Творец от периода на Зрелия ренесанс, Джироламо Парабоско незаслужено остава встрани от изследванията в областта на италианската новелистика. Сборникът му с новели „Развлеченията“, макар и не много обемен, очертава някои нови тенденции в развитието на новелата. Творбата условно следва бокачовата схема на новели, поместени в обрамчващ разказ, но без да спазва строга структурираност, без да налага тема на новелите, като текстът се оказва отворен към други жанрове, като дискусии на различни теми, поетични текстове като сонети и мадригали със съответните коментари и т.н. А разказвачите взаимно си дават думата, без предварително зададен ред, като обрамчващия разказ се доближава максимално до театрална постановка в три действия, колкото са дните, в които се разказва
