Predictive factors for the development of post-operative fibrinous exudation

Всяка хирургична процедура в офталмологията е предмет на дебат, относно своите приложения, ефикасност, рискови фактори, противипоказания и др. Налице е обаче недискутируем и непреходен консенсус за това, че постоперативното възпаление след всяка хирургична интервенция трябва да бъде минимално1. Честотата на възпалителната реакция в предната камера след катарактна хирургия може да достигне до 30%, варирайки по тежест2. Преднокамерната възпалителна реакция е сигнификанша поради факта, че може да доведе до повишаване на вътреочното налягане (ВОН), корнеален едем, ендотелна увреда, фибринова ексудация и мембрана в предната очна камера, задни синехии, кистоиден макулеи оток, хроничен преден увеит и др. Изследване и анализ на различни фактори, които оказват влияние върху фибриновата преднокамерна ексудация, биха поставили нови въпроси за дискусия, относно пред- , интра- и постоперативния терапевтичен алгоритъм.ЦелДа изследваме и анализираме различни фактори, които биха могли да бъдат в корелационни взаимоотношения с развитието на фибринова реакция в предната очна камера след факоемулсификационна хирургия. Да представим, също така, нашия клиничен опит в терапията на остро настъпилата фибринова ексудация.Материал и методиДизайнът на настоящето клинично проучване е ретроспективен и обсервационен, с период на проследяване 04.01 - 15.12.2017r. Критериите за включване в изследването са стандартно протекла факоемулсификация на леща, без интраоперативни компликации и имплантация на ВОЛ в капсулния сак.Изключващите критерии, които се взеха предвид, с цел обособяване на рисковите фактори само за факоемулсификацията като хирургичен метод, са извършване на едноетапна, комбинирана хирургична процедура (факоемулсификация с трабекулектомия, факоемулсификация с парс плана витректомия).Извършеният предоперативен набор изследвания включва обстойно офталмологично изследване, индиректна офталмоскопия, Goldmann тонометрия, кератометрия и биометрична, ултразвукова А ехография.На всички 191 участници в изследването, от които 67 мъже (35,1 %) и 124 жени (64,9%), на средна възраст ~ 68г., в планов порядък, е извършена факоемулсификация на леща с имплантация на вътреочна изкуствена леща (ВОЛ). Всички операции са извършени в 3то отделение на Клиниката по очни болести, УМБАЛ "Александровска", от един хирург, по една и съща, утвърдена в клиниката, методика.РезултатиНа всички 191 пациента (191 очи) е извършена факоемулсификация на леща с имплантация на ВОЛ, по утвърдена в отделението методика, без компликации. 78 (40,8%) от участниците са с хидрофобен, акрилен, асферичен имплант, докато останалата група от 113 души (59,2%) са с хидрофилен, акрилен, асферичен вариант на ВОЛ. Пациентите с конвенционална монофокална ( хидрофилна и хидрофобна) ВОЛ са 162 (84,8%), a при 29 (15,2%) е имплантирана хидрофилна ВОЛ с разширена дълбочина на фокуса (EDOF). Фибринова ексудация в предната очна камера (ПК), през ранния постоперативен период, е установена при пет пациента (2,4%) от изследваната кохорта. След проведена локална терапия с противовъзпалителни средства (кортикостероиди) фибриновата мембрана при всеки от петте пациента се резорбира напълно. Отчетено бе, че наличието на захарен диабет (80% от пациентите с ексудация), като придружаващо заболяване, и имплантацията на монофокална хидрофилна ВОЛ (1 ОО% от пациентите с ексудация) са факторите с най-висока предиктивна стойност за развитие на патологична фибринова реакция.ЗаключениеСтарческата катаракта е сред основните възрастово-свързани очни заболявания. Нейната честота нараства с напредване на възрастта 3. В национален и световен мащаб факоемулсификацията е най-често извършваната хирургична интервенция в офталмологията 4. Разнообразието на видовете вътреочни изкуствени лещи в днешно време е огромно, опитвайки се да задоволи постоянно повишаващите се изисквания и стандарти в офталмохирургията. Покачващата се честотата на захарния диабет поставя нови и важни въпроси относно кой тип ВОЛ са най-подходящи и препоръчителни при пациентите със системни придружаващи заболявания.IntroductionEach surgical procedure in ophthalmology is a subject of debate about its applications, efficiency, risk factors, contraindications, etc. There is, however, an indiscriminate and persistent consensus that post-operative inflammation after each surgical intervention should be minimal. The incidence of inflammation in the anterior chamber after cataract surgery may reach 30%, varying in severity. The anterior chamber inflammatory response is significant due to the fact that it can lead to elevated intraocular pressure (IOP), corneal edema, endothelial damage, fibrinous exudation and membrane in the anterior chamber, posterior synechiae, cystoid macular edema, chronic anterior uveitis and others. Investigation and analysis of various factors influencing fibrinous pre-chamber exudation would pose new questions for discussion about the pre-, intra- and postoperative therapeutic algorithm.AimTo investigate and analyze various factors that might be in correlation relationship with the development of fibrinous reaction in the anterior chamber after phacoemulsification surgery. Let`s also present our clinical experience in the treatment of acute fibrinous exudation.Material and methodsThe design of the present clinical study is retrospective and observational, with tracked period 04.01- 15.12.2017. Criteria for inclusion in the study were standard phacoemulsification of the lens without intraoperative complications and implantation of IOL into the capsuler bag. The exclusion criteria taken into account for the purpose of differentiating the risk factors only for the phacoemulsification as a surgical method are executing the one-step combined surgical procedure (phacoemulsification with trabeculectomy, phacoemulsification with pars plan vitrectomy). The preoperative set of studies performed includes a thorough ophthalmologic exam, indirect ophthalmoscopy, Goldmann tonometry, keratometry and biometric ultrasonic A echography. To all 191 participants in the study, of which 67 men (35.1%) and 124 women (64.9%), with average age ô€‚§ 68 years, by planned order was assigned a phacoemulsification of the lens with implanted intraocular artificial lens (IOL). All operations were performed in the 3rd ward of the Ophthalmology Clinic, University Hospital `Aleksandrovska`, by one surgeon, according to the same methodology approved in the clinic.ResultsTo all 191 patients (191 eyes) was accomplished phacoemulsification of the lens and implanted an IOL, according to a methodology approved in the ward without any complications. 78 (40.8%) of the participants had a hydrophobic, acrylic, aspheric implant, while the other group of 113 (59.2%) participants had a hydrophilic, acrylic, aspheric IOL. The patients with conventional monofocal (hydrophilic and hydrophobic) IOL were 162 (84.8%) and 29 (15.2%) were with implanted hydrophilic IOL with extended depth of focus. Fibrinous exudation in the anterior chamber during the early postoperative period was found in five patients (2.4%) of the studied cohort. After local therapy with anti-inflammatory drugs (corticosteroids), the fibrinous membrane in each of the five patients is completely absorbed. It was reported that the presence of diabetes mellitus (80% of the patients with exudation) as an accompanying disease and the implantation of monofocal hydrophilic IOL (for 100% of patients with exudation) were the factors with the highest predictive value for developing a pathological fibrinous reaction.ConclusionSenile cataract is among the main age-related eye diseases. Its frequency increases as the age advances. In the national and world scale, phacoemulsification is the most commonly performed surgical intervention in ophthalmology. The variety of intraocular artificial lenses nowadays is enormous, aiming to satisfy the ever-increasing demands and standards in ocular surgery. The rising incidence of diabetes mellitus poses new and important questions about which type of IOL are the most appropriate and recommended in patients with systemic accompanying diseases

Reproductive biology of Atropa belladonna: embryological features, pollen and seed viability.

An embryological study of the Bulgarian native populations of Atropa belladonna has been carried out. Some embryological features typical for the genus Atropa and the family Solanaceae were observed. A new feature, namely endosperm embryo, was also established. The recognised high plasticity of the female gametophyte, as well as the high pollen and embryo viability play an essential role for maintaining the size of populations of the studied species. The specific reproductive features observed are important for the use of A. belladonna as a source of raw material for the pharmaceutical industry and for its status as an endangered species in the Bulgarian flora.Peer Reviewe

Herbicide potential of selected essential oils from plants of Lamiaceae and Asteraceae families

Essential oils from Monarda fistulosa L., Satureja pilosa Vel., Origanum vulgare subsp. hirtum Ietswaart. (Greek oregano), Micromeria dalmatica Benth., Thymus longedentatus (Degen & Urum.) Ronniger, and Artemisa campestris L. were evaluated as inhibitors of seed germination in target plants Lolium perenne L. and Trifolium pratense L. using in vitro assays. The essential oils were applied on the seeds as aqueous solutions at concentrations ranging from 0.5–3.0 μL/mL. Complete inhibition was established at a concentration of 1.5 μL/mL with the most effective essential oils. Oregano oil was evaluated for its inhibitory activity on seed germination under field conditions; the essential oil was applied as an aqueous solution at concentrations of 3, 5, and 10 μL/mL on superabsorbent Terawet. The mass obtained was mixed with the seeds of the target plants and planted in a field. After 1 month, the results were evaluated based on the weight of the aerial parts of the plants from control and experimental areas. At the highest concentration studied, the weight of the plants was 77% lower in the experimental areas than in the controls. The chemical composition of the essential oils was analyzed using gas chromatography–mass spectrometry. The results showed that carvacrol-rich essential oils had a strong inhibitory effect on seed germination. The inclusion of the essential oil on a superabsorbent was a good way to preserve its herbicidal activity under field conditions as this prevented its rapid evaporation