Application of Rarebit Perimetry in Preperimetric Glaucoma

Цел: Да се определят диагностичните възможности на Rarebit периметрията за установяване на ранни функционални промени при първична откритоъгълна глаукома.Методи: Включени са общо 47 очи разпределени в две групи: 23 очи с предпериметрична глаукома (ППГ) и контролна група от 24 очи, изследвани чрез Rarebit периметрия (РБП) и стандартна автоматична периметрия (САП). За оценка на разликите между групите са използвани Kruskal Wallis Test, Mann-Whitney Test, Fisher's Exact Test. Чувствителността и специфичността на РБП за установяване на ранни глаукомни промени е оценена чрез ROC анализ с помощта на различни алгоритми.Резултати: Средните стойности за МНR за контролите и групата ППГ са съответно: 94.71% (SD 2.58); 87.61% (SD 4.80). Разликите в стойностите на МНR между групите са статистически значими (Мann-Whitney Test, р<О.ОО1 ). Най-висока стойността на AROC (0. 849) е постигната, когато за абнормен се приема Rarebit тест с МНR<90% при сравняване на здравите очи с тези с ППГ.Заключение: РБП е чувствителен метод спрямо дефекти в зрителното поле при препериметрична глаукома. Тестът е бърз и лесен за изпълнение.Aim: То determine the diagnostic capabilities of Rarebit perimetry for detection of early functional changes in primary open-angle glaucoma.Methods: А total of 47 eyes divided into two groups: 23 eyes with preperimetric glaucoma (PPG) and a control group of 24 eyes were examined with Rarebit perimetry (RBP) and standard automated perimetry (SAP). То evaluate the differences between the groups were used Kruskal Wallis Test, Mann-Whitney Test and Fisher's Exact Test. The sensitivity and specificity of the RBP for detection of early glaucomatous changes were evaluated by ROC analysis using different algorithms.Results: Average МНR for control and PPG group were respectively: 94.71% (SD 2.58); 87.61% (SD 4.80). Differences in МНR between the groups were statistically significant (Мann-Whitney Test, р <0.001). The highest value of AROC (0.849) was achieved when as abnormal was accepted Rarebit test with МНR <90% when comparing healthy eyes to those with PPG.Conclusion: RBP is sensitive method for visual field defects in preperimetric glaucoma. The test is quick and easy to perform

Application of OCT for choroid thickness examination

Хороидеята представлява тънка, пигментирана и васкуларизирана ламина. При нормални обстоятелства, тя осигурява както "изхранването" на ретиналния пигментен епител и външната ретина, така и видимия колоритет на очния фундус, без да се подценява ролята й в топлинната регулация на окото. Съществува голяма варнабилност в дебелината на хороидеята (ХД) според различни фактори като възраст, пол, аксиална дължина и др. Първите изследвания на хороидната дебелина могат да бъдат проследени до началото на 20 в., преминавайки през различни техники и методи, за да се стигне до все по-широко използваната в наши дни оптичната кохерентна томография (ОСТ) -медицинска изобразяваща техника, базирана на ниско-кохерентната интерферометрия, използвайки обикновено инфрачервена светлина. Изследването на хороидеята посредством ОСТ открива нови хоризонти за по- добро разбиране и лечение на различни ретинни и хориоретинни заболявания.The choroid represents thin, pigmented and vascular lamina. In healthy eye, it supplies the nutrition either of retinal pigment epithelium or outer retina, and secures the colour of ocular fundus, and also plays an important role in the thermoregulation. There is a great variability in the choroidal thickness according to various factors as age, gender, refraction and others. First measurements of choroidal thickness could be traced to the beginning of 20th century, implementing and developing number of methods and techniques, which now are considered as outdated, just to reach nowadays` dominant-the optical coherence tomography (OCT). The choroidal thickness examination by OCT discovers new horizons for better understanding and treating of various retinal and chorioretinal disorders

Ocular manifestations of diabetes mellitus: a general overview

Introduction: Diabetes is on the rise – according to the World Health Organization (WHO) over 400 million people worldwide are affected. Elevated blood sugar levels pose a risk for the lives of these patients as well as a serious deterioration in their quality of life. Apart from diabetic retinopathy, which poses an immediate risk to vision, virtually any part of the visual-sensory system can be irreversibly damaged. The objective of the study is to evaluate the prevalence of different eye complications in patients with type two diabetes and to propose guidelines for early diagnosis, clinical evaluation and treatment.Contingent and Methods: A total of 1654 adult patients hospitalized at the Clinic of Ophthalmology in the Alexandrovska Hospital were clinically evaluated including OCT scanning and visual field testing. Results: Approximately 13% of the patients (212) had type two diabetes as a concomitant disease. The most common eye manifestation of diabetes was cataract found in 73% of the patients. Other ocular manifestations of diabetes included primary open-angle glaucoma (POAG), secondary glaucoma, retinopathy and vitreal bleeding, retinal detachment, ischemic optic neuropathy, oculomotor dysfunction and eye-lid inflammation.Conclusion: Diabetes mellitus bears a significant risk for ocular complications and visual disability. The disease can affect any part of the visual system ‒ the sensory, the oculomotor and the adjacent tissues (eyelids and tear production and outflow). Patients with diabetes require regular follow up and timely intervention to prevent irreversible damage to the visual system

Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells

Цел : Цел на настоящото проучване е да се изследват възможностите на трансплантацията на ех vivo размножени автоложни лимбални епителни стволови клетки като метод за лечение на повърхностни очни заболявания. Материали и методи: Трансплантации на автоложни ех vivo размножени стволови клетки бяха извършени на четирима пациенти на средна възраст 56.5 години преминали през Клиника по Очни болести към УМБАЛ "Александровска". Всички те демонстрираха клинични белези на унилатерална лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция, асоциирана с трофични заболявания на очната повърхност, която бе демонстрирана чрез импресионна цитология. След получаване на информирано съгласие бе проведена минимално инвазивиа лимбална биопсия. Получените материали бяха обработени по иновапiВен протокол за клетъчни култури без употреба на ксенобиотични продукти. Четиринадесет дни по-късно бе направено биологично покритие с готовия трансплантат. Проследяване на състоянието се извърши чрез оптична кохерентна томография на преден очен сегмент преди и след трансплантацията. Критериите з a успех от трансплантацията на ех vivo размножени стволови клетки включват: 1. пълна епителизация на роговичната повърхност; 2. редукция на неоваскуларизацията или пълното ѝ изчезване; 3. възстановяване на нормални прозрачност, дебелина и рефлекс на роговицата; 4. подобрение на зрителната острота. Резултати : При всички пациенти се наблюдава подобрение на клиничната картина и субективните оплаквания. При трИ!Vш от изследваните бяха изпълнени четирите критерия за успешна трансплантация. При един от случаите не бе отчетено подобрение в зрителната острота, поради засягане на зрителния нерв от туморен процес. Не се наблюдаваха реакции на отхвърляне на трансплантата. Лимбалната биопсия не индуцира инсуфициенция на донорното око. Изводи : Трансплантацията на ех vivo размножени автоложни лимбални стволови клетки е ефективен и безопасен метод за възстановяване на очната повърхност, който може да бъде приложен при различни заболявания, асоциирани с лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция.Purpose: To investigate the application of autologous ex vivo expanded limbal stem cell transplantation in the management of ocular surface disease. Materials and methods: Autologous ex vivo expanded stem cells were transplanted to four patients with mean age 56.5 years from the Depmtment of Ophthalmology, University Hospital Alexandrovska. All patients presented signs of unilateral limbal stem cell deficiency, associated with trophic disease of the ocular surface, which was demonstrated on impression cytology. After informed consent was obtained a minimally invasive limbal biopsy was performed. The limbal materials were cultured using a novel protocol without additional xenobiotic products. The grafts were transplanted after fourteen days. Anterior segment optical coherence tomography before and after the intervention was used for assessment of the condition. Success of the procedure was defined as 1. Complete epithelialization of the corneal surface, 2. partial or complete reduction of neovascularization, 3. achieving normal corneal transparency, thickness and reflex, 4. visual acuity improvement. Results: Clinical recovery was observed in all patients, as well as improvement of subjective ocular comfort. In three of the cases all four success criteria were met. Visual acuity of one patient did not change, due to neoplastic process, pervading the optic nerve. No graft rejection reactions were observed. Limbal biopsy did not induce limbal stem cell deficiency in the donor eye. Conclusion: Transplantation of autologous ex vivo expanded limbal stem cells is an effective and safe method for ocular surface reconstruction, which can be applied in different conditions, associated with limbal stem cell deficiency

Mean Age of Patients with and without Type 2 Diabetes Mellitus during Surgical Treatment of Age-Related Cataract

Introduction: Age-related cataract is one of the most common causes of preventable blindness. Type 2 diabetes is a non-infectious epidemic disease with an ever-increasing number of diseased patients. Cataract is one of the leading causes of reduced vision in diabetics. The preferred treatment method is phacoemulsification. The aim of the present study was to compare the mean age of patients with and without diabetes type 2 at the time of cataract surgery. Materials and methods: After informed consent and approval by the Ethics Commission of the Medical University of Sofia, 176 patients admitted to the Clinic of Ophthalmology at the University Hospital „Alexandrovska“ for surgical treatment of cataract were randomized. Inclusion criteria: diagnosed age-related cataract, requiring surgical treatment. Patients were divided into two groups – diabetic type 2 and non-diabetic patients. Inclusion criteria for the group of diabetics: medical history of diabetes type 2 and administration of anti diabetic medications. Results: The average age of patients undergoing cataract surgery was 70.81 years. The average ageof patients with diabetes type 2 was 65.89 years, and that of non-diabetics – 71.74 years. Diabetes type 2 was established at 15.91 % of patients (19 men and 9 women). Conclusion: Patients with diabetes type 2 develop age-related cataract, requiring surgical treatment, at an earlier age compared to non-diabetics. The transparency of the lens in diabetic patients is of particular importance for the diagnosis and treatment of the diabetic retinopathy. Follow-up by an ophthalmologist and maintenance of strict blood glucose control are necessary to reduce the incidence of vision loss, caused by cataract and diabetic retinopathy

Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells in neurotrophic keratopathy - a case report

Представяме клиничен случай на невротрофична кератопатия, асоциирана с унилатерална лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция. Извършена бе трансплантация на автоложни ех vivo размножени лимбални стволови клетки. Използваните диагностични методи включват биомикроскопия, микробиологично изследване на секрет от конюнктива и роговична лезия, полимеразно верижна реакция на преднокамерна течност за херпес вирусна ДНК, оптична кохерентна томография на преден очен сегмент. Поради липсата на подобрение след консервативно лечение се проведе минимално инвазивиа лимбална биопсия и трансплантация на амниотична мембрана. Получените автоложни стволови клетки бяха размножени ех vivo по иновативен протокол без ксенобиотични продукти с преносител нативна амниотична мембрана. След получаване на достатъчно епителни слоеве ех vivo, се направи биологично покритие с готовия трансплантат. Постоперативно роговичната повърхност бе напълно епителизирана и зрителната острота се подобри значително. Наблюдава се регрес на неоваскуларните съдове и всички симптоми на хронично възпаление се облекчиха. Трансплантацията на автоложни ех vivo размножени лимбални стволови клетки с преностител амниотична мембрана може да бъде ефективен метод за лечение на невротрофична кератопатия, асоциирана с лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция.We present a case of neurotrophic keratopathy associated with limbal stem cell deficiency, treated by transplantation of autologous ex vivo expanded limbal stem cells. The applied diagnostic methods include slit-lamp examination, microbiological samples from conjunctiva and corneal lesion, polymerase chain reaction of aqueous humor for herpes virus DNA, anterior segment optical coherence tomography. Since no improvement was observed with conservative treatment, a minimally invasive limbal biopsy and transplantation of amniotic membrane were performed. The collected autologous limbal stem cells were expanded ex vivo using an innovative protocol without xenobiotic products on intact amniotic membrane. After sufficient epithelial layers were obtained ex vivo the graft was transplanted on the ocular surface of the patient. Postoperatively the corneal surface was completely covered by epithelium, visual acuity improved significantly. Regression of neovascular vessels was observed and all symptoms of chronic inflammation were alleviated. Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells on amniotic membrane can be an effective treatment method for neurotrophic keratopathy, associated with limbal stem cell deficiency

Objective Assessment of Meibomian Gland Loss and Investigation of a Correlation with Non-Invasive Tear Break up Time using OCULUS Keratograph 5m.

Слъзният филм се състои от няколко слоя- мукозна и водна фаза, продуцирани съответно от гоблетовите клетки и слъзните жлези с надлежащ маслен слой, чиито липидни компоненти се секретират от мейбомиевите жлези. При синдрома сухо око се наблюдава увреждане в слъзния филм, предизвикано от дефицит на слъзна течност или прекомерното й изпаряване. Счита се, че мейбомиевата дисфункция е основна причина за развитие на сухо око, която може да доведе до нестабилност на слъзния филм, увреждане на повърхностния епител, хроничен блефарит, субективен дискомфорт и нетърпимост при носене на контактни лещи. Цел на настоящето изследване е да се изследва състоянието на мейбомиевите жлези на пациенти в различни възрастови групи като се определи средната процентна липса на мейбомиеви жлези на горен и долен клепач. Да се направи оценка за наличието на корелационна зависимост между липсата на мейбомиеви жлези и индиректното време за разкъсване на слъзния филм. Материали и методи: За измерване на показателите се използва Корнеален кератограф Oculus 5m. Изследвани са 285 очи на пациенти на възраст от 20 до 90 години. Получените мейбографски снимки са обработени с помощта на специализиран софтуер Image J. Данните са обработени статистически по отношение на корелационна зависимост (коефициент на Пиърсън), линейна регресия ANOVA с помощта на IВМ SPSS v 19.0.0. Резултати и изводи: Установена е слаба корелационна зависимост между изследваните показатели загуба на мейбомиеви жлези и неинвазивна време на разкъсване на слъзния филм. Възрастта се оказва решаващ фактор за състоянието на мейбомиевите жлези, докато полът не оказва толкова голямо значение. Освен това съществува разлика между загубата на жлези на горен и долен клепач, въпреки установената зависимост между двата клепача.The tear film consists of mucus and aqueous phase produced by the Goblet cells and tear glands and overlaying oily layer which is result of the function of Meibomian glands. The tear film in Dry eye syndrome is damaged either through tear deficiency or through its excessive evaporation. It is considered that the Meibomian gland dysfunction is the main reason for Dry eye disease and can result in tear film instability, damage of the epithelial surface cells, chronic blepharitis, subjective discomfort, contact lenses intolerance and others. Aim of the current study is the investigation of Meibomian glands in patients of different ages by determination of the percent Meibomian gland loss (MGL) for the upper and lower eyelid and the correlation analysis between MGL and non-invasive tear break up time (NIBUT). Materials and methods: The Meibomian gland loss and NIBUT were determined by the corneal Keratograph Oculus 5m. 285 eyes were included of patients ranging from 20 to 90 years of age. The meibographic images were subsequently analyzed with Image J software. The statistical analysis regarding Pearson correlation, linear regression and ANOVA was performed with IBM SPSS v.19.0.0 Results and conclusions: A weak but statistically significant correlation was determined between Meibomian glands loss and the non-invasive tear break up time. The patients` age turns out to be the most important factor, while the gender is of no such significance. Besides a difference was estimated between the percent of lower and upper eyelid Meibomian gland loss although there is a correlation between them

Ocular Manifestations In COVID-19: Clinical Case Reports And A Literature (Review)

Coronavirus disease 2019 (COVID-19) has affected more than 130 million people as of April 2021. During the current pandemic, SARS-CoV-2 has been found to cause conjunctivitis with anecdotal evidence of a wide range of manifestations from scleritis to retinitis, occlusive vasculitis and optic neuritis. The purpose of this study is to raise awareness about possible COVID-19 related ocular manifestations, including papillophlebitis, anterior ischemic optic neuropathy, uveitis and neuroretinitis. Further detailed analyses will be needed to elucidate the link between SARS-CoV-2 and ocular pathology

Predictive factors for the development of post-operative fibrinous exudation

Всяка хирургична процедура в офталмологията е предмет на дебат, относно своите приложения, ефикасност, рискови фактори, противипоказания и др. Налице е обаче недискутируем и непреходен консенсус за това, че постоперативното възпаление след всяка хирургична интервенция трябва да бъде минимално1. Честотата на възпалителната реакция в предната камера след катарактна хирургия може да достигне до 30%, варирайки по тежест2. Преднокамерната възпалителна реакция е сигнификанша поради факта, че може да доведе до повишаване на вътреочното налягане (ВОН), корнеален едем, ендотелна увреда, фибринова ексудация и мембрана в предната очна камера, задни синехии, кистоиден макулеи оток, хроничен преден увеит и др. Изследване и анализ на различни фактори, които оказват влияние върху фибриновата преднокамерна ексудация, биха поставили нови въпроси за дискусия, относно пред- , интра- и постоперативния терапевтичен алгоритъм.ЦелДа изследваме и анализираме различни фактори, които биха могли да бъдат в корелационни взаимоотношения с развитието на фибринова реакция в предната очна камера след факоемулсификационна хирургия. Да представим, също така, нашия клиничен опит в терапията на остро настъпилата фибринова ексудация.Материал и методиДизайнът на настоящето клинично проучване е ретроспективен и обсервационен, с период на проследяване 04.01 - 15.12.2017r. Критериите за включване в изследването са стандартно протекла факоемулсификация на леща, без интраоперативни компликации и имплантация на ВОЛ в капсулния сак.Изключващите критерии, които се взеха предвид, с цел обособяване на рисковите фактори само за факоемулсификацията като хирургичен метод, са извършване на едноетапна, комбинирана хирургична процедура (факоемулсификация с трабекулектомия, факоемулсификация с парс плана витректомия).Извършеният предоперативен набор изследвания включва обстойно офталмологично изследване, индиректна офталмоскопия, Goldmann тонометрия, кератометрия и биометрична, ултразвукова А ехография.На всички 191 участници в изследването, от които 67 мъже (35,1 %) и 124 жени (64,9%), на средна възраст ~ 68г., в планов порядък, е извършена факоемулсификация на леща с имплантация на вътреочна изкуствена леща (ВОЛ). Всички операции са извършени в 3то отделение на Клиниката по очни болести, УМБАЛ "Александровска", от един хирург, по една и съща, утвърдена в клиниката, методика.РезултатиНа всички 191 пациента (191 очи) е извършена факоемулсификация на леща с имплантация на ВОЛ, по утвърдена в отделението методика, без компликации. 78 (40,8%) от участниците са с хидрофобен, акрилен, асферичен имплант, докато останалата група от 113 души (59,2%) са с хидрофилен, акрилен, асферичен вариант на ВОЛ. Пациентите с конвенционална монофокална ( хидрофилна и хидрофобна) ВОЛ са 162 (84,8%), a при 29 (15,2%) е имплантирана хидрофилна ВОЛ с разширена дълбочина на фокуса (EDOF). Фибринова ексудация в предната очна камера (ПК), през ранния постоперативен период, е установена при пет пациента (2,4%) от изследваната кохорта. След проведена локална терапия с противовъзпалителни средства (кортикостероиди) фибриновата мембрана при всеки от петте пациента се резорбира напълно. Отчетено бе, че наличието на захарен диабет (80% от пациентите с ексудация), като придружаващо заболяване, и имплантацията на монофокална хидрофилна ВОЛ (1 ОО% от пациентите с ексудация) са факторите с най-висока предиктивна стойност за развитие на патологична фибринова реакция.ЗаключениеСтарческата катаракта е сред основните възрастово-свързани очни заболявания. Нейната честота нараства с напредване на възрастта 3. В национален и световен мащаб факоемулсификацията е най-често извършваната хирургична интервенция в офталмологията 4. Разнообразието на видовете вътреочни изкуствени лещи в днешно време е огромно, опитвайки се да задоволи постоянно повишаващите се изисквания и стандарти в офталмохирургията. Покачващата се честотата на захарния диабет поставя нови и важни въпроси относно кой тип ВОЛ са най-подходящи и препоръчителни при пациентите със системни придружаващи заболявания.IntroductionEach surgical procedure in ophthalmology is a subject of debate about its applications, efficiency, risk factors, contraindications, etc. There is, however, an indiscriminate and persistent consensus that post-operative inflammation after each surgical intervention should be minimal. The incidence of inflammation in the anterior chamber after cataract surgery may reach 30%, varying in severity. The anterior chamber inflammatory response is significant due to the fact that it can lead to elevated intraocular pressure (IOP), corneal edema, endothelial damage, fibrinous exudation and membrane in the anterior chamber, posterior synechiae, cystoid macular edema, chronic anterior uveitis and others. Investigation and analysis of various factors influencing fibrinous pre-chamber exudation would pose new questions for discussion about the pre-, intra- and postoperative therapeutic algorithm.AimTo investigate and analyze various factors that might be in correlation relationship with the development of fibrinous reaction in the anterior chamber after phacoemulsification surgery. Let`s also present our clinical experience in the treatment of acute fibrinous exudation.Material and methodsThe design of the present clinical study is retrospective and observational, with tracked period 04.01- 15.12.2017. Criteria for inclusion in the study were standard phacoemulsification of the lens without intraoperative complications and implantation of IOL into the capsuler bag. The exclusion criteria taken into account for the purpose of differentiating the risk factors only for the phacoemulsification as a surgical method are executing the one-step combined surgical procedure (phacoemulsification with trabeculectomy, phacoemulsification with pars plan vitrectomy). The preoperative set of studies performed includes a thorough ophthalmologic exam, indirect ophthalmoscopy, Goldmann tonometry, keratometry and biometric ultrasonic A echography. To all 191 participants in the study, of which 67 men (35.1%) and 124 women (64.9%), with average age ô€‚§ 68 years, by planned order was assigned a phacoemulsification of the lens with implanted intraocular artificial lens (IOL). All operations were performed in the 3rd ward of the Ophthalmology Clinic, University Hospital `Aleksandrovska`, by one surgeon, according to the same methodology approved in the clinic.ResultsTo all 191 patients (191 eyes) was accomplished phacoemulsification of the lens and implanted an IOL, according to a methodology approved in the ward without any complications. 78 (40.8%) of the participants had a hydrophobic, acrylic, aspheric implant, while the other group of 113 (59.2%) participants had a hydrophilic, acrylic, aspheric IOL. The patients with conventional monofocal (hydrophilic and hydrophobic) IOL were 162 (84.8%) and 29 (15.2%) were with implanted hydrophilic IOL with extended depth of focus. Fibrinous exudation in the anterior chamber during the early postoperative period was found in five patients (2.4%) of the studied cohort. After local therapy with anti-inflammatory drugs (corticosteroids), the fibrinous membrane in each of the five patients is completely absorbed. It was reported that the presence of diabetes mellitus (80% of the patients with exudation) as an accompanying disease and the implantation of monofocal hydrophilic IOL (for 100% of patients with exudation) were the factors with the highest predictive value for developing a pathological fibrinous reaction.ConclusionSenile cataract is among the main age-related eye diseases. Its frequency increases as the age advances. In the national and world scale, phacoemulsification is the most commonly performed surgical intervention in ophthalmology. The variety of intraocular artificial lenses nowadays is enormous, aiming to satisfy the ever-increasing demands and standards in ocular surgery. The rising incidence of diabetes mellitus poses new and important questions about which type of IOL are the most appropriate and recommended in patients with systemic accompanying diseases

Oscillations of the critical temperature in superconducting Nb/Ni bilayers

We investigated Nb/Ni bilayers prepared by magnetron sputtering on glass substrates. The quality of the films was characterized by small-angle X-ray diffraction analysis. The thickness of the layers was determined by the Rutherford backscattering spectrometry (RBS). For specimens with constant Nb layer thickness we observed distinct oscillations of the superconducting critical temperature upon increasing the thickness of the Ni layer. The results are interpreted in terms of Fulde-Ferrell-Larkin-Ovchinnikov (FFLO) like inhomogeneous superconducting pairing in the ferromagnetic Ni Layer