Detection techniques of circular RNAs as new biomarkers in systemic lupus erythematosus

Systemic lupus erythematosus (SLE) is severe, chronic autoimmune disease affecting mainly young active individuals, leading to disability and premature death. Recent studies have reported long non-coding RNAs (lncRNAs) to participate in the pathogenesis of the disease. Among lncRNAs, the circular RNAs (circRNAs) gain growing scientific attention due to their stability in body fluids. This makes them suitable for new non-biomarkers for evaluation of SLE activity and promising therapeutic targets. Methods for detecting of circRNAs are evolving rapidly. The aim of this review is to present these techniques and their advantages and disadvantages

The Role Of The Complement System In Rheumatic Diseases

Системата на комплемента играе ключова роля в имунитета на организма - от една страна пряко предпазва от патогени, подпомага хуморалния имунен отговор, очиства натрупаните имунни комплекси, апоптотични клетки и др. От друга страна дисрегулацията и свръхактивирането на комплемента, особено насочено срещу собствени структури има важни патогенетични последици при редица автоимунни заболявания. Участието на системата на комплемента в патогенезата на ревматологични заболявания е доказано, но изясняването на интимните механизми, които я свързват с намесените много други инфламаторни пътища, все още е предизвикателство. Целта на настоящия обзор е обобщение на последните научни данни за комплексното значение на системата на комплемента за развитието и прогресията на някои ревматологични заболявания, утвърдените до момента терапевтични стратегии, включващи инхибиране на комплементни компоненти и евентуалните бъдещи насоки за развитие на този интересен изследователски проблем.The complement system is a key player in immunity - on one hand it defends the organisms from pathogenes, helps the humoral response, clears the immune complexes, apoptotic cells, etc. On the other hand, dysregulation and overactivation of the complement, mostly targeted against own structures has important pathogenetic role in a number of autoimmune diseases. There is a growing body of evidence for the participation of the complement system in the pathogenesis of some rheumatic diseases, but unraveling the intimate mechanisms connecting it with the other numerous inflammatory pathways, is still a major challenge. In this review we try to summarize the scientific data for the complex role of the complement system in the development and progression of some rheumatic diseases; the established therapeutic strategies targeting complement components and the future perspectives for this field of research

The challenge to manage a patient with advanced heart failure and necrotizing vasculitis - a clinical case

Пациентите с напреднала сърдечна недостатъчност много често имат и придружаващи заболявания, които повлияват и ограничават избора на лечение както за сърдечната недостатъчност, така и за придружаващото заболяване. Предствяме мъж, на 64години, с механична клапна протеза на аортно място, с високостепенна трикуспидална регургитация и високостепенна пулмонална хипертония, с тотална сърдечна недостатъчност, захарен диабет, периферна артериална болест и некротизиращ васкулит. Лечението, което бе предприето е напълно съобразено с препоръките за лечение на сърдечна недостатъчност на Европейското дружество по Кардиология от 2016 год., както и съвременните препоръки за лечение на захарен диабет и васкулити.Patients with advanced heart failure are patients with a lot of comorbidities that have important influence on the options of treatment - both for heart failure and the concomitant diseases. Here we present a 64-year-old man with mechanical aortic valve prosthesis, severe tricuspid regurgitation, severe pulmonary hypertension and total heart failure, diabetes mellitus type 2, peripheral artery disease and necrotizing vasculitis. The management of heart failure is according to the guidelines for the treatment of patients with heart failure of the European Society of Cardiology 2016; the treatment of the diabetes mellitus and the necrotizing vasculitis is also in accordance with the latest recommendations

Risk Of Development Of Solid Tumors In Patients With Systemic Lupus Erythematosus

Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е автоимунно заболяване, характеризиращо се с продуциране на различни автоантитела, активиране на комплемента и отлагане на имунни комплекси. Връзката между СЛЕ и рака отдавна е установена. При пациенти със СЛЕ честотата и рискът от злокачествено заболяване се увеличава за белодробен карцином, рак на шийката на матката, хепатоцелуларен карцином и др. В същото време честотата на карцином на гърдата, на простатната жлеза и яйчниците е ниска в редица проучвания на СЛЕ пациенти.Известни са редица фактори, които могат да допринесат за развитието на злокачествени заболявания при СЛЕ. В този преглед ние представяме някои по-често срещани солидни тумори и тяхната честота при пациенти със СЛЕ, както и факторите, които влияят на туморогенезата в условията на автоимунно заболяване.Systemic lupus erythematosus (SLE) is an autoimmune disease, characterized by production of different autoantibodies, complement activation, and immune complex deposition. An association between SLE and cancer has long been known. In patients with SLE, the incidence and risk of overall malignancy is increased for lung cancer, cervical cancer, liver cancer, and etc. Conversely, the incidences of prostate, breast and ovarial cancers are decreased in a number of studies of SLE patients.There are many factors, which can contribute to the development of malignancies in SLE. In this review we present some more common solid tumors and their incidence in SLE patients as well as the factors that affect tumorigenesis in conditions of autoimmune disease

Frequency and Clinic-Immunological Correlations of Some C1q-Snps in Patients with Rheumatoid Arthritis and Systemic Lupus Erythematosus // Честота и клинико-имунологични корелации на някои C1q-SNPs при пациенти с ревматоиден артрит и системен лупус еритематодес

The study aims to assess Bulgarian RA and SLE patients and healthy controls for 5 SNPs (rs665691, rs682658, rs172378, rs294179 and rs292001) in the C1q gene cluster to analyze their associations with C1q levels and some of the disease specific clinical and immunological aspects. This cross-sectional case-control cohort study included 111 subjects (58 RA and 53 SLE) and 67 healthy controls. Information about both diseases' clinical, laboratory, immunological, and therapeutic aspects were collected. SNP genotyping was performed on extracted DNA using a TaqMan allelic discrimination assay, and C1q levels were quantified using ELISA. Associations were found between rs172378 and RA and SLE, early SLE onset, LN and anti-dsDNA positivity; between rs292001 and RA: between rs665691 (and to a lesser extent rs294179) and higher C1q levels and ACPA positivity. C1q levels were found to be lower (still normal) in RA patients compared to healthy controls and even lower in SLE patients and the LN subgroup, where values below the reference range were noted. Haplotype analysis was performed, demonstrating almost complete LD between all the five SNPs in the healthy control group. Due to the disease associations of rs172378 in RA and even more in SLE patients, it showed no LD with the other SNPs. Despite some limitations, the study outlines the multifaceted and promising etiopathogenetic role of C1q gene polymorphisms in RA and SLE, which have to be considered in their complex understanding.Целта на проучването е изследване на българска кохорта болни от РА и СЛЕ и контролна група здрави индивиди за наличие на 5 SNPs (rs665691, rs682658, rs172378, rs294179 и rs292001) в гените за C1q, анализ на асоциациите им с плазмените нива на C1q и с характерните за двете заболявания клинико-имунологични прояви. 111 пациента (58 РА и 53 СЛЕ) и 67 здрави индивиди са включени в срезово изследване от типа случай/контрола. Събрана е клинична, лабораторна, имунологична и терапевтична информация и всички участници са генотипизирани за петте SNPs чрез TaqMan анализ. Нивата на C1q са определени с ELISA. Установени са асоциации между rs172378 и РА и СЛЕ, ранно начало на СЛЕ, ЛН и носителство на anti-dsDNA; между rs292001 и РА; между rs665691 (и в по-малка степен rs294179) и повишени нива на C1q и носителство на АСРА. Установени са по-ниски нива (в рамките на нормата) на C1q при пациентите с РА в сравнение със здрави индивиди и още по-ниски при болните от СЛЕ и в подгрупата на ЛН, където някои от стойностите са под долната референтна граница. Осъществен е хаплотипен анализ, който демонстрира почти пълно LD между петте SNPs в контролната група здрави. Вероятно заради болестните асоциации на rs172378 с РА и още повече със СЛЕ, при пациентите той не е в LD с останалите полиморфизми. Въпреки някои ограничения, проучването очертава многолика и обещаваща етиопатогенетична роля на полиморфизмите в гена за C1q при РА и СЛЕ, която следва да се има предвид за комплексното им разбиране