The impact of CYP2C9 and VKORC1 genetic polymorphisms in anticoagulant therapy management after cardiac surgery with extracorporeal circulation

Extracorporeal circulation during cardiac surgery is characterized with increased risk for hypercoagulation because blood is exposed to foreign, nonendothelial cell surfaces. Thus, the usage of extracorporeal circulation is essentially not possible without anticoagulation. Open-heart surgery as well as many perioperative factors, such as acidosis, hypocalcemia, hypothermia, and hemodilution, might affect hemostasis and lead to coagulopathy and bleeding. A new insight into the effectiveness of anticoagulant therapy is applied to modify the dosing regimen with respect to the genetic CYP2C9 and VKORC1allelic variants. A systematic literature search was performed for VKORC1 and CYP2C9 and their association with coumarin anticoagulant therapy and bleeding risk in postoperative period of cardiac surgery with extracorporeal circulation

Transcatheter aortic valve implantation via transaortic surgical access

Представяме случай на 80-годишна пациентка със симптоматична високостепенна аортна стеноза и известна исхемична болест на сърцето, по повод на която е проведена предходна кардиохирургична реваскуларизация. Пациентката е високорискова за конвенционално кардиохирургично аортно клапно протезиране (SAVR) предвид наличната коморбидност и напредналата ѝ възраст, поради което при нея се предприе стратегия за транскатетърна аортна клапна имплантация (TAVI). Наличната подлежаща генерализирана атеросклероза създаде трудности при избора на подходящ съдов достъп за процедурата. При пациентката се използва трансаортен достъп, който бе техническо предизвикателство, с оглед запазването целостта на функциониращия аортокоронарен байпас при повторната стернотомия. Този клиничен случай демонстрира, че липсата на подходящ трансфеморален достъп за транскатетърно аортно клапно протезиране сам по себе си не е противопоказание за извършване на процедурата, а напротив трябва да служи като стимул за търсене и използване на нови и алтернативни съдови достъпи. We report a case of an 80-years–old patient with a severe, symptomatic aortic valve stenosis and history of ischemic heart disease, previously treated by coronary artery bypass graft surgery. The patient was contraindicated for conventional surgical aortic valve replacement (SAVR) due to advanced age and underlying comorbidity, therefore transcatheter aortic valve implantation (TAVI) has been offered. The access options for the procedure were restricted by the underlying generalized atherosclerosis process causing peripheral vessel disease. We have chosen transaortic access for the patient which in that case was the only possible option. The transaortic valve implantation was successful with satisfactory hemodynamic results, improvement in functional class heart failure of the patient and preserving the function and anatomy of the coronary artery bypass graft. This case report demonstrates that the lack of favorable transfemoral access for TAVI should not be a limitation by itself for the procedure, rather than be stimulus for searching and using new and alternative access for it

Valve in valve and valve in ring transcatheter aortic valve implantation

През последните години тенденцията към поставяне на биологични клапни протези, особено сред млади пациенти, нараства с цел избягване на антикоагулантната терапия. Възрастта на пациента остава един от водещите рискови фактори за развитие на клапна дисфункция. Докато оперативната реинтервенция винаги е била считана за златен стандарт, с настъпването на ерата на транскатетърните клапи се отварят нови терапевтични възможности. До 2050 година се очаква годишния брой пациенти, подлагащи се на клапно протезиране, да се утрои от средно 290,000 през 2003 до над 850,000. Избягването на доживотна антикоагулантна терапия е една от причините биопротезирането сред по-младото население да нараства. Настоящият труд представя литературния обзор за Valve In Valve(ViV) и Valve in Ring(ViR) процедури, както и нашия опит при ViV и ViR транскатетърни клапни имплантации. In recent years the trend towards surgical bioprosthetic valve implantation, especially among young patients, has increased in order to avoid anticoagulant therapy. The patient’s age remains one of the leading risk factors for valve dysfunction. Gold standard for treating such diseases was surgical reintervention until the development of transcatheter heart valves. By 2050 the annual number of patients undergoing surgical bioprosthetic valve implantation is expected to triple from an average of 290,000 in 2003 to over 850,000. This study presents the literature review of Valve in Valve and Valve in Ring procedures, as well as our experience in ViV and ViR transcatheter valve implantation

Balloon expandable vs. self-expandable transcatheter aortic valve prosthesis short-term results of retrospective study

Транскатетърното аортно клапно протезиране се утвърди като ефективен метод за лечение на високостепенна аортна стеноза при неоперативни, високорискови за конвенционално клапно протезиране пациенти. Постигането на добри и постоянни резултати в лечението на пациентите, в комбинация с натрупания опит и техническото усъвършенстване на протезите позволиха разширяването на индикациите за лечение и на нискорискови пациенти. Спрямо разработените технологии за имплантиране, протезите са разделят балон-разгъващи се клапни протези (balloon expandable valves, BEV) и саморазгъващи се клапни протези (self-expandable valve, SEV). Двата вида устройства имат различни модели на имплантация, архитектура на стратовете, характеристики на платната, които водят до различна хемодинамика, честота на усложненията и продължителност на нормалната функция на протезата. Целта на изследването е да проследят краткосрочните резултати – до 1 месец след дехоспитализация, по отношение на смъртност, прояви на сърдечна недостатъчност, (пара)протезна регургитация, имплантация на постоянен електрокардиостимулатор, съдови усложнения. Материали и методи: Статията представя ретроспективно проследяване на общо 230 високорискови за конвенционално кардиохирургично лечение пациенти с високостепенна аортна стеноза, лекувани в Клиника по кардиология към УМБАЛ „Света Екатерина“ – София, до 2020г., разделени в две групи в зависимост от имплантирания тип протеза. Изводи: Получените резултати на базата на нашия опит доказват безопасността на новите генерации протези, като за постигането на максимално добър клиничен ефект при избора между BEV и SEV е необходимо доброто познаване на силните и слабите страни на използваните медицински устройства в комбинация с персонализиран подход, съобразен с клиничните и анатомичните характеристики на пациента. Transcutaneous aortic valve implantation has been established as an effective method for the treatment of highgrade aortic stenosis in non-operative, high-risk for conventional surgery patients. According to the developed implantation technologies, the prostheses are divided into balloon-expandable valve prostheses (balloon-expandable valves, BEV) and self-expanding valve prostheses (self-expanding prostheses SEV). The two types of devices have different models for implantation, stratum architecture, cusps characteristics, leading to different hemodynamics, frequency of use and performance of normal prosthesis function. The research aims to monitor the short-term results, up to 1 month after discharge, in terms of mortality, the manifestation of heart failure, (para) prosthetic regurgitation, implantation of a pacemaker, and vascular complications. Materials and methods: the article presents a retrospective follow-up of a total of 230 high-risk for conventional cardiac surgery patients with high-grade aortic stenosis treated in a cardiology clinic at UMHAT St. Ekaterina Sofia until 2020, divided into two groups depending on the implanted type of prosthesis. Conclusions: The results obtained based on our experience prove the safety of new prostheses. When choosing between BEV and SEV, the best clinical outcome requires a good knowledge of the strengths and weaknesses of using medical devices with a personalized approach consistent with the clinical and anatomical characteristics of the patient