Protective Role of S-Adenosylmethionine Against Fructose-Induced Oxidative Damage in Obesity

Introduction. It has been shown that S-adenosylmethionine (S-AMe) stimulates glutathione synthesis and increases cell resistance to the cytotoxic action of free radicals and pro-inflammatory cytokines. The aim of this study was to determine the effect of S-adenosylmethionine on the oxidative stress in adipose tissue in a model of fructose-induced obesity. Methods. The study was performed on male Wistar rats divided into 3 groups: control, fructose fed (HFD) (35%, 16 weeks), and HFD + S-AMe (20 mg/kg). We examined the changes in the ratio of retroperitoneal adipose tissue weight / body weight; levels of reduced glutathione (GSH) and malondialdehyde (MDA) in the retroperitoneal adipose tissue, and serum levels of GSH and TNF-α. Results. Significant increases in the retroperitoneal adipose tissue, MDA, and serum TNF-α were identified, as well as decreased tissue and serum levels of GSH in rats fed with a high-fructose diet as compared with the control group. In the group fed with HFD and S-AMe, we found significant reduction in the retroperitoneal adipose tissue and decreased levels of MDA and serum TNF-α, as well as increased tissue and serum levels of GSH as compared with the group only on HFD. In conclusion, our results show that fructose-induced obesity causes oxidative stress in hypertrophic visceral adipose tissue. The administration of S-AMe improves the antioxidative protection of adipocytes, and reduces oxidative damage and excessive accumulation of lipids and inflammation

Metabolic changes in experimental model of metabolic syndrome - induced by high-fructose diet in rats

The global epidemic of metabolic syndrome (MS) correlates with changes in the environment, feeding, behavior and lifestyle, leading to obesity, glucose intolerans, dyslipidemia and elevated cardiovascular risk. AIM: The aim of our study was to develop an experimental model of the MS in rat that imitate the investigated metabolic disorders using high-fructose diet. METHODS: We used two groups: control group (C)- rats, maintained on plain water (n=6); fructose group (FRU)- rats received 12.5% high-fructose corn syrup in drinking water for 12 weeks (n=6). The main markers of metabolic abnormalities (glucose, total cholesterol, triglycerides, uric acid, body and organs weight), the markers of oxidative stress (malondialdehyde (MDA), total thiols) and C-reactive protein (CRP) - inflammatory marker were measured. RESULTS: Our data showed hypercholesterolemia, hyperglycemia, hyperuricemia and significant elevated levels of CRP, MDA, body and organs weight, and inhibited antioxidant defense in fructose- drinking rats. CONCLUSION: The experimental model will support our studies associated with pathophysiology and pharmacology of MS

Preauricular sinus: Incidence and inheritance

Introduction: The preauricular sinus (PAuS) is a malformation of the auricula pinna. The structure may present isolated or as a component of a number of oto-renal syndromes.Aim:  The aim of this study was to establish the incidence of PAuS in a Bulgarian cohort and propose a model for its inheritance, based on the transgenerational mechanisms derived from the genealogic trees of interviewed individuals.Materials and Methods: A total of 100 healthy individuals were prospectively evaluated for the presence of a PAuS on a random cohort sampling principle. A descriptive statistical approach was used when categorizing the individual features. Individuals were also assessed in terms of their genealogies and presence of renal symptoms.Results: Of all assessed individuals, 3% (n=3) had a structure complying with the criteria for a PAuS. No one having the structure reported renal symptoms. The genealogical trees were characteristic of a dominant trait with incomplete penetrance.Conclusion: The incidence of PAuS in our study cohort is similar to that of other Caucasian cohorts and gives a rare modern glimpse into the transgenerational inheritance of the PAuS, together with data on the oto-nephrological syndromes

Expression of hepatic HMGB1 levels in fructose-induced fatty liver

Проучването на процесите, водещи до хепатоцелуларна клетъчна смърт, е важно за клиничната практика за оценка на тежестта на чернодробното увреждане, както и прилагането на ефективни интервенции за предотвра-тяването й. Наблюденията показват, че и двата процеса - апоптоза и некроза, се активират в относителна степен на определени етапи от прогресията на неалкохолната мастна чернодробна болест - от чернодробна стеатоза, стеа-тохепатит и цироза. В момента най-обещаващият неинвазивен специфичен метод за установяване на некротична клетъчна смърт е нехистоновият ДНК-свързващ протеин с висока подвижност група Б1 (HMGB1). Целта на настоящото изследване бе да се проучат нивата на експресията на HMGB1 и връзката им с чернодробните увреждания и активността на апоптоза в черния дроб на плъхове с фруктозо-индуциран мастен черен дроб. Използвахме мъжки плъхове Wistar, разделени на две групи (n = 7): контролна (на стандартна храна) и експериментална, която приемаше разтвор с високо съдържание на фруктоза (ФРУ) (35% фруктозен царевичен сироп за 16 седмици). Метаболитните нарушения и увреждането на черния дроб са изследвани чрез хистохимични (Н&Е), имунохистохимични, имунологични биохимични тестове. Резултатите по-казаха данни за метаболитен синдром, дребнокапчеста стеатоза, статистически намалени нива на HMGB1, увеличено съотношение на апоптотичните протеини Bax/Bcl2 при плъховете на фруктозна диета.The study of the processes leading to hepatocellular cell death is important for clinical practice to assess the severity of hepatic impairment as well as for the application of effective interventions to prevent it. Observations show that both cell death processes - apoptosis and necrosis are activated at certain stages of the progression of non-alcoholic fatty liver disease from hepatic steatosis, steatohepatitis and cirrhosis. Currently, the most promising non-invasive specific method for detecting necrotic cell death is non-histone DNA-binding protein with high mobility Group B1 (HMGB1). The aim of this study was to investigate the levels of HMGB1 expression and their relationship to hepatic injury and apoptosis activity in rat liver with fructose-induced metabolic syndrome. The results showed data for metabolic syndrome, microvascular steatosis, statistically reduced levels of HMGB1, an increased ratio of Bax/Bcl2 apoptotic proteins in fructose fed rats

KINETIC MODELING ON AMIDE HYDROLYSIS, DRUG RELEASE AND MUCOSAL PERMEATION OF INDOMETHACIN IN THE COMPOSITION OF SELECTED SEMISOLID VEHICLES

The present study aims to reveal the role of a semi-solid vehicle in the composition of Indomethacin dosage forms for their physical and chemical stability, in vitro and ex vivo behavior. Three types of hydrogels and emulgels were prepared with gelling agents Methylcellulose 2%, Poloxamer 407 20% and Carbomer 940 1%. Each preparation was observed for physical and chemical stability at 5°C and 25°C within 3 months. Test formulations, along with USP standard Indomethacin gel and combined marked product Indextol,were subjected to in vitro drug release test and ex vivo permeation study, using porcine intestinal mucosa on Franz diffusion cell. A hypothesis was built to predict steady-state plasma concentration (Css) of Indomethacin for each formulation following mucosal administration. Results revealed sustained chemical stability of all emulgels for the period observed and significantly lower chemical stability of the corresponding hydrogels. Methylcellulose hydrogel (at both temperatures) and emulgel (at 25°C) showed signs of phase separation, while all other formulations kept their physical appearance for the duration of the study. Methylcellulose emulgel along with Poloxamer 407 hydrogel showed highest cumulative drug release in 12 hours (58.01% and 55.00%, respectively). Same formulations exhibited also highest drug permeation rate (Jss) through mucosa (10.55 µg.cm-2.h-1 and 13.20 µg.cm-2.h-1, respectively) and highest predicted value of plasma concentration (Css up to 100.49 µg.l-1 and 125.71 µg.l-1, respectively), whereas highest drug deposition in mucosal tissue was detected for Poloxamer 407 emulgel (2.1 mg.cm-3)

Risk Of Development Of Solid Tumors In Patients With Systemic Lupus Erythematosus

Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е автоимунно заболяване, характеризиращо се с продуциране на различни автоантитела, активиране на комплемента и отлагане на имунни комплекси. Връзката между СЛЕ и рака отдавна е установена. При пациенти със СЛЕ честотата и рискът от злокачествено заболяване се увеличава за белодробен карцином, рак на шийката на матката, хепатоцелуларен карцином и др. В същото време честотата на карцином на гърдата, на простатната жлеза и яйчниците е ниска в редица проучвания на СЛЕ пациенти.Известни са редица фактори, които могат да допринесат за развитието на злокачествени заболявания при СЛЕ. В този преглед ние представяме някои по-често срещани солидни тумори и тяхната честота при пациенти със СЛЕ, както и факторите, които влияят на туморогенезата в условията на автоимунно заболяване.Systemic lupus erythematosus (SLE) is an autoimmune disease, characterized by production of different autoantibodies, complement activation, and immune complex deposition. An association between SLE and cancer has long been known. In patients with SLE, the incidence and risk of overall malignancy is increased for lung cancer, cervical cancer, liver cancer, and etc. Conversely, the incidences of prostate, breast and ovarial cancers are decreased in a number of studies of SLE patients.There are many factors, which can contribute to the development of malignancies in SLE. In this review we present some more common solid tumors and their incidence in SLE patients as well as the factors that affect tumorigenesis in conditions of autoimmune disease

Neurotoxicity of cancer agents

Невротоксичните ефекти на химиотерапията се появяват относително често и са причина за модификация на дозата на медикаментите - дозолимитираща токсичност. Рискът от развитие на невротоксичност се увеличава с повишаване на приложената доза и за разлика от миелотоксичността (основния ограничаващ фактор при повечето химиотерапевтични режими), която може да бъде преодоляна с растежни фактори или трансплантация на костен мозък, няма стандартно поведение, което да я ограничи.Противотуморните препарати водят до два типа токсичност - периферна невротоксичност, състояща се основно от периферна невропатия и централна невротоксичност, която включва от незначителни когнитивни увреждания и дефицити до енцефалопатия с деменция или дори кома.Не съществуват утвърдени алгоритми за поведения и профилактика на невротоксичността, причинена от противотуморните препарати. Поведението основно се свежда до редукция на дозата или отлагане във времето на приложението, особено при пациенти, които са с по-висок риск от развитие на невротоксични странични ефекти. На този етап не съществуват невропротективни агенти, които се препоръчват за стандартна употреба при развитие на невротоксичност.Neurotoxic side effects of chemotherapy occur frequently and are often a reason to limit the dose of chemotherapy. Chemotherapy dosing is often limited due to a frequently occurring side effect of the treatment - neurotoxic. The risk of neurotoxicity is increased by the possibility of higher dose usage, since bone marrow toxicity (the major limiting factor in most chemotherapeutic regimens) can be overcome with growth factors or bone marrow transplantation.Chemotherapy may cause both peripheral neurotoxicity, consisting mainly of a peripheral neuropathy, and central neurotoxicity, ranging from minor cognitive deficits to encephalopathy with dementia or even coma. Neurotoxicity caused by the chemotherapy can be of two types - peripheral, mainly consisting of peripheral neuropathy and central, from minor cognitive deficits through encephalopathy with dementia to even coma.Data management and neuroprotective agents are still in discussion and there are no current accepted guidelines yet. Management mainly consists of cumulative dose-reduction or lower dose-intensities, especially in patients who are at higher risk to develop neurotoxic side effects. None of the specific neuroprotective agents can be recommended in daily practice for standard use at the moment, and further studies are needed to confirm their beneficial effects

New Experimental Models In The Research Of The Pathophysiology Of The Cardiovascular System

The constant advances in the field of pathophysiology, nuclear medicine, and the treatment of cardiovascular diseases have set new demands for the experimental models used to simulate the diseases in the human body.The aim of this review is to highlight the newest and most applicable models in relation to their availability, complexity and similarity with the human.The models can be divided into in vivo, ex vivo, and in vitro. The in vivo models are comprised of different animal models, which can be subdivided into surgical, pharmacological, and gene modified. The ex vivo models remove the regulatory interactions of the in vivo model.The in vitro models can be divided into direct cell lines and stem cells. The direct cell lines can be either acquired from a model animal or a human subject or an immortalised cell line. They find application in the new drug screening.The human pluripotent stem cells (hPSC) can be differentiated into cardiomyocytes, endothelial and smooth muscle cells. They have preserved proliferative properties. The three-dimensional vascular networks, composed of endothelial cells (iPS-EC), successfully repute the coronary pathology, and simulate the hemodynamic aspects.In conclusion, the well-known so far animal models should be used in association with newer ones and the more sophisticated in vitro methods, especially in this day and age of biomedicine

Mechanism of Hepatocyte Survival in Experimental Model of Non-Alcoholic Fatty Liver and Antioxidants Intake // Механизъм на хепатоцитно оцеляване при експериментален модел на неалкохолен мастен черен дроб и прием на антиоксиданти

Nonalcoholic fatty liver disease (NAFLD) is the most common chronic liver disease which is associated with the increasing of obesity, diabetes type 2, cardiometabolic diseases and metabolic syndrome. NAFLD includes a spectrum of diseases ranging from isolated hepatic steatosis to nonalcoholic steatohepatitis (NASH), progressive fibrosis and cirrhosis. NASH is its advanced form which is irreversible damage and is the fastest growing cohort of patients-candidates for liver transplantation. The specific reasons and distinctive mechanisms of this progression are not completely understood. There is a lack of noninvasive and widely available biomarkers for the diagnosis of the earliest reversible liver injury. The dramatic rise in prevalence of fatty liver disease, obesity and diabetes is associated with increased caloric intake, a lower physical activity and overconsumption of dietary fructose. Recent data suggest that insulin resistance, increased of proinflammatory cytokines production and free fatty acid (FFA) flux from adipose tissue to the liver, and reactive oxygen species (ROS), commonly associated with obesity, lead to hepatic accumulation of triglycerides (TG) and decrease in antioxidant protection which activated hepatic apoptosis and irreversible liver damage promotion. Based on these data, the hypothesis that hepatic apoptosis is a key factor in the development and progression of NASH and oxidative stress and inflammation in fatty liver are emerging as major links in pathophysiological mechanisms of cellular damage and death, was developed. Our aim was to investigate the possible mechanisms of hepatocyte survival in fructose-induced metabolic syndrome and an antioxidants administration. The following tasks were performed: 1. We studied metabolic changes in HFD (high-fructose diet): body weight; the retroperitoneal tissue and liver weight; serum levels of glucose, lipids; the levels and ratio of hepatic saturated to unsaturated fatty acids. 2. We studied histological changes and biochemical parameters of liver dysfunction. 3. We investigated the role of ROS (levels of MDA-malondialdehyde, reduced glutathione and glutathione peroxidase in sera and liver homogenates) and low-level inflammation (serum levels of CRP, TNFa and uric acid) for liver damage. 4. We studied the apoptotic markers (serum cytokeratin-18 (CK-18); tissue- Bax, Bcl2 and CK-18) in fatty liver. 5. We examined the correlations between some of the indicators of metabolic disorders, oxidative stress, inflammation and hepatic impairment. 6. We studied hepatoprotective effects of S- adenosylmethionine (S-AMe) and Allopurinol in fructose-inducible fatty liver. Methods: We used a model of high-fructose diet (HFD) in male rats Wistar (16 weeks, 35% glucose-fructose corn syrup), divided into 4 groups: 1. control; 2. HFD; 3. HFD and S-AMe administration and 4. HFD and Allopurinol. We used immunoassays, immunohistochemistry, chromatographic, biochemical test methods. The statistical processing of the results included descriptive and analytical methods (t-test; p 0.5); regression analysis. In this study for the first time were investigated basic pathophysiological mechanisms of liver damage associated with obesity, oxidative stress, inflammation and apoptosis in an experimental model of high-fructose diet and S-AME and Allopurinol administration. The results showed that HFD causes metabolic disturbances such as obesity, hyperglycemia, hypertriglyceridemia, hyperuricemia, low-level inflammation and microvesicular steatosis, consistent with criteria for diagnosis of metabolic syndrome in humans. Our data provide evidence that the fructose-induced oxidative stress and low-level inflammation are functionally linked with activated apoptotic processes in fatty liver. This is indicative that apoptosis is the dominant mechanism of cell death in NAFLD. On the other hand, our results showed that obesity and visceral adipose tissue dysfunction is a major pathological factor for intrahepatic deposition of lipids. Excess body mass is a source of TNFa production, the export of FFA to the liver, stimulates hepatic insulin resistance and de novo lipogenesis, a change in the redox enzyme activity, excessive ROS loading, mitochondrial dysfunction and fatty liver. In our study, it was found the effect of S-AME and Allopurinol administration on cytoprotection of hepatocytes under conditions of fructose-induced metabolic disturbances. Our data demonstrate the selective effect of S-AME and Allopurinol оn oxidative stress and the production of lipids, which protects hepatocytes against cell death and further damage. As a precursor of glutathione S-AME improves antioxidant defenses in hepatocytes. This effect likely modulates the expression of hepatic Bcl-2 family proteins by increasing anti-apoptotic Bcl-2 protein, suppressed apoptosis and protects against oxidative damage in the liver. Growing evidence suggests that dysregulation of energy metabolism in NAFLD is associated with epigenetic mechanisms of damage dependent on the S-AMe biosynthesis that is suppressed in hepatic impairment. Therefore, the S-AMe administration probably occurs through hepatoprotective action and epigenetic changes in the regulation of hepatic lipid metabolism. These data represent substantial interest to us and are subject to our future studies. The protective effect of Allopurinol for the production of uric acid and xanthine oxidase (XO)-dependent production of ROS, makes it competitive as regards the antioxidant activity of S-AMe (and possibly to other antioxidants). In the group of treatment with Allopurinol were established lower levels of MDA and higher levels of GSH compared to the group receiving S-AMe. This suggests that the XO-dependent production of ROS in parallel with metabolic changes are essential for fructose-induced oxidative stress and the uric acid levels are significantly associated with non-alcoholic fatty liver. Our results show that elevated serum levels of CK-18 were consistent with the hepatic histological (Bax/Bcl2 ratio and CK-18 levels) and biochemical changes in the four experimental groups. This suggests that apoptosis is essential implicated in the pathogenesis of HDF-induced liver damage in rats, and the blood measurements of soluble CK18 present a viable means for monitoring apoptotic cell death. In conclusion, these findings suggest that apoptosis is a crucial factor in the development and progression of non-alcoholic fatty liver in HFD, and oxidative stress and low-level inflammation are emerging as key links in pathophysiological mechanisms of cellular damage and death. The S-AMe and Allopurinol administration may represent a novel, protective strategy against nonalcoholic liver injury by attenuating oxidative stress, inflammatory and apoptosis.Неалкохолната мастна чернодробна болест(НМЧБ) е най-разпространеното хронично чернодробно заболяване, свързана с нарастващата честота от затлъстяване, захарен диабет тип2, кардиометаболитни заболявания и се смята за неразделна част от метаболитния синдром. НМЧБ е клинико-патологичен синдром със широк спектър от увреждания, които варират от обикновена стеатоза до стеатохепатит, напреднала фиброза и цироза при липса на алкохолна злоупотреба. Неалкохолния стеатохепатит(НСХ) е напреднала форма НМЧБ, който е с необратими по характер увреждания и е най-бързо и стръмно увеличаващата се кохорта на болните-кандидати за чернодробна трансплантация. Конкретните причини и отличителни механизми за прогресията на обикновената стеатоза в НСХ и последващи увреждания не са достатъчно изяснени. Липсват разработени биомаркери, които да регистрират най-ранните алтеративни промени на хепатоцитите при липсващи макроскопски промени за чернодробни увреждания. Важно място в комплекса от рискови фактори заемат ниската двигателна активност, приема на високо-калорични храни и напитки, както и свръхпотреблението на диетична фруктоза. Предполага се, че инсулиновата резистентност, повишената продукция на провъзпалителни цитокини, свободни мастни киселини(СМК) и активни форми на кислорода(АФК) от хипертрофиралата мастната тъкан при затлъстяване, намалението на чернодробната антиоксидантна защита стимулира апоптозата на хепатоцитите и последващи чернодробни увреждания. На базата на тези данни ние създадохме хипотезата, че чернодробната апоптоза е ключов фактор в развитието и прогресирането на НСХ, а оксидативния стрес и възпалението в стеатозния черен дроб се очертават като основни звена в патофизиологичните механизми на клетъчните увреждания и смърт. Нашата цел бе, да се проучат някои възможни механизми на оцеляване на хепатоцитите при експериментален модел на метаболитен синдром с високо-фруктозна диета (ВФД) и прием на антиоксиданти. Въз основа на това си поставихме следните задачи: 1. Да се изследват метаболитните промени при ВФД: телесно тегло и тегло на ретроперитонеална мастна тъкан и черен дроб; нива на серумна глюкоза и липиден профил; нива и съотношение на наситени и ненаситени СМК в чернодробен хомогенат. 2. Да се изследват морфологичните (стеатоза) промени и някои биохимични показатели на чернодробна дисфункция. 3. Да се проучи ролята на оксидативния стрес (нива на МДА-малондиалдехида, редуциран глутатион и глутатион пероксидаза в серуми и чернодробен хомогенат и нискостепенното възпаление (изследване нивата на CRP, TNFa и пикочна киселина) за чернодробното увреждане. 4. Да се изследват апоптотични маркери (серумни- CK18 и тъканни- Bax, Bcl2 и CK18 протеини) при увреждане на черния дроб. 5. Да се проучат корелационни зависимостти между някои показатели на метаболитни нарушения, оксидативен стрес, възпаление и чернодробни увреждания. 6. Да се проучи хепатопротективния ефект на S-AMe(S-аденозилметионин) и Алопуринол при ВФД. За изпълнението на поставените задачи сме изследвали 4 групи мъжки плъхове (линия Wistar): на стандартна диета и 3 групи с ВФД(35% високо-фруктозен царевичен сироп, поставен като разтвор за пиене). 3-тата и 4 тата група са приемали съответно S-AMe и Алопуринол. Използвали сме имонологични, имунохистохимични, хроматографски и биохимични методи на изследване. Статистическата обработка на резултатите в проучването включва дескриптивни методи и аналитични методи (T –test (р ≤ 0.05); вариационен анализ (ANOVA, р 0.5); Регресионен анализ. В настоящата разработка за първи път са проучени основни патофизиологични механизми на чернодробни увреждания свързани със затлъстяването, оксидативния стрес, възпалението и апоптоза при високо-фруктозна диета на плъхове и прием на S-AMе и Алопуринол. Резултатите от проучването доказват, че ВФД предизвиква метаболитни нарушения като затлъстяване, хипергликемия, дислипидемия и хиперурикемия, съответстващи на критериите за диагностика на метаболитния синдром при хора. Това от една страна определя съществената роля на високо-фруктозната диета за спонтанната проява на синдрома (за разлика от генетичните модели) и характеризира значението на хранителните фактори за развитието на затлъстяване и инсулинова резистентност, както и последващи метаболитни аномалии-дислипидемии, оксидативен стрес, нискостепенно възпаление, мастна дегенерация на черния дроб и апоптоза. От друга страна, резултатите подсказват установената от други автори роля на храненето за епигенетичните промени включени в регулацията на чернодробният глюкозен и липиден метаболизъм, някои от които са замесени в развитието и прогресирането на НМЧБ. Това прави експерименталният модел с ВФД иновативен по отношение на епигенетичните механизми и предлага нови перспективи за изследване на патогенезата на чернодробните увреждания, откриване на диагностични биомаркери и терапевтични стратегии за НМЧБ. Нашите данни представят убедителни доказателства, че при фруктозо-индуциран метаболитен синдром оксидативният стрес и нискостепенното системно възпаление са във функционална връзка с активираните апоптотични процеси (повишени съотношение на Bax/Bcl2 и CK18 протеин) в стеатозния черния дроб, което предполага, че апоптозата е доминиращ механизъм на клетъчна смърт при неалкохолен мастен черен дроб. Това налага и необходимостта от разработване и търсене на биомаркери за неинвазивно изсладване на активността на апоптозата и мониторирането й още в най-ранни етапи на чернодробна увреда. От друга страна нашите резултати показват, че затлъстяването и дисфункцията на висцералната мастна тъкан са основен патологичен фактор за интрахепатално отлагане на липиди и оксидативен стрес. Увеличената висцерална мастна тъкан е основен източник на повишена продукция на TNFа и експорт на СМК към черния дроб, които стимулирайки чернодробната инсулинова резистентност, de novo липогенеза и изчерпване на антиоксидантния капацитет на хепатоцитите предизвикват тъканни увреждания. В нашето проучване за първи път се установи въздействието на S-AMе и Алопуринол върху цитозащитата на хепатоцитите в условията на фруктозо-индуцираните метаболитни разстройства. Резултатите показват селективно действие на S-AMе и Алопуринол върху оксидативния стрес и производството на липиди, което протектира чернодробните клетки срещу клетъчна смърт и последващи увреждания. За разлика от други известни антиоксиданти, нашите данни показват, че S-AMе проявява антиоксидантно, антистеатозно и антиапоптотично действие. Благоприятното вляние върху липидния метаболизъм в черния дроб е значимо по-изразено от това на Алопуринола. Все повече доказателства сочат, че дисрегулацията на енергийния метаболизъм при НМЧБ е свързана и с епигенетични механизми на увреда, зависещи от адекватната биосинтеза на S-AMе, която е потисната при чернодробни увреждания. Следователно, екзогенния внос на S-AMе вероятно проявява хепатопротективно действие и чрез епигенетични промени в регулацията на чернодробния липиден метаболизъм. Тези данни представляват съществен интерес за нас и са предмет на нашите бъдещи проучвания. Резултатите от настоящото проучване показват, че защитният ефект на Алопуринола срещу продукцията на пикочна киселина и ксантиноксидаза-зависимото производство на АФК го прави конкурентен по отношение на антиоксидантната активност на S-AMе (а вероятно и спрямо други антиоксиданти). В групата на лечение с Алопуринол са установени по-ниски нива на МДА и по-високи нива на GSH спрямо групата приемаща S-AMе. Това предполага, че продуцирането на АФК от ксантиноксидазата е от съществено значение за фруктозо-индуцирания оксидативен стрес и нивата на пикочната киселина са значимо свързани с неалкохолния мастен чрен дроб. На базата на представените резултати може да се направи заключение, че апоптозата е съществен фактор в развитието и прогресирането на неалкохолния мастен черен дроб при ВФД, а оксидативния стрес и системното възпаление се очертават като основни звена в патофизиологичните механизми на клетъчни увреждания и смърт. Доказаният антиоксидантен, антилипидемичен, антистеатозен и хепатопртективен ефект на S-AMе и Алопуринол, разкрива нови възможности за терапевтично повлияване на свързаните със затлъстяването и инсулинова резистентност метаболитни нарушения. ИЗВОДИ 1. Високо-фруктозната диета приложена на плъхове предизвиква метаболитни нарушения, които отговаря на основните критерии за диагностика на МС при хора. 2. Промените в чернодробното съдържание на СМК (повишено съотношение на наситени/ненаситени СМК) са важен показател за адипоцитна дисфункция, инсулинова резистентност, повишена липидогенеза и оксидативен стрес при ВФД. 3. Апоптозата е доминиращ механизъм на клетъчна смърт (повишено съотношение на Bax/Bcl2 и CK18 протеини) при системно нискостепенно възпаление, оксидативни увреждания и мастна дегенерация на черния дроб индуцирани от ВФД. 4. Установена е функционална връзка между оксидативният стрес, нискостепенното системно възпаление и активираните апоптотични процеси в стеатозния черния дроб. 5. Прилагането на S-AMе и Алопуринол предотвратява фруктозо-индуцираните метаболитни нарушения при плъхове, потиска системният възпалителен отговор, ограничава оксидативните процеси и мастна дегенерация в черния дроб. 6. Приложението на S-AMе и Алопуринол при ВФД проявява селективен ефект: влиянието на S-AMе върху липидният метаболизъм е значимо по-изразено от Алопуринола, докато ефектите на Алопуринола върху оксидативния стрес са значимо по-изразени от тези на S-AMе. 7. Приложението на S-AMе и Алопуринол инхибира активираните апоптотични процеси и по този начин протектира оцеляването на хепатоцитите в условията на фруктозо-индуцираните оксидативни и метаболитни тъканни увреждания. 8.Съотвествието на серумните нива на апоптотичния СК-18 протеин с хистологичните и биохимични промени в черния дроб на експерименталните животни го определят като подходящ биомаркер за неинвазивна оценка на степента на чернодробните увреждания, тяхната прогресия и ефекта от прилагането на терапии при НМЧБ в експериментални и клинични условия

Polyunsaturated fatty acids for the heart - powerful tools for prevention and therapy

През последните 20 години е установено съществуването на пряка връзка между консумирането на морски храни и намаляването на риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Полиненаситените мастни киселини, като ейкозапентаеновата (EPA) и докозахексаеновата киселина (DHA), привличат все по-голям интерес поради своите добре установени биологично активни свойства. Според редица здравни организации (WHO, EFSA, AHA) оптималната доза за прием на EPA + DHA е около 500 до 1000 mg на ден. Основният източник на тези физиологично важни мастни киселини е мазната риба, но консумацията на риба в България е относително ниска в сравнение с други европейски страни. Дълговерижните омега-3 полиненаситени мастни киселини стават все по-важна част от правилната и здравословна диета. Настоящото проучване представя информация за съдържанието на омега-3 мастни киселини в най-често срещаните черноморски видове риби на българския пазар.Over the past 20 years, it became clearly evident that there is a direct correlation between seafood consumption and reducing the risk of cardiovascular diseases (CVDs). Polyunsaturated fatty acids, such as eicosapentaenoic (EPA) and docosahexaenoic acid (DHA) have been attracting huge interest because of their well-established biologically active properties. According to various health organizations (WHO, EFSA, AHA), the optimal dose of EPA + DHA dietary intake is about 500 to 1000 mg per day. Oily fish is the main source of these physiologically important fatty acids, but the rate of fish consumption in Bulgaria is relatively low. Very long chain omega-3 polyunsaturated fatty acids are an important part of a proper and healthy diet. The present paper provides information about omega-3 fatty acid content in the most abundant Black Sea fish species, available on the Bulgarian market