heart diseases indicating cardiac surgery. During follow-up, a significantly higher proportion of patients with sinus rhythm in the group receiving amiodarone was found (80.56% vs. 52.17%; p < 0.041). No cases of premature discontinuation of amiodarone for side effects or noncompliance were registered in the treatment group. Conclusion: Three months of amiodarone therapy post-surgical RFA of AF is an effective and safe strategy for relapse prevention

Is left main percutaneous coronary intervention justified in the presence of concomitant complex coronary artery disease – immediate and remote results – single Bulgarian center experience

Реваскуларизацията при пациенти със сигнификантна стеноза на ствола на лявата коронарна артерия (ЛКА) значително подобрява тяхната прогноза. Съвременните клинични проучвания, регистри и метаанализи определят перкутанната коронарна интервенция (ПКИ) на стволовите лезии като приемлива и безопасна алтернатива на аортокоронарния байпас (АКБ) при пациенти с ниска и интермедиерна сложност на лезиите. Цел: Да се представи безопасността и ефективността на ПКИ с имплантация на втора генерация медикамент-излъчващи стентове (МИС) при пациенти с непротектирана стволова стеноза и придружаваща комплексна коронарна патология. Материал и методи: За периода март 2013-октомври 2018 г. в нашия център са проведени 225 интервенции на пациенти със стволова стеноза. При 170 последователни пациенти е извършена ПКИ при непротектирана стволова стеноза, като са разделени на две групи съобразно Syntax Score-I (SS). Aнализиранa e честотата на големи сърдечно-съдови събития (от англ. МАСЕ – major adverse cardio-vascular events) (обща смъртност, сърдечна смъртност, инсулт и повторна реваскуларизация на таргетната лезия), както и времето до поява на първо събитие при системно проследяване. Резултати: От анализираните 170 пациенти, 103-ма са със SS Заключение: ПКИ при непротектирана стволова стеноза е с висок процедурен успех и благоприятни непосредствени и средносрочни резултати дори при пациенти с придружаваща комплексна коронарна патология. Анатомичната сложност на коронарните лезии с дефиниран SS ≥ 32 не се свързва с неблагоприятни клинични резултати при пациенти от реалната клинична практика. Revascularization in patients with severe stenosis of left coronary artery (LCAS) trunk signifi cantly improves their prognosis. Modern clinical studies, registries and meta-analyses have identifi ed percutaneous coronary intervention (PCI) of LCAS as a safe alternative to aorto-coronary bypass (ACB) in patients with low and intermediate lesion complexity. Aims: To confi rm the safety and effectiveness of PCI and implantation of second generation drug eluting stent (DES) in patients with unprotected LCAS and concomitant complex coronary pathology. Material and Methods: For the period March 2013–October 2018 we performed 225 PCIs of patients with LCAS. 170 of patients who received PCI were divided into 2 groups, according to their SS-1 (ST elevation excluded). We analyzed the major adverse cardio-vascular events (MACE – all-cause mortality, cardiac mortality, stroke and ischemia driven TLR) rate and time-to-fi rst MACE during follow up. Results: 103 patients had SS-I < 32 and 67 patients had SS-I ≥ 32 and their mean age was 67,25 ± 11,03. The median follow-up was 26,6 ± 19,1 months. MACE rate was 12,4% and there was no signifi cance between groups (p = 0,118). Conclusions: PCI of unprotected LCAS has high procedural success rate and good mid-term results, even in pts with complex anatomy. High anatomical complexity of coronary lesions defi ned by SS-I ≥ 32 is not predictive for poor clinical outcome after PCI

Immediate outcome after percutaneous coronary revascularization in STEMI for left main coronary artery lesions

Въведение: Острият коронарен синдром със ST-елевация (STЕМI), засягащ ствола на лявата коронарна артерия (сЛКА), се среща рядко и рискът на пациентите от смърт е много висок. Налични са ограничени данни относно разпространението, клиничните характеристики и резултатите при пациентите със STЕМI на сЛКА, лекувани с перкутанна коронарна интервенция (ПКИ). Целта на настоящата студия е да се оценят клиничните и процедурните характеристики на пациенти със STЕМI на сЛКА и първична ПКИ (ППКИ) и вътреболничната смъртност. Материал и методи: От общо 439 последователни пациенти с интервенция на ствола на ЛКА, включени в проспективен регистър на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда за периода март 2013 г. – октомври 2022 г., идентифицирахме 35 пациенти с ППКИ на сЛКА (8%). Анализирани са изходните демографски и анатомични характеристики, процедурните особености и краткосрочните резултати, в частност успех на интервенцията и вътреболничната смъртност. Резултати: От 35 пациенти със STЕМI на сЛКА 40% са с кардиогенен шок (КШ). Средната възраст е 66,0 ± 16 години, като 69% са мъже. Рисковият профил на цялата изследвана популация е сравнително висок (средният Euro Score (ES) е 19,1 ± 22, като 54,3% са с много висок ES > 6). Радиалният достъп е със забележително висок дял (68,6%), независимо от това, че коронарната анатомична сложност е средна към висока (среден Syntax Score(SS) е 29,5 ± 8,15, като 42,9% са с SS ≥ 32). Дисталната стволова бифуркация е засегната в голям процент от случаите (82,9%), въпреки това най-прилаганата в условие на спешносттехника е едностентовата (provisional) (85,7%). Наблюдаваната обща вътреболнична смъртност е 25,7% (64,3% при пациентите, презентиращи се с КШ, и 23,5% – при тези без КШ, p = 0,0166). Заключение: STЕМI вследствие лезия на сЛКА се свързва със значителна смъртност. Спешната ПКИ при неселектирани пациенти, включително и тези с кардиогенен шок, е целесъобразна и осъществима възможност за лечение на тази високорискова група, с приемлива смъртност и висок процент (74.3%) вътреболнична преживяемост. Background: Acute coronary syndrome with ST elevation (STEMI) with a lesion in the left main coronary artery (LMCA) occurs infrequently; moreover, patients are at very high risk for mortality. However, limited data are available regarding the prevalence, clinical characteristics, and outcomes of patients presenting with LM-STEMI treated with percutaneous coronary intervention (LM-PCI STEMI). Therefore, we aimed to evaluate patient clinical and procedure factors associated with in-hospital outcomes in LM-STEMI patients undergoing PPCI in a real-life registry. Material and methods: From 439 consecutive patients with LM disease treated with PCI in the prospective single-center Acibadem City Clinic UMHAT Tokuda registry enrolled between March 2013 and October 2022, we identifi ed 35 LM-PCI STEMI patients (8%). We analyzed baseline demographic, coronary lesion characteristics, procedural details and success, and in-hospital mortality. Results: Among 35 LM-STEMI patients, the mean age was 66.0 ± 16 years, and 69% were male – forty percent presented with cardiogenic shock (CS). The risk profi le of the overall study population was relatively high (mean Euro Score (ES) was 19.1 ± 22, while 54.3% were high risk with ES > 6). Radial access had a remarkably high proportion (68.6%), regardlessof coronary anatomic complexity being intermediate to high (mean Syntax Score (SS) was 29.5 ± 8,15, 42,9% had SS ≥ 32). The distal LM bifurcation was most commonly involved (82.9%), yet the provisional strategy (85.7%) was most often employed during emergent PCI. The observed overall in-hospital mortality rate was 25.7% (64.3% in pts presenting with CS vs. 23.5% without CS, p = 0.0166). Conclusion: STEMI from culprit LMCA lesion is associated with signifi cant mortality. Emergent LM PCI in unselected patients, including cardiogenic shock, is an appropriate and feasible treatment option for this high-risk group, with acceptable mortality and in-hospital survival rates

Antiplatelet therapy after PCI in patients with high risk of bleeding

The progress of percutaneous coronary interventions (PCI) over the last few decades facilitated treatment of increasingly complex patient populations. The introduction of drug-eluting stents (DESs) led to need of stronger and prolonged inhibition of platelets which in turn increased the incidence of bleeding complications. The identification and management of patients at high bleeding risk (HBR) during and after percutaneous coronary interventions (PCI) is still problematic in everyday clinical practice

Percutaneous coronary interventions of unprotected left main stenosis

Значимата стеноза на ствола на лява коронарна артерия (ЛКА) е сериозно увреждане, което поставя голяма миокардна територия под риск, като се установява при 4-9% от пациен- тите, насочени за инвазивно изследване. Реваскуларизацията при пациенти със сигнификантна стволова стеноза значително подобрява тяхната прогноза, като байпас хирургията е стандарт за лечение. Перкутанната коронарна интервенция (ПКИ) се доказа като алтернативна, ефективна и безопасна процедура, особено при пациенти с по-малко сложни лезии или неподходящи за опе- рация. Цел на настоящата статия е да се направи обзор на темата и да се анализира честотата на неблагоприятни сърдечно-съдови събития при двугодишно проследяване на пациенти с ПКИ на непротектирана стволова стеноза от реалната практика. Материал и методи: От март 2013 го- дина всички пациенти с проведена интервенционална процедура на стволова стеноза в клиника „Кардиология“ на Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда се включват в регистър. За периода от 06.2013 год. до 06.2018 год. са проведени 209 ПКИ на стволови лезии, като в настоящата сту- дия е анализирана серия от 136 последователни пациенти с ПКИ на непротектирана стволова стеноза. Средният Syntax Score (SS) на изследваната група е 26,3 ± 10,09 (11-58,5) при медиана 24,00. Средният Euro Score е 2,61 ± 4,19 (0,50-34,42) при медиана 1,22. При всички изследвани е постигната максимална реваскуларизация, като пациентите със STEMI и/или кардиогенен шок, предшестваща ПКИ на ствола и протектиран ствол са изключени от анализа. Пациентите са про- следени в продължение на 2 години за комбинирания показател неблагоприятни сърдечно-съдови събития, който включва смърт по всяка причина (т.нар. обща смъртност), сърдечна смърт, инсулт и повторна реваскуларизация. Резултати: Регистрирани са 22 неблагоприятни събития (16,2%). Общата смъртност е 9,6%, сърдечна смърт – 8,8%, мозъчен инсулт – 0,7% и рестеноза и повторна реваскуларизация – 8,1%. Заключение: ПКИ на стволова стеноза при пациенти от реалната кли- нична практика и постигането на максимална реваскуларизация е процедура с минимални риско- ве и благоприятни резултати при проследяване, като от значение е опитът на оператора и възмож- ностите на съответното лечебно заведение за провеждане на такъв вид комплексни интервенции. Significant stenosis of the trunk of the left coronary artery (LCA) or left main (LM) stenosis is a serious injury that puts a large myocardial area at risk, being found in 4-9% of patients referred for selective coronary angiography. Revascularization in patients with severe left main stenosis significantly improves their prognosis, with bypass surgery being the standard of care. Percutaneous coronary intervention (PCI) has proven to be an effective and safe alternative, especially in patients with less complex lesions or unsuitable for surgery. The aim of this article is to review the topic and to analyze the frequency of adverse cardiovascular events in a two-year follow-up of patients with PCI of unprotected LM stenosis from real practice. Material and methods: Since March 2013, all patients with an interventional procedure for LM stenosis in the Cardiology Clinic of Acibadem City Clinic Tokuda Hospital are included in a register. For the period from 06.2013 to 06.2018, 209 PCIs of LM lesions were performed, and in the present study a series of 136 consecutive patients with PCIs of unprotected LM stenosis were analyzed. The mean Syntax Score (SS) of the study group was 26.3 ± 10.09 (11-58.5) with a median of 24.00. The mean Euro Score is 2.61 ± 4.19 (0.50-34.42) with a median of 1.22. Maximum revascularization was achieved in all subjects, and patients with STEMI and/or cardiogenic shock, previous LM PCI and protected LM PCI were excluded from the analysis. Patients were followed for 2 years for the combined indicator of adverse cardiovascular events, which included death from any cause (so-called overall mortality), cardiac mortality, stroke and revascularization. Results: 22 adverse events were registered (16.2%). The overall mortality was 9.6%, cardiac death – 8.8%, stroke – 0.7% and restenosis and revascularization – 8.1%. Conclusion: PCI of LM stenosis in patients from real clinical practice and achieving maximum revascularization is a procedure with minimal risks and favorable follow-up results, and the operator‘s experience and the capabilities of the respective medical institution to conduct such complex interventions are important

Antithrombotic regimens in patients after coronary artery bypass grafting and coronary endarterectomy

Background: Coronary artery bypass grafting (CABG) remains the gold standard in the treatment of complex chronic forms of coronary heart disease (CHD). Coronary endarterectomy (CEAE) is a useful adjunctive technique to CABG in patients with diffuse coronary artery disease. In order to maintain the patency of the coronary arteries and graft conduits, various antithrombotic protocols have been introduced over the years, combining various antiplatelet and anticoagulant drugs, but still there is no consensus. Aim: The aim of the study is to compare results between two antithrombotic regimens after CEAE. The first one is a combination of acenocoumarol combined with acetylsalicylic acid (ASA), the second regimen is a dual antiplatelet therapy (DAPT) of clopidogrel combined with ASA. Material and methods: We retrospectively reviewed 56 consecutive patients (60 ± 8.2 years) undergoing isolated CABG in association with CEAE between January 2018 and December 2019. In the postoperative period, patients were divided into two groups according to the antithrombotic regimens described above. Twenty-four were in the ASA and acenocoumarol group (AA) and 32 were in the ASA and clopidogrel group (AC). Patients were followed up to 30 days after the operation and we access the mortality rate, new ECG changes, levels of myocardial fraction of creatinine phosphokinase (CPK-MB), left ventricular systolic function, pericardial or pleural effusions requiring drainage or revision for bleeding. Results: Operative mortality was 3,6 %. No differences in the antithrombotic efficacy of the two regimens. A significantly higher level of hemorrhagic complications was observed in the ASA + acenocoumarol treatment group. Conclusion: Dual antiplatelet therapy (DAPT) after CABG and coronary endarterectomy is an effective pharmacological regimen in regard to 30-day postoperative outcomes and is considerably safety in terms of bleeding complications

Eye lens dose assessment in interventional cardiology

Въведение. Медицинските специалисти, провеждащи интервенционални процедури под рентгенов контрол в интервенционалната кардиология, са изложени на риск от лъчевоиндуцирана катаракта при надвишаване на годишната граница на дозата на очната леща от 20 mSv. Цел: Целта на проучването е да се направи оценка на дозата на очната леща на медицински специалисти, работещи в три отделения по интервенционална кардиология, да се анализира зависимостта между лъчевото натоварване на пациента и дозата на очната леща на основния оператор, и да се изследва ефективността на защитните очила без странични оловни защити. Материал и методи: Измерванията се проведоха в три отделения по инвазивна кардиология, като в изследванията се включиха четирима лекари и шест медицински сестри. Дозата на очната леща бе измервана с пасивни дозиметри за очна леща EYE-DTM (Radcard). Резултати: Годишната доза на очната леща за медицинските сестри варира от 1,6 mSv до 4,3 mSv. Оценената доза на очната леща за основния оператор е от 3,2 mSv до 31,4 mSv. Отслабването на изследваните защитни очила без странична защита е с фактор от 1 до 1,1. Изводи: Резулатите показват, че съществува риск за превишаване на годишната граница на дозата на очната леща от 20 mSv. Дозата на очната леща зависи от работното натоварване и клиничната сложност на провежданите процедури. Дозата на очната леща за медицинските сестри е няколко пъти по-ниска от граничната, което се обяснява с по-голямото разстояние от пациента и частичното екраниране от основния оператор. Защитните очила без странична защита не осигуряват необходимата защита на очната леща, в случай на странично облъчване. Introduction: Medical professionals performing fluoroscopy guided interventional procedures in cardiology are exposed to a risk of radiation induced cataract, especially if the eye lens dose exceeds the annual dose limit of 20 mSv. Aim: The aim of the current study is to measure the eye lens exposure in three interventional cardiology departments, to analyze the relationship between patient dose and eye lens dose and to study the effectiveness of lead goggles without side protection. Material and methods: Measurements were performed in three departments with participation of 4 interventional cardiologists and 6 nurses. The exposure of the eye lens was measured with EYE-DTM (Radcard) passive dosimeters. Results: For nurses the annual eye lens dose varied from 1.6 mSv to 4.3 mSv. For the interventional cardiologists the results were between 3.2 mSv and 31.4 mSv. The dose reduction factor of the studied safety goggles without side protection is 1 and 1.1. Conclusions: There is a risk of exceeding the annual exposure limit of 20 mSv among interventional cardiologists The eye lens exposure depends on the workload and the clinical complexity of the procedures, as well as on the use of radiation protection devices. Due to the specifics of the procedures, the use of goggles with side protection is recommended. The eye lens dose for nurses is lower than the annual limit, which can be explained with the larger distance between the patient and the nurses and partial shielding by the main operator. Lead glasses without side shielding are not recommended because the exposure occurs from the side

Multicentric survey of patient doses in fluoroscopy guided diagnostic and interventional cardiac procedures: comparison with Diagnostic Reference Levels and follow-up levels for patients at risk for radiation induced skin effects

Въведение. Интервенционалните кардиологични процедури, често са свързани с голямо облъчване на пациентите, поради което изискват специално внимание по отношение на защитата от появата на радиационно индуцирани ефекти при пациента.Материали и методи. Проучването на типичните стойности на дозата е проведено ретроспективно, в девет лечебни заведения, с общо четиринадесет ангиографски уредби. За две от най-често извършваните процедури - перкутанна коронарна интервенция (PCI) и коронарна артериография (CA) са изчислени типичните стойности на величините произведение керма-площ (КАП), кумулативна доза (КД) и време на скопия (ВС) и са сравнени с актуалните Национални диагностични референтни нива (НДРН) за България. Извършен е анализ на данните по отношение на риска от възникване на кожно индуцирани ефекти, вследствие на интервенционалните кардиологични процедури.Цел. 1) да се представят и анализират типичните стойности на величината КАП за най-често провежданите кардиологични процедури - перкутанна коронарна интервенция и коронарна артериография в кардиологични отделения с голяма работна натовареност и да се сравнят с НДРН; 2) да се сравнят дозите на пациентите с публикуваните в Наредба 2 нива за проследяване, за установяване на пациенти с риск за възникване на радиационно индуцирани ефекти.Резултати. Резултатите показват, че типични стойности на изследваните величини за PCI и CA при някои от уредбите, са по-високи от НДРН. Във всяко от разглежданите лечебни заведения има пациенти с поне едно превишено ниво за проследяване за процедура PCI.Изводи. Резултатите показват потенциал за оптимизиране, както на работата в отделенията с високи типични стойности на дозата, така и при уредбите с много ниски типични стойности на изследваните величини. При проследените пациенти не се наблюдават оплаквания и поява на радиационно индуциран ефект. Изготвянето и въвеждането в рутинната клинична практика на процедури за рутинно прилагане на „Инструкцията за пациента след проведена интервенционална/и процедура/и с по-голяма степен на сложност и дълго време на скопия“ ще позволи навременна диагностика и навременно лечение на кожните ефекти в следствие на проведените кардиологични процедури под рентгенов контрол. Introduction. Interventional cardiac procedures are often associated with high patient exposure and therefore require special care in protecting patients from radiation-induced effects.Materials and methods. A retrospective study of typical patients’doses was performed in nine hospitals, with a total number of fourteen angiography systems. The typical values for kerma-area product (KAP), cumulative dose (CD) and fluoroscopy time (FT) for two of the most commonly performed procedures - percutaneous coronary intervention (PCI) and coronary arteriography (CA), were calculated and compared with the Bulgarian National Diagnostic Reference Levels (NDRL). Data analysis, regarding the risk of radiation-induced skin effects due to interventional cardiac procedures, was performed.Aim. 1) to present and analyze the typical KAP values for PCI and CA procedures in cardiology departments with high workload and to compare them with the NDRL; 2) to compare the patient doses with the follow-up levels published in Ordinance 2, to identify patients at risk for radiation-induced effects.Results. The results show that typical values for PCI and CA procedures for some of the angiography systems are higher than the NDRL. In all investigated departments there are patients with at least one exceeded follow-up level for PCI.Conclusions. The results show a potential for optimization in the departments with both high or very low typical dose or FT values. No radiation-induced effect was observed in the followed-up group of patients. The introduction of procedure with "Instruction to the patient after an interventional cardiac procedure(s) with greater complexity and a long fluoroscopy time" for patient follow-up and its regular implementation into the routine clinical practice will help for timely diagnosis and treatment of radiation-induced skin effects after cardiac procedures under fluoroscopy control