Съвременни аспекти на вестибуларната рехабилитация

Aim: The aim of the study is to prove that vestibular and balance rehabilitation has become an integral part of the management of patients with vestibular disorders. The concept of vestibular and balance rehabilitation hinges on the fundamental properties of vestibule-ocular reflex (VOR) and vestibule-spinal reflex (VSR), central plasticity and compensation for acute and chronic vestibular deficits. These compensatory mechanisms have been observed clinically and verified in animal experiments that showed predicted behavioral changes in the vestibular and posture systems after vestibular diseases and experimentally created vestibular deficits.Material and Methods: The study was performed at the Neurotology Department – ENT clinic, Medical Institute, Ministry of Interior, Sofia for a period of one year. The patients have signed inform consent and the study was improved by the local ethic committee. The methods include oto-rhino-laryngological and neurotological examination, audiometry, posturographyand videonystagmography; different vestibular exercises. These exercises were individualized and provided in a written and graphic format to the patients to do at home for 6 to 10 weeks.Results: The patients were divided into two groups. The first group consisted of 9 patients with BPPV and the second group – of 6 patients with bilateral vestibular disorders. The patients of the second group recovered easier and earlier under the vestibular rehabilitation.Discussion: Clinical experience has shown the tendency of dizzy patients to consciously avoid natural head movements and to alter their movement and balance strategy, which results in delay in vestibular and balance symptoms. Vestibular rehabilitation is probably the only modality that can reverse these conscious changes in balance strategy and initiate and maintain the compensatory mechanisms. The success of vestibular rehabilitation is enhanced by mobility, increasing visual and proprioceptive inputs, and avoiding vestibular suppressant medication.Conclusion: Vestibular rehabilitation will continue to be an important adjunct to medical treatment of vestibular and balance disorders.-------------------------------------Цел: Целта на настоящото проучване е да докаже идеята, че вестибуларната рехабилитация е вече основен компонент в лечението на пациенти с вестибуларни нарушения. Концепцията на рехабилитацията се основава на фундаменталните свойства на вестибуло-окуларния рефлекс (VOR) и вестибуло-спиналния рефлекс (VSR), както и на централната вестибуларна пластичност и компенсация на острия и хроничен вестибуларен дефицит. Тези компенсаторни механизми са наблюдавани клинично и са доказани експериментално при животни, което показва предвидими промени на вестибуларната и соматосензорната системи след вестибуларни заболявания и експериментално предизвикан вестибуларен дефицит.Материал и методи: Проучването се осъществи в отделението по функционална оториноларингология – УНГ-клиника, Медицински институт – МВР, София, за период от една година. Всички пациенти са подписали информирано съгласие и проучването е одобрено от местната етична комисия. Методите включваха пълен оториноларингологичен преглед, отоневрологично изследване, аудиометрия, стабилография и видеонистагмография; различни вестибуларни упражнения. Тези упражнения бяха индивидуално съобразени и бяха раздадени в писмен и графичен вид на пациентите за продължение на рехабилитацията в домашна обстановка за период от 6 до 10 седмици.Резултати: Пациентите бяха разделени на две групи. Първата група се състоеше от 9 пациенти с едностранно вестибуларно нарушение – доброкачествено пароксизмално позиционно вертиго. Втората група бе съставена от 6 пациенти с двустранни вестибуларни нарушения. Пациентите от първата група се повлияха по-бързо и успешно от вестибуларната рехабилитация.Обсъждане: Клиничният опит показва тенденцията на пациенти с разстройство на равновесието съзнателно да избягват естественото движение на главата и да променят движението, позата и стратегията за запазване на равновесието, което води до ограничаване на вестибуларните симптоми. Вестибуларната рехабилитация е може би единственият метод, който може да предотврати тези съзнателни промени в стратегията за запазване на равновесието и да предизвика и задържи проявата на компенсаторните механизми. Успехът на вестибуларната рехабилитация се състои в подобряване на движението, увеличаване на визуалните и проприоцептивни импулси и избягване на вестибуларната супресантна терапия.Заключение: Вестибуларната рехабилитация ще продължава да бъде важен компонент в лечението на вестибуларните нарушения

Съвременни аспекти в патогенезата и лечението на шума в ушите

Tinnitus is the medical term for the auditory perception of sounds in the absence of surrounding sounds. Tinnitus may be the only or most important symptom, or it may be a component of an otovestibular complaint (impaired hearing, distortion of sound, recruitment, sensation of pressure or pain in the ear, vertigo, instability or blurred vision). Tinnitus can be accompanied by unpleasant sensations and be associated with anxiety and depression. Anatomical and physiological evidence provides the substrate for somatosensory influences on both the generation and modulation of tinnitus. Tinnitus can no longer be considered an exclusive disorder of the auditory system, but it is rather an expression of neural plasticity encompassing reactions of multisensory neurons to changes in their external environment. There are different and new methods of testing the tinnitus, including psycho physiological ones. The treatment of this symptom is very difficult. There is no specific therapy, but it should be etiologically defined and complex.------------------------------Шумът в ушите е медицински термин за слухово възприятие на звуци при липсата на такива в обкръжаващия свят. Тинитусът може да бъде единственият или най-важният симптом или компонент на заболяване на слухово-вестибуларната система (нарушение на слуха, дисторзия на звука, рекруитмент, чувство на тежест или болка в ухото, световъртеж, нестабилност или замъглено виждане). Шумът в ухото може да бъде придружен с неприятни усещания, безпокойство или депресия. Анатомични и физиологични доказателства установяват наличие на соматосензорно влияние върху произхода и модулацията на тинитуса. Шумът в ухото може да не бъде повече смятан предимно за увреда на слуховия анализатор, но повече се смята за проява на неврална реакция на мултисензорните неврони спрямо дразнения от външната среда. Има нови различни методи за изследване на тинитуса, включващи и психо-физиологични такива. Лечението на шума в ухото е изключително трудно. Няма специфична терапия, но лечението би трябвало да е етиологично дефинирано и комплексно