Невронауките предлагат теоретична и методологична основа за новото училище. В съвременната наука за мозъка умът се разглежда като въплътен в тялото/мозъка процес на регулация на потока на енергия и информация. Постигането на регулация на тези процеси е целта на психологическото развитие.
Емоциите са еволюционно отгледан механизъм за организиране на възприятията, за упражняване на вниманието и организиране на действието, съобразно оцеляването на организма. Емоциите привличат вниманието (приоритизират данните от средата), извикват релевантните спомени, и правят възможно усвояване на асоциациите между събитията. Основните емоции (търсене, игра, страх, гняв, паника, сласт, грижа) могат да бъдат видени и като невронни механизми със специфични цели, които позволяват на хората да се справят автоматично (бързо, без „замисляне”) с определен набор от, особено важни за живота, ситуации. Наличието на подобни програми е донесло еволюционно предимство на онези, които са ги притежавали. Затова са съхранени от еволюцията
