Студията разглежда един специален дял от наследството на средновековната култура на балканите в периода X-XI в., когата днешните български земи са били място на редица исторически и културни контакти, конфликти и взаимодействия.
Нарастването на броя на такива находки, досега предимно обект на археологическата наука, налага тяхната интерпретация и от изкуствоедска гледна точка. Настоящият текст е един пръв опит в тази насока, като се стреми да погледне по-широко върху тази проблематика и да използва най-съвременните публикации в интеркултурен план
