Mastoid cavity obliteration in treatment of middle ear cholesteatoma

Objective: The primary goal in the surgical management of chronic otitis media with cholesteatoma is the creation of a dry and safe ear. The method of choice for management of cholesteatoma is the inside out or reverse mastoidectomy. If external auditory canal reconstruction after complete cholesteatoma removal is not possible, mastoid cavity obliteration techniques are recommended to reduce the size of the open mastoid cavity. The goal of our study is to evaluate the frequency of postoperative ear secretion and hearing situation in patients with mastoid cavity obliteration in treatment of middle ear cholesteatoma.Methods: Retrospective study of 155 patients with middle ear cholesteatoma were surgically treatment during 52 months from 01.06.2014 to 30.09.2018 in Hospital Trakia Park, Stara Zagora (Bulgaria) with canal wall reconstruction or mastoid cavity obliteration with cartilage, bone paté or bone replacement alloplastic materials.Results: After complete cholesteatoma removal we perform ear canal reconstruction in 51.61% of cases (80; n=155), and in others 41.94% of cases (65; n=155) we perform mastoid cavity obliteration. In our patient group we perform type I tympanoplasty in 36.77% (57; n=155), type III tympanoplasty in 46.45% (72; n=155), Secondlook operations in 14% (21, n = 155) and only in 5 cases we left the operating cavity open (3.23%; n=155). After mean follow-up period from 11.34 months (1÷48 months; SD 13.10 months) our frequency of postoperative ear secretion is 6.45% (10; n=155) and our cholesteatoma residual rate is 9.03% (14; n=155).Conclusion: Mastoid cavity obliteration procedures can prevent the development of postoperative retraction pockets by isolation the tympanic cavity from the attic and mastoid. This is a safe and effective technique for rehabilitation of mastoid cavities. Hearing results of this technique is variable according to the involvement of the middle ear ossicles, but with the possibility of fitting a hearing aids or middle ear implants

Medially-invasive cholesteatoma

Cholesteatoma is life-threatening disease due to its intracranial complications. Some of cholesteatoma cases we define as aggressive cholesteatoma. In this category we include children cholesteatoma, medially-invasive cholesteatoma and petrous apex cholesteatoma which does not originate in the petrous apex. Another special form of cholesteatoma is petrous bone cholesteatoma. Retrospective study of 176 cholesteatoma operations (38.85%) from 453 consecutive middle ear surgeries for 4 years and 4 months in Trakia Park Hospital Stara Zagora, Bulgaria were rewieved. The same surgeon performs 106 Primary Cholesteatoma Surgery, 49 Revision Surgery and 21 Second-Look Surgery. In this 176 cholesteatoma cases the cholesteatoma matrix involve the otic capsule, petrous apex or skull base in 5 patients, who are defined as medially-invasive cholesteatoma (2.84%). In this medially-invasive cholesteatoma patients surgical resection with canal wall down operation remains the best treatment option

Diagnosing Morbus Menière through electrocochleography

Idiopathic endolymphatic hydrops is a histopathological hallmark of Menière’s disease and other volume regulation-related inner ear disorders. It manifests as a triad of symptoms: episodic vertigo, tinnitus and hearing loss. In this study we used electrocochleography in order to diagnose Menière’s disease. Electrocochleography is a method of recording the stimulus-related potentials of the cochlea and the auditory nerve. In one of the three presented cases, analysis of the electrocochleographic waveform shows endolymphatic hydrops. In diagnosing Menière’s disease, electrocochleography is a fairly consistent indicator of the presence of endolymphatic hydrops, in addition to the anamnesis and examination of patients.-------------------------------------Идиопатичният ендолимфатичен хидропс е хистопатологичният белег на Мениеровата болест и на други нарушения на обемната регулация на течностите във вътрешното ухо. Клинично се проявява с триада от симптоми, включваща епизодично вертиго, тинитус и намаление на слуха. В настоящото проучване използвахме електрокохлеография за доказване на Мениеровата болест. Това е електрофизиологичен метод, регистриращ потенциали от кохлеата и слуховия нерв в отговор на звукови стимули. Анализът на електрокохлеографската крива показва хидропс на лабиринта в един от представените три случая. Електрокохлеографията е сравнително постоянен индикатор за наличието на ендолимфатичен хидропс и допълва данните от анамнезата и физикалния преглед при доказването на Мениеровата болест

Участие на родителите в процеса на слухово-речевата рехабилитация при тежко чуващи деца

Усвояването на езика е процес, който протича през целия живот – започва от първите месеци и продължава през годините на зрялост. Детето с вродена значителна загуба на слуха, няма натрупан речеви опит, върху който да се опира при по-нататъшното развитие, или в случай, че увреждането е придобито до тригодишна възраст, този опит бързо губи своето значение. Основното и най-важно е работата с него да започне възможно най-рано след поставянето на диагнозата и слуховия апарат. Необходим е избор на адекватна стратегия за рехабилитация, насочена към използването на най-сензитивните периоди в развитието и предпазване от появата на отклонения. Условия, осигуряващи богата речева практика в семейството, също имат важно значение за развитието на речта на децата с нарушен слух.Първостепенната задача на специалистите е да разкрият пред родителите огромното значение на семейната среда за развитието на детето с увреден слух, както и пълноценното им участие в общуването с него и цялостния процес на слухово-речева рехабилитация. Езикът за детето с увреден слух придобива „смисъл“, единствено в междуличностните отношения с родителите и другите заобикалящи го лица.В този смисъл, участието на семейството е един от най-съществените фактори за развитие и възпитание на детето с увреден слух, които са били пренебрегвани до скоро

Случай на слухово-речева рехабилитация при пациент с постлингвална глухота след кохлеарна имплантация

Слуховата загуба е едно от най-честите сензорни нарушения, а с напредване на възрастта приблизително един на всеки трети на възраст над 65 години има социално значимо намаление на слуха. Кохлеарната имплантация както при деца, така и при възрастни, дава големи възможности за компенсация на слуховото увреждане.Целта на настоящата разработка е да се представят резултатите и срещаните трудности от постоперативната слухово-речева рехабилитация при възрастен пациент с постлингвална глухота.В заключение искаме да подчертаем важната роля на семейството в рехабилитационния процес и необходимостта от психологическа подкрепа

A Rare Case Report of Chordoma of the Paranasal Cavities

We present a rare case report of a 39 aged female patient (V.T.T) of chordoma of the paransal cavities. She was treated operatively with postoperative radiation therapy up to 60 Gy. The case was interesting with very low frequency of occurrence, difficult therapy and high recurrences rate