Кризисните тенденции и бъдещите перспективи в развитието на пенсионните системи е сред най-актуалните проблеми, който присъства неизменно както в научните дискусии през последните десетилетия, така и в широкия политически и обществен дебат във всички европейски държави. Актуалността на тази проблематика е повече от разбираема. От края на 20 в. всички европейски общества се развиват в нова икономическа, демографска и политическа среда, която отправя поредица от предизвикателства към техния модел на устойчиво икономическо и балансирано социално развитие. По отношение на действалите успешно до края на 70-те години на 20 в. пенсионни системи в Европа, най-значимите предивикателства се формират от устойчиво по-ниски темпове на икономически растеж и негативната демографска перспектива. В резултат на това последните десетилетия са етап, в който всички европейски държави преминават през значима реформена динамика в своята пенсионна политика. В политическо отношение реформите във всички европейски страни имат сложната задача. В тях е заложен стремеж едновременно да се отговори адекватно на променените условия на развитие, но и да се запази, във възможно най-голяма степен, високото ниво на социална сигурност на възрастните граждани. Настоящата статия си поставя за цел да представи и анализира един конкретен случай на таква реформена динамика – този на Великобритания.
С оглед на това изследването е структурирано в три основни раздела. Първият извежда кратко съдържателно описание на водещите и отличителни характеристики (водещи принципи, структура, начин на финансиране, заместващ коефициент на пенсиите и др.) на пенсионния модел и политика във Великобритания от периода преди началото на реформите, от една страна, и спецификата на проявление на кризисни тенденции и предизвикателства, от друга. В случая това се прави с цел да се зададе изходна точка и база за анализ. Целта е, чрез наслагването на сравнение между „стар“ и „нов“ пенсионен модел, да се открои динамиката и характерът на самите реформи и да се изведе оценка на общото им кумулативно влияние. Вторият раздел проблематизира реформите в пенсионната политика на Великобритания за периода до 2012 г. Самият реформен процес е разгледан в хронологична логика, като е направен опит да се открои различният характер и степен на влияние върху съществуващите пенсионни модели на неговите отделни етапи и/или на отделни реформени стъпки. Третият раздел извежда обобщение и оценка на резултатите от проведените рефроми. Негова основна цел е да се посочат основните насоки в еволюцията на пенсионния модел във Великобритания: Оценката на постигнатите резултати е ориентирана спрямо два основни критерия: перспективи за дългосрочна финансова стабилност и адекватност на пенсионните доходи
