Стойчева, Светлана

New Bulgarian University Scholar Electronic Repository

I Сtво, музнkата, фи:]()софияtа i-i:1 tо.1-кова п01<оления. За да се убедим за сетен нът, че човек мож,е да напра­uи ,1удеса в науката н техник;на, да СhЧШ!И утопии за земен рай 11 д.1 зс1стсл11 с кръв въображаем11я нът към него, да посегне на приро­дата н да се качн на луната, но в най-потайните ГJiъбини на душата му . д1шtат същите съмнения и ра­зочарования, разцъфват същите на­дежди II пориви, както и прсдн В историята на периодичния пе­чат за деца „Веселушка" не е от дълготрайните списания (излиза само в три годишнини), но затова пък най-ярко бележи промените му в края на първото д,есетилетие от новия век. Две са тенденциите, ка­тегорично изведени в списание-nо: тенденцията за. преодоляване на просветителс1<0-поучителния ха рак­тер на периодичния печат за деца и наJiаган,е на естетическа мярка. съответна на мярката на литерату­рата за възрастни. Големият шанс на списанието е редактюрството на ЕJiин Пелин. Въпреки че не го сш1-сва сам, ,,ВесеJiушка" фактически е негоно авторско дело. Съредакторът Иван· Пенов успява да „покаже" какво е научил и индивидуално да ое изяви едва след като става ре-много ь,�кове. И ако СИ ПОЗВОJ11!М Щ1 цитира-1\!С още веднъ_ж старата мъдрост, че кннгата е прозорец към ,света, ще ви­дим, че тн приляга особено добре па книги като Бибт1ята. С една малка добавка - към света и към самите нас. Тоз11 прозорец е най-после от­ворен за нашите деца (и за нас), Нека внимателно се вr,11едаме през него. Защото само познанието ще ни направи свободни. 1908-1910 ХУМОРИСГИЧНО СПИСАНИЕ ЗА ДЕЦА Светлана C;·uiiчeвa дактор на „Звездица" през 1911 г. Списание „Веселушка" си по­ставя за цел „да дава на малките си читатеJiи в лека и художествена форма разни статии, разкази, при­казки, басни, рисунки, истории без думи, картинюr, карикатури, ребу­си, задачи, гатанки, пословици и пр., и пр. преимуществено с весел ха­рактер" (подч. мое - С. С.). Още заглавието демоистративно отхвър­ля назндатеJiно дистанцираното об­щуване с децата. И вестничето „Сла­вейче" на Дядо БJ1аго и Чичо Стоян преследва подобни задачи, но не последователно и не винаги худо­жествено умело. Елин Пелин успя­ва да създаде облика на хумори­стично списание зd деца и в това се състои първо заслугата му за развитие на периодичния печат за 37 1 деца. Не без зпаченне € иронично­пародийнинт му талант, вече дока­зан от активното сътруд1шчсстrю u ,,Българан" '(1904--1909). В кшшо се състопт промените 11 орнгинаююстта на сш1саш1сто? Оnи1да нривлекат,елността на тема­тичното разнообразие па материа­J11пе, т. е. стремежът за е1-щ11кJ10-псднэъм. Списанието престава да се разглежда като общообразона­т·с.пна притурка I<ЪМ учебннка. Ето защо липсват научнопознаватеJIНIIТе и информационi-ште мат,ериали. Тър­с,сната обrцност на текст,овете из­ключва познатото обособяване на „забавна" и „весела" страница за разтуха на младите читатели след ,,т·ежкнте" и „сер1ю1Зни" четива. То­ва се отразява и на жанровия под­бор. Ако на· страшщите на в. ,,Сла­вейче" С€ утвърждава заJiъгалката, 1(3ТО жанр изключващ дидактично­то внушение, откритието на „Весе­лушка" е хумористичната поема за деца (наричана „весела история в стихове", ,,комична истор11я".) и приr<азката в стихове. За първн път е публикувана поемата на Стоян Дршюв „Г,ерчо с тамбурата". Пуб­ликуват се стихотвю,рнит·е приказки на Елин Пелин, J{оито безспорно утвърждават жанра: ,,Чохено кон­тошче", ,,Трите баби" (с жанрово подзаглавие „Сцена"), ,,Кр11вото па­тенце", ,,Юнаuшата воде11ичарс1<а дъщеря", ,,Куко и Пипе" и др. Оказ­ва се, че първият вариант на една от най-известните му приказки в стихов,е - ,,Дядовата ръкавиtJка" -­е написан в римувана проза н нз­JIИЗа под заглавие „Ръкавичка". По­местват се и опитите на Иван Пе­нов във „неселите истории в стихо­ве", които отстъпват на таланта на Елнн Пелин, но са показатеJiни за развитието на жанра. Комичните ист,о.рии в стихове и приказките в стихове са съпътства­ни, така да се I(аже, от т,ехните об­ра:щи. Още първото про1введенис в първата юшжка на списанието внася палавия дух на известните r·e-38 рои на Буш ,i\tla кс JJ Морпц. В ня­KOJII<o поредни J-;ннжю, из .. ·1нз<1 пре­водът на Елин Пелин на н:;псстнотu пооизведение, 110 пол. заглавие „Тош­к;:> 11 Божко" (11ме11ата 11;-1 т·,:сротпе и1 побългаренн). Смптам, •1с то311 превод е истинс1; н п рлгрс1 ы сн тсЕст на списани,ето. В него опрсдс.;:ено се търси не гласът на детето, а по­скоро неловият дух - жнзнерадост­ното настроение, неукротимосттn и динамиката почти взривяват дото­гавашната лит,ературна представа за детето. Елнн Пелин превежда още едно произведени.е на Вилхелм Буш - ,,Птш, и Плюм", ,,прнкшо­чсrшята на двете кученца". Отпе­чата ни са и ор1rrиналнит,е им илю­страции, които заедно с целия 11лю­стративен материал помагат на „ Ве­селушка" и „изобразително" да се открои между друппе списанин. Домашният образец на хуморн­стичната поема за деца са хумо­рисi'ичните фою,Jюриv. пе:::нн. Тпх­ната „генеа.ifогия" най·д()бре_ п1ю.:1и­чапа по-късно в стилистиката на Разцвстнико,вит·е произведения за деца. Присъствието им на страни­ците на списанието с твърде ос,еза­телно: ,,Имам жена работна", ,,Oлe­JJe, мамо, пак ще ме бият", ,,Смок свири на върба", ,,Ко,мар муха во­деше" и др. Нш:ои от тях са паро­дии на юнашките и любовните на� родни песни. Наприм·ер: Ком.ар муха водеще За два зъба върза!-lа, Муха се дърпа да бяга, Ком.ар се люто разсърди, За.махна с теж7JI(. боздиган, Удари муха в сърцето -И се по гора провшша: - Донесете триста казаниМухата, да си увари)н,Бръмбари да си нагостим!Бръ.мбар се вuкна-nровuкна:··- Как ще ни с муха· нагостиш,/(омара, сила нечута,До еди!-l ще се изтрепем,Д оде си муха разделил�! ( кл.3, г. 1)Нулшо е отново да се подчерта·е, че прнсъствието на хумористичните на-родни пес1ш 11ма н генерираща функцнн спрямо поемата за де1Lа (достатъчно е едно cpanнeнrrc с посм;�та „Гсрчо с та:v1бурата"). Подобна ,с и ролята ш1 прнка:1-.. к1пс n сп11санието. Но н,е на rюме­стените две приказки r0т Андерсен, на трите от Братя Грим, на някол­кото вълшебни приказки (ш�речени . ,,стари"), на· арабската приказка 11 на африканс1<ата. приказка, а на кратките бито�и при1<азки, добли­жаващи се до анекдота. В първата годишнина на ',,Вес,елушка" те се групират в рубриката „Машш при­казкп". Тук са най-известните пре:­разказани приказки от Елин Пелин за хптреци и надхитрени: ,,Циганин и бrат му", ,,Големи лъжи", ,,Три­мата простаци" (шопска приказка), „Тримата инатчип'", ,,Глупавият вълк" и др. Още в ·тях личи напра­вената по-късно характеристика от Симеон Андреев: ,,След духовити­те, остроумни приказчици на Етш Пелин, писани с 11стинско вдъхно­вение и изпълнени от край до край в чисто народен дух, нико11 няма право да злоупотребява с остро­умието и да се глези с духовитост­та". Остроумието и духовитостта п·о­някога достигат до откритата паро­дия - например в баснята „Врана И JIIICИЦa". Особен ннт,ерес пр,едставлявс1 подборът на поместените стихотво­рения във „ Вес,е.пушка". Освен соб­ствен rпе си, ко11то по-късно непре­тенциозно нарича ,,сезонни", Етш Пелин не отпечатва нито едно отстихотворенията на вече известните по онова време поети за деца. Нито едно стихотворение нс1 Чичо Стоян, Дядо Б:1аго, Цошо Ка,1чеп, Васил Иванов Стоянов, Цанко Цер­ковски, Ва:юв, Величков. За сметка на това публикува стихотпор,е11ш1 на Кирил Христов от книгата му ,,Самодивска кнтка" (1905) - ,,Хай­дут Велко", ,,Гора", ,,П,ссен", ,,Есе­нен ден"; на Пе1ио Славейков -­,,Луд гидия", ,,Ка11чици дъждовни", ,,Есен", ,, Коледари"; ,от Пейо Яво­ров - ,,Май"; от Цанко Ц€рков-ск11 - ,,Сс.ТJско чудо" (н;1брано не от стихотворсннята му зс1 деца, i1 от сборпш<а „Полски несни"). От1<роя­вс1т се н имената на Петко Тодоров н . " с разказа му „ а старото гнездо (въпреки Ч·е u списанието разказl! почти не се публикуват) и на Тур­rенев със стихотворенията му в про­за. (Публикувани са още някош{о опита за поезия в проза.) Независимо ,от щ1J10стния хумо­ристичен ха р акт,ер на списа ни ето сп�хотворенията са не винаги ве�е­.r1и. Например „Есенен д,ен" от Кирил Христов: Есенни дни. Вей ветър7JТ студен. Стоя сшмиl до прозореца аз И сънно вгледвам се през .мътний ден, /(ак Витоиtа Jvteнu се час по час. Ту черен облак цяла я обвий И цяла хлътне тя. като във гроб, Ту ненадейно слънчев луч пробий И озари плешивия й лоб. Тук не е място да правя аналнзи, но съставянето на подобна поети­ческа антология за деца е повече от красноречиво. То издава, от една страна, по,л€мичното отношение към равнището на специализираната поезия за деца до тоз_и �омент. От друt'а странс1, ,е прозряна ,едн;:� нс­вер·оятна връзка между Нi.1Й�1\IОдер­нrпе търсения на литературата за възрастн11 11 развrпието на JJИ'тера­турата за деца. Всъщност това е присъств::е на автора за възрастни в J1Итературатс1 за децс1. Само така може да се до:юrт близостта на най-сстетската сТИjJI1.зацин на нар-од­ната песен до детското въз11риятие 11 да се прозре „пригодността" и в поезията эа деца. Товс1 е ошп да се модернизира представата :за дет­с,,ата J1rпература. Оспен nснч1<0 съ­обра:зяван,ето със сериоэння „фон" на стихотв.ореннята на Етш Пелин може да улесни отговора на въпро­са защо неговата поезия е етап в ра:звитие110 на лириката ни за деца. Вероятно лириката ни за възрастни щеше да спечели от присъствието на поет като Елин Пеюш. 39 

"Веселушка"(1908-1910) – хумористично списание за деца

http://eprints.nbu.bg/3718/1/Veselushka.pdf

"Веселушка"(1908-1910) – хумористично списание за деца

Abstract

Similar works

Full text

Available Versions

New Bulgarian University Scholar Electronic Repository

New Bulgarian University Scholar Electronic Repository