A Characterization of the Negative Binomial Distribution

Only a few characterizations have been obtained in literatute for the negative binomial distribution (see Johnson et al., Chap. 5, 1992). In this article a characterization of the negative binomial distribution related to random sums is obtained which is motivated by the geometric distribution characterization given by Khalil et al. (1991). An interpretation in terms of an unreliable system is given

Investigation of anxiety levels in high-risk pregnancy

Бременността е период, в който съществуват физиологични, психически, хормонални и социални промени, повишаващи риска от емоционално страдание и психиатрична заболеваемост в този етап от живота на жената. Цел: Оценка на случаите на тревожност при бременни жени и факторите, свързани с появата ѝ; сравнявайки наличието на тревожност във всеки гестационен триместър. Материал и методи: За периода март–август 2018 чрез използването на анонимна анкетна карта са изследвани 120 бременни жени. Резултатите са обработени статистически, като са използвани сравнителен и корелационен анализи. Резултати: Тревожност се наблюдава при 26,8% от бременните жени, като е по-честа през третото тримесечие (42,9%) (p=0.04), усложнения при предходни бременности (р=0.00), история на риска от спонтанен аборт (p=0.05), майчинство по отношение на бременността (p = 0.01) и броят на пушените ежедневно цигари (p=0.00) е статистически свързан с появата на тревожност по време на бременност.Заключение: Тревожност се случва често по време на бременност. Разбирането на факторите, свързани с появата ѝ, позволява разработването на превантивни мерки при пренаталното лечение.Introduction: Pregnancy is a period in which physiological, psychic, hormonal and social changes are present, increasing the risk of emotional suffering and psychiatric morbidity in this stage of a woman’s life.Aim: The aim of this article is evaluating the occurrence of anxiety in pregnant women and the factors associated with its occurrence; comparing the presence of anxiety in each gestational trimester. Materials and Methods: For the period March - August 2018, 60 pregnant women were examined using an anonymous questionnaire. The results were statistically processed using comparative and correlation analyzes. Results: Anxiety was seen in 26.8% of pregnant women, and was more common in the third trimester (42.9%) (p=0.04), complications from previous pregnancies (p=0.00), history of the risk of spontaneous abortion (p=0.05), maternal pregnancy (p=0.01), and the number of smoked daily cigarettes (p=0.00) are all statistically associated with the occurrence of anxiety during pregnancy. Conclusion: Anxiety often occurs during pregnancy. An understanding of the factors associated with its occurrence allows the development of preventive measures in prenatal treatment

Pregnancy and depression

Въведение: Критериите за диагностициране на депресия са еднакви независимо от състоянието на бременността. Въпреки това депресията често се пренебрегва по време на бременност, тъй като симптомите на депресия често са подобни на соматичните преживявания, свързани с бременността. Рисковите фактори за развитието на депресията по време на бременност включват недостатъчна социална подкрепа, живеещите сами, брачни несъгласия, нежелана бременност или многото деца. Целта на настоящото изследване е да се направи систематичен преглед на литературата относно влиянието на депресията върху бременността. Материал и методи: За проучването са използвани следните изследователски бази данни: MEDLINE, Scopus, EMBASE и PubMed за десетгодишен период, съсредоточени върху проучвания, изследващи депресията при бременни. Резултати: Между 12% и 15% от жените отговарят на критериите за депресия в даден момент по време на бременността или след раждането. Не е ясно защо вторият и третият триместър на бременността се свързват с повишен риск от депресия (в сравнение с първия триместър). Изводи: Няколко рискови фактори предразполагат към депресия по време на бременност. Някои от тях са лоша пренатална грижа, лошо хранене, стресови събития, предишна история на психиатрични разстройства, предшестващи усложнения в пубертета, събития по време на бременност, като предишни аборти. Други фактори включват възраст, семейно положение, планирана или непланирана бременност, предишна история на мъртво раждане и ниво на социална подкрепа. По този начин оценката на депресията по време на бременност е от съществено значение за откриването на бременни жени, нуждаещи се от интервенция, за да се запази благосъстоянието на майката и бебето.Introduction: The criteria for the diagnosis of depression are the same regardless of the pregnancy status. However, depression is often overlooked in pregnancy, as the symptoms of depression are often similar to the somatic experiences associated with pregnancy. Risk factors for the development of depression in pregnancy include insufficient social support, living alone, marital discord, having an unwanted pregnancy, or having multiple children. Aim: The aim of this study is to make a systematic review of the literature on the impact of depression on pregnancy. Materials and Methods: The following research databases were searched: MEDLINE, Scopus, EMBASE and PubMed for a 10-year period. The focus was on studies investigating depression in pregnant women. Results: Between 12% and 15% of women meet the criteria for depression at a time during pregnancy or after birth. It is unclear why the second and third trimesters of pregnancy are associated with an increased risk of depression (compared to the first trimester). Conclusion: Several risk factors predispose to depression during pregnancy. Some of them are poor prenatal care, poor nutrition, stressful events, a previous history of psychiatric disorders, pre-existing complications of puberty, pregnancy events like previous abortions. Other factors include age, marital status, planned or unplanned pregnancy, previous birth history, and level of social support. Thus, the evaluation of depression during pregnancy is essential for the detection of pregnant women in need of intervention to maintain maternal and infant wellbeing

Behavior of the psychology specialist with women with breast carcinoma

Опитът с рак на гърдата има няколко отделни фази, всяка от които се характеризира с уникален набор от психосоциални проблеми. Тези фази съвпадат с аспектите на клиничния ход на заболяването и свързаните с него лечения. Цел: Литературен преглед на характерните психосоциални нужди, свързани с диагнозата, първичното лечение, специалните въпроси, свързани с неинвазивния рак на гърдата, завършването на лечението и повторното влизане в обичайния живот, оцеляването, повторението и облекчаването на напреднал рак. Материал и методи: За проучването са използвани следните изследователски бази данни: MEDLINE, Scopus, EMBASE и PubMed за десетгодишен период, съсредоточени върху проучвания, изследващи психологичните проблеми при жени с карцином на гърдата. Резултати: психосоциалното въздействие на карцинома на гърдата трябва да се разбира и в контекста на други въпроси, които засягат справянето на жените, качеството на живот и благополучието, като например социално-икономически фактори и културни фактори, наличието на социална подкрепа, достъп до здравни грижи и наличието на други хронични заболявания или жизнени кризи. Изводи: Проучвания при ранен стадий на карцинома на гърдата и при пациенти с други ракови заболявания са показали ползи от индивидуалните психологични грижи, но те не са били адекватно оценени при метастазирал карцином на гърдата. Настоящите изследвания не предоставят достатъчно информация, за да определят оптималния вид грижа, която да бъде използвана, или оптималното време и продължителност на такива грижи при жени с напреднал карцином на гърдата. Поради тази причина е необходимо да се направят изследвания в тази област, именно защото с наближаването на смъртта пациентите с карцином имат най-голяма нужда от психологична подкрепа.Introduction: Breast cancer experience has several distinct phases, each characterized by a unique set of psychosocial problems. These phases coincide with aspects of the clinical course of the disease and related therapies. Aim: A literature review of the characteristic psychosocial needs associated with diagnosis, primary treatment, special issues related to non-invasive breast cancer, completion of treatment and re-entry into the normal life, survival, recurrence and relief of advanced cancer was conducted. Materials and Methods: The following research databases were searched: MEDLINE, Scopus, EMBASE and PubMed for the ten-year period with a focus on studies exploring the psychological problems of women with breast cancer. Results: The psychosocial impact of breast carcinoma should be understood also in the context of other issues affecting women's care, quality of life and well-being, such as socio-economic factors and cultural factors, the availability of social support, access to health care and the presence of other chronic diseases or life crises. Conclusion: Early breast cancer studies and cancer patients have been shown to benefit from individual psychological care, but they have not been adequately evaluated for metastatic breast carcinoma. Current studies do not provide sufficient information to determine the optimal type of care to be used or the optimal time and duration of such care in women with advanced breast cancer. For this reason, research needs to be done in this area, precisely because with the approach of death, carcinoma patients have the greatest need for psychological support

Searching for Top Squarks at the LHC in Fully Hadronic Final State

We pursue a scenario where the lighter top squark (stop) mass is accessible for the Large Hadron Collider (LHC) in the near future, while gluinos and first two generation squarks are heavier. At $\sqrt{s} = 8$ TeV, we investigate the identification of stops which decay predominantly into a top quark and the stable lightest supersymmetric particle. We use a simple kinematical variable, $M3$, to reconstruct two top quarks which are pair-produced from the stops, in the fully hadronic channel. The dominant Standard Model (SM) background for this signal stems from $t\bar t$ plus jets, with one top quark decaying into $bl\nu$, where the lepton is undetected and the $\nu$ produces missing transverse momentum. The lepton identification efficiency is thus crucial in order to estimate the background correctly. We identify kinematical variables to reduce the SM background. We find that it is possible to achieve signal and background cross-section at similar levels for stop masses around $350 - 500$ GeV for a neutralino mass of 100 GeV.Comment: 7 pages, 6 figure

Top Squark Searches Using Dilepton Invariant Mass Distributions and Bino-Higgsino Dark Matter at the LHC

Pair production of light top squarks at the 8-TeV LHC can be used to probe the gaugino-Higgsino sector of the Minimal Supersymmetric Standard Model. The case where the lightest neutralino is a mixture of Bino and Higgsino, satisfying the thermal dark matter relic density, is investigated. In such a scenario, the lightest top squark decays mostly into $(i)$ a top quark plus the second or third lightest neutralino, and $(ii)$ a bottom quark plus the lightest chargino, instead of a decay scenario of the lightest top squark into a top quark and the lightest neutralino. Final states with $\geq 2$ jets, dileptons, and missing energy are expected in a subsequent decay of the second or third lightest neutralinos into the lightest neutralino via an intermediate slepton ("light sleptons" case) or $Z$ boson ("heavy sleptons" case). The opposite-sign same flavor dilepton mass distribution after subtracting the opposite-sign different flavor distribution shows a clear edge in the case of light sleptons. The significance for discovering such a scenario is calculated with optimized cuts in both light and heavy sleptons cases.Comment: 6 pages, 3 figures. Version accepted in Phys. Rev.