Статията разглежда въпроса за реконструкцията на образа на цар Самуил от гледна точка на Охридската архиепископия. Снимките от изворите, като се започне от сигилията на Василий II и други оffiциални актове, разкриват, че представянето на Самуил до голяма степен е оформено в съответствие с идеологическата концепция на Охридската архиепископия. В зависимост от политическата констелация и моментните цели на идеологическата пропаганда Самуил или е признат за основен владетел и неразделна част от традициите на Охридската архиепископия, или е напълно изключен в рамките на изградените теории за произхода на архиепископията. Водещите хора в Охридската архиепископия постоянно модифицират и конструират църковните традиции с цел укрепване на позицията и статута на архиепископията, в които се използват и християнските светци. Тази тенденция намира отражение и в промяната на оригиналната легенда за Владимир и Косара, която обслужва претенциите на архиепископията за придобиване на водеща роля сред православните християни на Балканите. Следователно от прочита на оffiциалните съчинения, съставени за или от Охридската архиепископия, можем да забележим тенденцията за адаптиране, конструиране и манипулиране на традициите, произтичащи от политическата и идеологическата програма на Самуил, която включва култове и легенди, произхождащи от Преспа и Охрид, откъдето получаваме противоположни и изопачени образи на Самуил. Тяхното деконструиране е основната цел на тази статия.The paper treats the issue on the reconstruction of the image of Tsar Samuel from the perspective of the Ohrid Archbishopric. The snapshots from the sources starting from Basil II’s sigillia and other official acts, reveals that the representation of Samuel was largely shaped in accordance with the ideological concept of the Ohrid Archbishopric. Depending on the political constellation and the momentary aims of the ideological propaganda, Samuel was either recognized as the fundamental ruler and inseparable part of the traditions of the Ohrid Archbishopric, or was completely excluded within the constructed theories about the origin оf the Archbishopric. The leading people in the Ohrid Archbishopric constantly modified and constructed the ecclesiastical traditions for the purpose of reinforcing the position and the status of the Archbishopric, in which the Christian saints were also exploited. This tendency also found reflection in the alteration of the original legend about Vladimir and Kosara, that served Archbishopric’s pretensions for obtaining the leading role among the Orthodox Christians in the Balkans. Hence, from the reading of the official works composed for or from the Ohrid Archbishopric we can notice the tendency for adapting, constructing and manipulating the traditions emerging from Samuel’s political and ideological program, that involved the cults and legends originating in Prespa and Ohrid, wherefrom we receive opposed and distorted images of Samuel. Their deconstruction is the main goal of this paper
