Увод: Мозъчносъдовите заболявания са глобален медицински и социален проблем поради високата болестност, смъртност и инвалидност, които причиняват. По данни на Световната здравна организация годишно от мозъчен инсулт заболяват 17 млн. души по света, от които 6 млн. умират и 5 млн. остават трайно инвалидизирани, като близо 25 % от тях са под 65 години. Цел: Да се проучи информираността на респондентите за значимостта на мозъчносъдовите заболявания и скала Глазгоу-Лиеж - основните теоретични правила за нейното прилагане, регистриране и отчитане на резултатите. Материал и метод: Потърсихме мнението на студенти специалност „Медицинска сестра“ II курс (n=40), които са преминали обучение по Сестрински грижи за неврологично болни от Филиал Сливен и Филиал Шумен на МУ - Варна, а за проучването на експертно мнение привлякохме доказани преподаватели и наставници (n=10) в базите за практическа подготовка на студентите от същите филиали. За целта на изследването е разработена анкетна карта еднаква за двете групи респонденти с 28 въпроса, разпределени в три раздела. Заключение: Всички респонденти осъзнават значимостта на мозъчносъдовите заболявания. За най-голям относителен дял от участниците и от двете групи за диагностичния процес съществено е определянето на вида на инсулта и неговата локализация. Близо 1/3 от участниците посочват количествените нарушенията на съзнанието като обект на изследване чрез скала Глазгоу-Лиеж, за 2/3 от респондентите скала Глазгоу-Лиеж е приоритет само на лекарската практика. Всички експерти и 2/3 от студентите познават функциите, които са изследват чрез скалата – двигателна, словесно представяне и отваряне на очите, като 90% от експертите и 70% от студентите считат, че тя се прилага в медицинската практика само при инсулти
