Ефективност на българската банкова система през двайсетте години на XX век: приложение на метода DEA

Abstract

Изследването анализира динамиката на банковата ефективност в България през 1923 и 1928 г. Идентифицирани са няколко взаимовръзки по отношение на реакцията на различните видове банки на финансовата криза и финансовата стабилизация. За целите на изследването са използвани официално публикуваните баланси и "Печалба-загуба" на 50 български кредитни институции. Приложени са различни вариации на подхода DEA (data envelopment analysis), след като е направена групировка на кредитни институции по определени критерии. Приложен е т.нар. подход на посредничеството по отношение на финансовата позиция на банковите институции. Методът DEA позволява да се преодолеят няколко недостатъка на традиционните счетоводни показатели за банкова ефективност, което го налага все повече в съвременните изследвания. Доколкото ни е известно,този метод не е бил прилаган до настоящия момент за исторически данни. Резултатите от изследването показват, че се наблюдава "изравняване" на ефективността в края на 20-те години, в сравнение с началната дата на анализ (1923 г.), което говори за по-високата конкуренция в края на 20-те години. Въпреки това, БНБ е една от най-ефективните банки, тя почти винаги е на границата на ефективност, което в определен смисъл е илюстрация за нарушенията на принципите на свободна конкуренция.парична история; банкова система; банкова ефективност; подход DEA