The jurisdiction of the Archdiocese of Ohrid through the centuries : (1019 – 1767)

Историята на Охридската архиепископия, която изследователите проучват повече от два века, е любима тема на славистите (историци, богослови, изкуствоведи). В различни хронологични периоди тази византийска архиепископия е била централен обект на претенциите на Византийската, Българската и Сръбската църква. Значението на архиепископията е зависело и от обширността на територията под нейна юрисдикция. Функцията на архиепископията е била църковна и политическа. Тя е действала не само като автокефална църковна организация, но и като институция, подкрепяща политическите структури.The history of the Ohrid Archbishopric, which researchers have been studying for more than two centuries, is a favourite topic of Slavists (historians, theologians, art historians). In different chronological periods, this Byzantine archbishopric has been the central object of the claims of the Byzantine, Bulgarian and Serbian churches. The importance of the archbishopric also depended on the extent of the territory under its jurisdiction. The function of the archbishopric was ecclesiastical and political. It acted not only as an autocephalous ecclesiastical organization, but also as an institution supporting political structures

Georgi S. Rakovski in Wallachia (1855): Two Greek Documents

Георги Стойков Раковски (1821-1867) е виден революционен деец на България и по-широко на Балканите през XIX в., който служи на българския национализъм както с „перо“, така и със „сабя“. Животът и идеите му с основание предизвикват исторически интерес, в резултат на който е създадена обемна и добре издържана библиография.2 Въпреки интензивните и продължаващи изследвания върху живота и дейността на Раковски обаче все още остават много въпроси без отговор и „пропуски“ в познанията ни за някои етапи от живота му, един от които е пребиваването му във Влашко през 1855-1856 г. Целта на моя кратък принос към този том е да представя два документа, които свидетелстват за придобиването на гръцко гражданство от Раковски през 1843 г.Georgi Stoikov Rakovski (1821–1867) was a prominent revolutionary figure of the 19th century Bulgaria and more broadly the Balkans, who served Bulgarian nationalism both with “pen” and “sword”. His life and his ideas have, justifably enough, attracted historical interest which resulted in the production of a voluminous and well-rounded bibliography.2 Despite, however, the intensive and ongoing research on Rakovski’s life and activities, there still remain many unanswered questions and “gaps” in our knowledge for certain phases of his life, one of which is his sojourn in Wallachia in 1855–1856. The aim of my short contribution to this volume is to present two documents which testify to Rakovski’s acquisition of the Greek citizenship in 1843

Tsar Samuel in the Ideological Concept of the Ohrid Archbishopric: Tradition and Invention (11th-17 century)

Статията разглежда въпроса за реконструкцията на образа на цар Самуил от гледна точка на Охридската архиепископия. Снимките от изворите, като се започне от сигилията на Василий II и други оffiциални актове, разкриват, че представянето на Самуил до голяма степен е оформено в съответствие с идеологическата концепция на Охридската архиепископия. В зависимост от политическата констелация и моментните цели на идеологическата пропаганда Самуил или е признат за основен владетел и неразделна част от традициите на Охридската архиепископия, или е напълно изключен в рамките на изградените теории за произхода на архиепископията. Водещите хора в Охридската архиепископия постоянно модифицират и конструират църковните традиции с цел укрепване на позицията и статута на архиепископията, в които се използват и християнските светци. Тази тенденция намира отражение и в промяната на оригиналната легенда за Владимир и Косара, която обслужва претенциите на архиепископията за придобиване на водеща роля сред православните християни на Балканите. Следователно от прочита на оffiциалните съчинения, съставени за или от Охридската архиепископия, можем да забележим тенденцията за адаптиране, конструиране и манипулиране на традициите, произтичащи от политическата и идеологическата програма на Самуил, която включва култове и легенди, произхождащи от Преспа и Охрид, откъдето получаваме противоположни и изопачени образи на Самуил. Тяхното деконструиране е основната цел на тази статия.The paper treats the issue on the reconstruction of the image of Tsar Samuel from the perspective of the Ohrid Archbishopric. The snapshots from the sources starting from Basil II’s sigillia and other official acts, reveals that the representation of Samuel was largely shaped in accordance with the ideological concept of the Ohrid Archbishopric. Depending on the political constellation and the momentary aims of the ideological propaganda, Samuel was either recognized as the fundamental ruler and inseparable part of the traditions of the Ohrid Archbishopric, or was completely excluded within the constructed theories about the origin оf the Archbishopric. The leading people in the Ohrid Archbishopric constantly modified and constructed the ecclesiastical traditions for the purpose of reinforcing the position and the status of the Archbishopric, in which the Christian saints were also exploited. This tendency also found reflection in the alteration of the original legend about Vladimir and Kosara, that served Archbishopric’s pretensions for obtaining the leading role among the Orthodox Christians in the Balkans. Hence, from the reading of the official works composed for or from the Ohrid Archbishopric we can notice the tendency for adapting, constructing and manipulating the traditions emerging from Samuel’s political and ideological program, that involved the cults and legends originating in Prespa and Ohrid, wherefrom we receive opposed and distorted images of Samuel. Their deconstruction is the main goal of this paper

The Historical Disciplines in Favour of the Future

Историята, като винаги нарастваща съвкупност от картини на миналото, не се състои от отделни моменти. Историята може да се сравни с филм, който трябва да се показва като постоянна смяна на сцените. Голямата разлика с филмовата прожекция е, че в историята няма машини, които да извършват движенията, а винаги са хората - като субекти или обекти на процесите. Затова трябва да се съсредоточим повече върху всички видове актьорска игра, а не толкова върху неподвижните ситуации.History, as the always growing sum of pictures to the past, does not consist of separated moments. History may bе compared to а film, which must bе shown as а permanent change of scenes. The big difference to the film projection is that in history there are not any technical maschines which make the moves, it is always men - as subjects or objects ofthe processes. Therefore, we should focus more on all kinds of acting and not so much on stationary situations

Ivan Snegarov - Life and Historical Works

Наследството на най-изтъкнатия български църковен историк Иван Снегаров (1882-1971) доскоро не е било обект на обширен и подробен анализ. Статията „Иван Снегаров - живот и историческо дело“ е опит да се запълни тази липса и представя кратко изложение на докторската дисертация на автора със същото заглавие. Статията е разделена на три части: първата (озаглавена „Живот“) е биография на Снегаров, втората (Различните периоди от българската история в творчеството на Иван Снегаров) - анализ на основните му исторически трудове, а третата (В конструктивната лаборатория на историка Иван Снегаров) - синтез на най-съществените тенденции и идеи в трудовете на Снегаров.The legacy of the most prominent Bulgarian Church historian, Ivan Snegarov (1882–1971) has not been an object of an extensive and detailed analysis until recently. The article Ivan Snegarov – Life and Historical Work is an attempt to fulfi ll this lack and presents a brief outline of the author’s PhD dissertation with the same title. The article is divided onto three parts: the first one (entitled Life) is a biography of Snegarov, the second (The Various Periods of the Bulgarian History in Ivan Snegarov’s Works) – analysis of his major historical works, and the third (Into the Constructive Laboratory of the Historian Ivan Snegarov) – synthesis of the most essential trends and ideas in Snegarov’s writings

Employment among the Gypsy Population in Bulgaria during the Socialism: (1945-1989)

В статията е направен кратък преглед на начина на живот на българските цигани в България преди 1944 г., но основният фокус на това изследване е върху заетостта на циганите в социалистическа България. Подробно е разгледан преходният период след Втората световна война, когато в живота на българските цигани настъпват радикални промени. Заетостта на циганското етническо малцинство в селскостопанската работа и в процеса на индустриализация, както и последващото създаване на циганската интелигенция също са важна част от статията. Новите възможности за работа, които се откриват пред българските цигани в периода на социализма, и реакциите на малцинството спрямо тях са представени и анализирани обстойно.The article gives a brief overview of the Bulgarian Gypsies' way of living in Bulgaria before 1944; however, the main focus of this research is on the Gypsy employment in socialist Bulgaria. The transition period after the Second World War, when radical changes happen in the lives of the Bulgarian Gypsies, is examined in details. The employment of the Gypsy ethnic minority in the farm work and the industrialization process, and the subsequent creation of the Gypsy intelligence are also important parts of the article. The new job opportunities opened to the Bulgarian Gypsies dining the period of socialism and the minority's reactions to them are presented and analyzed thoroughly

Veselin Beševliev’s studies on the Byzantine sources about the government of Khan Krum

Сред най-значимите приноси на Веселин Бешевлиев в българската наука са изследванията му върху византийските извори за управлението на хан Крум. Той обръща внимание на оригиналните текстове на някои извори, които са малко известни в българската наука. Съчетавайки исторически и филологически методи на анализ, Бешевлиев прави задълбочена съпоставка на отделните текстове, която хвърля светлина върху слабо проучени исторически събития. Днес някои от тезите му са преработени, но това не намалява тяхната стойност, а теориите му са отправна точка за изследванията на бъдещите поколения учени.Among the most significant contributions of Veselin Beševliev in Bulgarian science are his studies on the Byzantine sources for the rule of Khan Krum. He draws attention to the original texts of some sources that are little known in the Bulgarian science. Combining historical and philological methods of analysis, Beševliev makes an in-depth comparison of the individual texts, which sheds light on poorly studied historical events. Today, some of his theses have been revised, but this does not diminish their value, and his theories are the starting point for research by future generations of scientists

The Archbishopric of Bulgaria - Primacy and Continuity: (According to the charters of Emperor Basil II)

Настоящата статия има за цел да покаже ясната линия на апостолската приемственост и апостолското основаване на Българската архиепископия и нейната пряка връзка с Юстиниана Прима, но в конкретна историческа приемственост, т.е. чрез Плиска и Преслав, а не чрез Охрид. Приемствеността се отнася и до името на църквата и, както е и в този случай, винаги се споменава България или българин. Това име носи в себе си не само държавност, но повече от всичко друго - църковност и църковно строителство. В този смисъл то е белег по-скоро на църковност, отколкото на етническа принадлежност. Това прави темата предимно богословска или богословско-историческа. Това не е само исторически въпрос и съвременните термини не са без значение.This article aims to show the clear line of apostolic succession and the apostolic founding of the Bulgarian Archbishopric and its direct link with Justiniana Prima, but in a concrete historical continuity, i.e. through Pliska and Preslav, rather than through Ochrid. The succession relates also to the name of the church and, as is the case here, Bulgaria or Bulgarian is always mentioned. This name carries not only state-building but more than anything else – ecclesiality and church-building. In this sense it is a mark more of ecclesiality rather than ethnicity. This makes the topic predominantly theological or theologically-historical. This is not just a historical question and the contemporary terms are not without import

In the Workshop of Clio: Theory and Practice of the History in the First Half of the Nineteenth Century. The Case of Yuri Venelin

В годината на подписването на Одринския мир (1829 г.) излиза първият том на „Древните и сегашни българи в политическо, народописно, историческо и религиозно отношение към руснаците. Историко-критически издирвания“. Автор на текста е дипломираният медик и младши славист Юрий И. Венелин (1802 - 1839). Насърчаван и подкрепян от университетския професор Михаил П. Погодин (1800 - 1875), Венелин разширява своите исторически и филологически изследвания и планира да издаде още няколко тома на труда. Амбицията му е не толкова да изследва българската история сама по себе си, а по-скоро дотолкова, доколкото тя е свързана с историята на Русия. Различни обстоятелства му пречат да осъществи напълно творческите си планове.След смъртта на Венелин архивът и литературното му наследство са обработени и под негово име са публикувани още няколко текста. В някои от тях обаче първоначалните идеи на Венелин, свързани с българската и руската история, са значително променени. С активните усилия на руснаци и българи до края на XIX в. името му е превърнато в синоним на възраждането на забравения български народ и символ на приобщаването му към славянското семейство. Изгубената история на недовършената книга на Венелин е предмет на настоящата статия, както и неговото общо разбиране за начина, по който трябва да се пише история. Днес терминът „политическо инженерство“ се използва по-често от антрополози и социолозите, отколкото от историците. Използва се например, за да се характеризира викторианската колониална политика в Малайзия и Индия. Намирам този термин за полезен при изучаването на някои аспекти на руско-българските отношения през XIX в., особено в контекста на популярната руска имперска доктрина за покровителство над православните поданици на султана.In the year of the signing of the Peace of Adrianople (1829), the first volume was released of "The Ancient and Present Day Bulgarians in Their Political, Ethnographic, Historical and Religious Relations with the Russians. Historical-Critical Researches". The author of the text is the certified medic and junior Slavicist Yuri I. Venelin (1802 - 1839). Encouraged and supported by university Professor Michael P. Pogodin (1800 - 1875), Venelin extends his historical and philological research and plans to issue several more volumes of the work. His ambition is not so much to explore Bulgarian history in itself, but rather insofar as it relates to the history of Russia. Various circumstances prevented him from fully realizing his creative plans. After the death of Venelin, his archive and literary legacy have been processed and several more texts have been published under his name. In some of them, however, the initial ideas of Venelin, as they related to Bulgarian and Russian history, were significantly altered. With the active efforts of Russians and Bulgarians, before the end of the nineteenth century, his name has been turned into a synonym of the revival o f the forgotten Bulgarian people and a symbol of its inclusion into the Slavic family. The lost history of the Venelin's unfinished book is a subject of this paper, and so is his general understanding of the way history is to be written. Today, the term „political engineering" is more often used bу anthropologists and sociologists than bу historians. It's used, for example, to characterize the Victorian colonial policy in Malaysia and India. I find the term useful in the study of some aspects of Russian-Bulgarian relations in the nineteenth century, particularly in the context of the popular Russian imperial doctrine of patronage over the Orthodox subjects of the sultan

The Fatal Touch of the Daemon Lamastu

Настоящата статия изследва някои описания на докосването от конкретен демон – Ламащу. Докосването, винаги споменавано с неговите последствия, е засвидетелствано главно в две групи писмени източници: ритуални заклинания и медицински писания. Специално внимание е отделено на глаголите, като основен граматичен инструмент за изразяване на действие.Заклинанията описват докосването с голям брой глаголи с различни значения. Разнообразие се наблюдава и в описанията на по-високо, фразеологично ниво. В тези текстове докосването е посочено като причина за широк семантичен диапазон от трагични събития като щети, неочаквана смърт и болести, които засягат както природата, така и хората, особено децата. Всички описания в заклинанията са изразени чрез използването на богат и образен литературен стил, повлиян от традициите в този вид литература. Използваните тук термини и фрази функционират като част от единна система от понятия с ритуално-етичен характер. В рамките на тази система докосването се определя като демонична атака. Медицинските текстове описват докосването с помощта на по-малък брой глаголи с по-тесен семантичен диапазон. В тези източници описанията на докосването на фразеологично ниво се изразяват предимно с две формулни фрази, свързани с ръката на демона и нейното име или епитет. Докосването се посочва като причина за различни заболявания при възрастни и деца, характеризиращи се със симптоми като нестабилна телесна температура, треска, болки в корема, жажда, непрекъснат плач (за бебета). Стилът на всички описания в медицинските писания е повлиян от техния прогностичен и диагностичен характер. Термините и фразите функционират тук като елементи също на единна система от понятия, но нейният характер е по-скоро патологичен и анатомичен. В рамките на тази система докосването на Ламащу се определя като диагноза. Двете групи текстове изразяват две паралелни гледни точки за дейността на демона, тъй като са съставени с различни практически цели. Въпреки това всички източници описват докосването като фатален акт, последван от болезнени последици за всички жертви.The present paper investigates some descriptions of the touch by a particular daemon – Lamaštu. The touch, always mentioned with its consequences, is attested mainly in two groups of written sources: ritual incantations and medical writings. Special attention is dedicated to the verbs, as a main grammatical instrument for the expression of actions.The incantations describe the touch by a great number of verbs with various meanings. Diversity is observed also in the descriptions on a higher, phraseological level. In these texts the touch is stated as the cause for a wide semantic range of tragic events like damages, unexpected death, and illnesses, which affect both the nature, and human beings, especially children. All descriptions in the spells are expressed through the use of a rich and figurative literary style, influenced by the traditions in this type of literature. The terms and phrases used here function as a part of a unified system of concepts with ritual and ethical character. Within this system, the touch is defined as a demoniac attack.The medical texts describe the touch by the use of a lesser number of verbs with a narrower semantic range. In these sources, the descriptions of the touch on a phraseological level are expressed predominantly by two formulaic phrases, related to the hand of the daemon and her name or epithet. The touch is stated as a cause for various diseases among adults and children, marked by symptoms like unstable temperature of the body, fever, abdominal pains, thirst, continual weeping (for babies). The style of all descriptions in the medical writings is influenced by their prognostic and diagnostic nature. The terms and phrases function here as the elements of a single system of concepts as well, but its character is rather pathological and anatomical. Within this system, the touch of Lamaštu is defined as a diagnosis.The two groups of texts express two parallel views about the activities of the daemon, because they were composed with different practical aims. Nevertheless, all sources describe the touch as a fatal act, followed by painful consequences for all its victims