Time for Contrast to Pass Through the Myocardium in Patients with Non-Obstructive Coronary Artery Disease // Време за преминаване на контраст през миокарда при пациенти с незначима коронарна болест

The thesis investigates a novel fluoroscopic method for assessing coronary microcirculation in patients with angina and non-obstructive coronary artery disease by determining the indexed time for contrast to pass through the myocardium (iTCPM). In a single-centre cross-sectional study, 102 patients were prospectively enrolled. Time for contrast to pass through the myocardium (TCPM) was measured using a standardised protocol with an automated injection system and subsequently indexed to myocardial mass, mean arterial pressure, and heart rate. The analysis demonstrated a normal distribution of iTCPM and a significant correlation between higher iTCPM values and more severe anginal symptoms, assessed by the CCS functional class and the Seattle Angina Questionnaire. The results indicate that iTCPM is an easily applicable, reproducible, and clinically informative angiographic index that reflects symptom severity in patients with angina and non-obstructive coronary artery disease and may support the diagnostic evaluation and stratification of this patient population.Дисертационният труд изследва нов флуороскопски метод за оценка на коронарната микроциркулация при пациенти с ангина и необструктивна коронарна болест чрез определяне на индексираното време за преминаване на контраст през миокарда (иВПКМ). В едноцентрово крос-секционно проучване са включени проспективно 102 пациенти, при които времето за преминаване на контраст през миокарда (ВПКМ) е измерено чрез стандартизирана техника с автоматична инжекционна система, последвано от индексиране спрямо миокардна маса, средно артериално налягане и сърдечна честота. Анализът демонстрира нормално разпределение на иВПКМ и значима корелация между по-високи стойности на иВПКМ и по-тежката ангинозна симптоматика, оценена чрез функционалния клас по CCS и Сиатълския въпросник за ангина. Резултатите показват, че иВПКМ е лесно приложим, възпроизводим и клинично информативен ангиографски индекс, който отразява тежестта на симптоматиката при пациенти с ангина и необструктивна коронарна болест и може да подпомогне диагностиката и стратификацията на тази популация пациенти

Impact of The COVID-19 Pandemic on Nutrition and Physical Activity of Those Involved in the Educational Process: Educators and Students at the Medical College – Stara Zagora // Отражението на пандемията от COVID-19 върху храненето и двигателната активност на ангажираните в образователния процес - обучаващи и обучаеми в медицински колеж - Стара Загора

In 2019, a new virus, SARS-CoV-2, was identified in the Chinese city of Wuhan. That marked the beginning of its spread, which rapidly escalated from an epidemic to a pandemic, officially declared and recognised by the World Health Organisation (WHO) as a public health emergency of international concern. The viral outbreak caused significant disruptions in the healthcare, economic, social, and educational sectors. The emerging situation necessitated the implementation of emergency measures to limit the spread of the disease. One such measure was the adoption of remote learning. Referred to as “tele-education” or “online learning,” this approach had many advantages in terms of epidemic control and economic efficiency, but it also brought negative consequences for those involved in the educational process. This form of education involves: the need for technological equipment; participant isolation; prolonged screen time; lack of ergonomic learning environments; physical inactivity; disruption of circadian rhythms; and impacts on both physical and mental health. The interconnection between physical activity, nutrition, and physical and mental well-being is confirmed through an analysis of Bulgarian and international literature sources, as well as numerous regulatory documents. Defining the negative consequences of social isolation, combined with physical inactivity and poor eating habits, will allow for their limitation or resolution through appropriate healthy practices.През 2019 г. в китайския град Ухан е идентифициран нов вирус SARS-CoV-2. Тогава е и началото на неговото разпространение, което от епидемия много бързо прерасна в пандемия, обявена и призната от СЗО за извънредна ситуация от международно значение за общественото здраве. Вирусната инвазия предизвика сериозни смущения в здравен, икономически, социален и образователен аспект. Създалата се ситуация наложи предприемане на извънредни мерки за ограничаване разпространението на заболяването. Дистанционната форма на обучение е една от възприетите мерки. Определяна като „телеобразование“ или „онлайн обучение“, тя има много позитиви в противоепидемичен и в икономически план, но и негативни последствия върху участниците в учебния процес. Това обучение е свързано с: технологично оборудване; изолация на участниците; продължителен престой пред монитори; липса на ергономичност в средата на осъществяване; обездвижване; влияние върху циркадния ритъм и върху физическото и психичното здраве. Потвърждава се взаимосвързаността между физическата активност, храненето, физическото и психичното здраве, след извършен анализ на български и чуждестранни литературни източници и редица нормативни документи. Дефиниранe на негативните последици от социалната изолация в комбинация с хиподинамията и лошите хранителни навици, ще позволи те да бъдат ограничени или преодолени с подходящи здравословни практики

Assessment of Changes in HDT in Patients with Bulimia // Оценка на промени в ТЗТ при пациенти с булимия

Bulimia nervosa is a common psychosomatic eating disorder. It is associated with abnormal compensatory behaviour, characterised by periods of excessive and uncontrollable consumption of large amounts of food, followed by various purging methods, the most common of which is self-induced vomiting. Eating disorders, in addition to having a negative impact on the overall physical condition of the body, lead to significant consequences in the oral cavity. The most critical issue for patients suffering from bulimia nervosa, directly affecting oral health, is the recurring episodes of self-induced vomiting, which dramatically lower the measured pH in the oral cavity. As a result of the demineralisation of hard dental tissues, the most common damage includes dental erosion, manifested as irreversible loss of enamel and dentin. An increased frequency of carious lesions is also part of the clinical picture in patients with bulimia nervosa. Changes in the quality and quantity of saliva are observed, compromising its protective functions and leading to negative consequences for oral health. All the mentioned factors disrupt the balance in the oral cavity and lead to irreversible consequences for the hard dental tissues. The study aims to analyse the relationship between bulimia nervosa and deteriorated oral health, emphasising the role of self-induced vomiting as a leading risk factor, and to clinically examine the oral complications resulting from the disease.Булимия невроза е психосоматично заболяване и едно от най-често срещаните хранителни разстройства. Свързано е с абнормално компенсаторно поведение, характеризиращо се с периоди на прекомерен и неконтролируем прием на големи количества храна, последвани от различни методи на прочистване, най-разпространен сред които е самоиндуцираният вомитус. Хранителните разстройства, освен че оказват негативно въздействие върху общото физическо състояние на организма, водят до значителни последици в устната кухина. Най-същественият проблем при пациенти, страдащи от булимия невроза, даващ директно отражение върху оралното здраве е повтарящите се епизоди на самоиндуцираното повръщане, което драматично намалява измереното pH в устната кухина. В следствие на деминерализацията на твърдите зъбни тъкани, най-честите увреждания са зъбните ерозии изразяващи се в необратима загуба на емайл и дентин. Повишената честота на кариозни лезии също е част клиничната картина при пациенти с булимия невроза. Наблюдават се промени в качеството и количеството на слюнката, което компрометира защитните ѝ функции и води до негативни последици за оралното здраве. Всички посочени фактори нарушават баланса в устната кухина и водят до необратими последици за твърдите зъбни тъкани. Целта на проучването е да се анализира връзката между Булимия невроза и влошеното орално здраве, поради ролята на самопредизвикания вомитус като водещ рисков фактор, да се изследват клинично оралните усложнения, следствие от заболяването

Body Composition, Biochemical Indicators, Grip Strength and Gait Speed among Women with Hyperthyroidism // Телесен състав, биохимични показатели, сила на захват и скорост на ходене при жени с хипертиреоидизъм

The thesis aims to assess the relationship between hyperthyroidism and body composition, grip strength and walking speed and some biochemical indicators. A cross-sectional case-control study was conducted. A total of 90 women over the age of 18, affected by hyperthyroidism, as well as healthy controls, were studied. Inclusion criteria were newly diagnosed and untreated hyperthyroidism. Healthy controls were similar in gender and age. After processing the results, we made several conclusions. Women with hyperthyroidism have lower values of anthropometric indicators. Untreated hyperthyroidism leads to a change in body composition, with bone mass and the amount of skeletal muscle being most affected. Grip strength and walking speed are significantly reduced. The decrease in TSH and the increase in FT3, TPO Ab and TRAb are associated with a decrease in the ASMI index and grip strength. The decrease in TSH is also associated with a decrease in walking speed, skeletal muscle and bone mass. Biochemical indicators do not correlate with the distribution of body composition. Hyperthyroidism can affect skeletal muscle qualitatively and quantitatively, to the extent of developing secondary sarcopenia. It predisposes to an earlier onset of sarcopenia, and the age at which it should be specifically sought among these individuals is 54 years.Целта на научното изследване е да се оцени връзката на хипертиреоидизма с телесния състав, сила на захват и скорост на ходене и някои биохимични показатели. Проведе се срезово проучване тип „случай-контрола“. Изследвани са общо 90 жени на възраст над 18 години, засегнати от хипертиреоидизъм, както и здрави контроли. Включващи критерии са новодиагностициран и нелекуван хипертиреоидизъм. Здравите контроли са сходни по пол и възраст. След обработката на получените резултати, направихме няколко извода. Жените с хипертиреоидизъм са с по-ниски стойности на антропометричните показатели. Нелекуваният хипертиреоидизъм води до промяна в телесния състав, като в най-голяма степен са засегнати костната маса и количеството скелетна мускулатура. Сигнификантно намаляват силата на захват и скоростта на ходене. Спадането на TSH и покачването на FT3, TPO Ab и TRAb е свързано с намаляване на индекса ASMI и силата на захват. Понижението на TSH е свързано и с намаляване на скоростта на ходене, скелетната мускулатура и костната маса. Биохимичните показатели не корелират с разпределението на телесния състав. Хипертиреоидизмът може да засяга скелетната мускулатура качествено и количествено, до степен на развитие на вторична саркопения. Той предразполага към по-ранна поява за саркопения, като възрастта, след която трябва да се търси целенасочено сред тези лица е 54 години

Study of the relationship between obesity and cardiovascular damage in an experimental model of metabolic syndrome // Изследване на връзката затлъстяване и кардиоваскуларни увреждания в експериментален модел на метаболитен синдром

Obesity is a chronic, multifactorial disease in which the accumulation of body fat leads to adipose tissue dysfunction and the development of dyslipidemia, type 2 diabetes, atherosclerosis, and arterial hypertension—key components of the metabolic syndrome. Endothelial dysfunction, insulin resistance, chronic inflammation, and oxidative stress play crucial roles in the pathogenesis of the associated cardiovascular complications. Based on this, we formulated the hypothesis that in obesity, elevated inflammatory and oxidative markers lead to more pronounced endothelial and cardiomyocyte dysfunction, thereby promoting the progression of cardiovascular diseases. Research in this field is challenging due to the complexity of the mechanisms involved in endothelial and myocardial injury. The analysis of endothelial-protective and antioxidant agents may enhance our understanding of the processes related to the protection and partial restoration of impaired function. Despite existing data, the literature remains limited regarding the reversible manifestations of endothelial dysfunction. A promising approach is the use of experimental animal models to reproduce these alterations. The present study aims to elucidate the molecular mechanisms underlying endothelial and cardiomyocyte damage and the potential antioxidant protection, as well as to outline opportunities for future therapeutic interventions aimed at improving vascular and cardiac function in obesity.Затлъстяването е хронично, мултифакторно заболяване, при което натрупването на телесни мазнини води до дисфункция на мастната тъкан и развитие на дислипидемия, диабет тип 2, атеросклероза и артериална хипертония – основни елементи на метаболитния синдром. Ендотелната дисфункция, инсулиновата резистентност, хроничното възпаление и оксидативният стрес играят ключова роля в патогенезата на свързаните кардиоваскуларни усложнения. На тази основа формулирахме хипотеза, че при затлъстяване повишените нива на възпалителни и оксидативни маркери водят до по-изразена ендотелна и кардиомиоцитна дисфункция, стимулираща прогресията на кардиоваскуларни заболявания. Изследванията в тази област са предизвикателни поради сложността на механизмите, участващи в увреждането на ендотела и миокарда. Анализът на ендотелопротективни и антиоксидантни агенти може да подобри разбирането на процесите, свързани със защита и частично възстановяване на нарушената функция. Въпреки наличните данни, литературата остава ограничена по отношение на обратимите прояви на ендотелна дисфункция. Перспективен подход е използването на експериментални животински модели за възпроизвеждане на тези нарушения. Настоящото изследване цели да изясни молекулярните механизми на увреждане и потенциалната антиоксидантна защита, както и да очертае възможности за бъдещи терапевтични интервенции, насочени към подобряване на съдовата и сърдечната функция при затлъстяване

COVID-19 In Patients with End-Stage Renal Disease - Complications, Risk Factors and Mortality // COVID-19 при пациенти с краен стадий бъбречна недостатъчност – усложнения, рискови фактори и смъртност

The infection caused by the novel coronavirus SARS-CoV-2 has triggered a global health crisis with profound medical, social, and organisational consequences. Since the beginning of 2020, COVID-19 has become one of the most significant challenges facing modern medicine, putting healthcare systems around the world under pressure and requiring the adaptation of clinical practices to the dynamically changing epidemiological environment. Patients with chronic diseases have been particularly affected. Among the most vulnerable groups of patients are patients with end-stage renal disease (ESRD) undergoing chronic haemodialysis. Chronic uraemia is associated with complex disorders in the immune system. In addition, patients on chronic haemodialysis are often elderly and have many comorbidities such as arterial hypertension, cardiovascular disease, and diabetes mellitus. All these factors put them at particularly high risk when exposed to SARS-CoV-2. This study followed patients on chronic haemodialysis undergoing the same treatment at St. Marina University Hospital – Varna in the period 2020-2022. The impact of COVID-19 infection on the quality of dialysis, the impact of dialysis quality on the frequency of complications in COVID-19, the survival of patients on chronic hemodialysis, as well as risk factors in patients on chronic hemodialysis and COVID-19 infection were monitored.Инфекцията, причинена от новия коронавирус SARS-CoV-2, предизвика глобална здравна криза с дълбоки медицински, социални и организационни последици. От началото на 2020 година COVID-19 се превърна в едно от най-значимите предизвикателства пред съвременната медицина, поставяйки под натиск здравните системи по целия свят и изисквайки адаптиране на клиничните практики към динамично променящата се епидемиологична среда. Особено засегнати се оказаха пациентите с хронични заболявания. Сред най-уязвимите групи от пациенти се открояват болните с краен стадий на бъбречно заболяване (ESRD), провеждащи хронична хемодиализа. Хроничната уремия е свързана с комплексни нарушения в имунната система. Освен това пациентите на хронична хемодиализа са често в напреднала възраст и с много съпътстващи заболявания като артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет. Всички тези фактори ги поставят в особено висок риск при експозиция към SARS-CoV-2. В това изследване бяха проследени пациенти на хронична хемодиализа провеждащи същата в УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна в периода на 2020-2022г. като бяха проследено влиянието на COVID-19 инфекцията върху качеството на диализа, влиянието на качеството на диализата върху честотата на усложненията при COVID-19, преживяемостта на пациентите на хронична хемодиализа, както и рискови фактори при пациенти на хронична хемодиализа и COVID-19 инфекция