Application of Rarebit Perimetry in Preperimetric Glaucoma

Цел: Да се определят диагностичните възможности на Rarebit периметрията за установяване на ранни функционални промени при първична откритоъгълна глаукома.Методи: Включени са общо 47 очи разпределени в две групи: 23 очи с предпериметрична глаукома (ППГ) и контролна група от 24 очи, изследвани чрез Rarebit периметрия (РБП) и стандартна автоматична периметрия (САП). За оценка на разликите между групите са използвани Kruskal Wallis Test, Mann-Whitney Test, Fisher's Exact Test. Чувствителността и специфичността на РБП за установяване на ранни глаукомни промени е оценена чрез ROC анализ с помощта на различни алгоритми.Резултати: Средните стойности за МНR за контролите и групата ППГ са съответно: 94.71% (SD 2.58); 87.61% (SD 4.80). Разликите в стойностите на МНR между групите са статистически значими (Мann-Whitney Test, р<О.ОО1 ). Най-висока стойността на AROC (0. 849) е постигната, когато за абнормен се приема Rarebit тест с МНR<90% при сравняване на здравите очи с тези с ППГ.Заключение: РБП е чувствителен метод спрямо дефекти в зрителното поле при препериметрична глаукома. Тестът е бърз и лесен за изпълнение.Aim: То determine the diagnostic capabilities of Rarebit perimetry for detection of early functional changes in primary open-angle glaucoma.Methods: А total of 47 eyes divided into two groups: 23 eyes with preperimetric glaucoma (PPG) and a control group of 24 eyes were examined with Rarebit perimetry (RBP) and standard automated perimetry (SAP). То evaluate the differences between the groups were used Kruskal Wallis Test, Mann-Whitney Test and Fisher's Exact Test. The sensitivity and specificity of the RBP for detection of early glaucomatous changes were evaluated by ROC analysis using different algorithms.Results: Average МНR for control and PPG group were respectively: 94.71% (SD 2.58); 87.61% (SD 4.80). Differences in МНR between the groups were statistically significant (Мann-Whitney Test, р <0.001). The highest value of AROC (0.849) was achieved when as abnormal was accepted Rarebit test with МНR <90% when comparing healthy eyes to those with PPG.Conclusion: RBP is sensitive method for visual field defects in preperimetric glaucoma. The test is quick and easy to perform

Bilateral Simultaneous Retrobulbar Neuritis After Swine Flu: A Clinical Case Report

Retrobulbar neuritis is most commonly demyelinating and associated with multiple sclerosis. Rarely, it has been associated with viral and bacterial infections, systemic autoimmune diseases, vaccinations, and certain medications. We present a case of bilateral simultaneous optic neuritis following swine flu. We did a case report on a 56-year-old male patient with retrobulbar neuritis after swine flu, who had been treated in Alexandrovska Hospital, Sofia, Bulgaria. The diagnosis was based on the clinical exam, clinical course and on specialized investigations. The follow-up period was from February 2015 until April 2021. On admission in the hospital the best-corrected visual acuity of both eyes was decreased – VOD=0.6, VOS=PPLC. 30-2 visual field testing demonstrated no light sensitivity in the left eye, and decreased – in the right. Therapy was begun with methylprednisolone, pentoxiphylline, vinpocetine, piracetam, and clopidogrel. On day 19 the visual fields were significantly improved. On discharge, BCVA was 0.6-0.7 of the right eye and 0.7-0.8 – of the left, and improved to 1.0 during the follow-up period. Bilateral simultaneous retrobulbar neuritis is an infrequent immune complication after swine flu. In our case, we achieved recovery of normal visual acuity and a significant improvement in the visual fieds of both eyes. Therapy included systemic corticosteroids, pentoxiphylline, vinpocetine, piracetam, and clopidogrel

Application of OCT for choroid thickness examination

Хороидеята представлява тънка, пигментирана и васкуларизирана ламина. При нормални обстоятелства, тя осигурява както "изхранването" на ретиналния пигментен епител и външната ретина, така и видимия колоритет на очния фундус, без да се подценява ролята й в топлинната регулация на окото. Съществува голяма варнабилност в дебелината на хороидеята (ХД) според различни фактори като възраст, пол, аксиална дължина и др. Първите изследвания на хороидната дебелина могат да бъдат проследени до началото на 20 в., преминавайки през различни техники и методи, за да се стигне до все по-широко използваната в наши дни оптичната кохерентна томография (ОСТ) -медицинска изобразяваща техника, базирана на ниско-кохерентната интерферометрия, използвайки обикновено инфрачервена светлина. Изследването на хороидеята посредством ОСТ открива нови хоризонти за по- добро разбиране и лечение на различни ретинни и хориоретинни заболявания.The choroid represents thin, pigmented and vascular lamina. In healthy eye, it supplies the nutrition either of retinal pigment epithelium or outer retina, and secures the colour of ocular fundus, and also plays an important role in the thermoregulation. There is a great variability in the choroidal thickness according to various factors as age, gender, refraction and others. First measurements of choroidal thickness could be traced to the beginning of 20th century, implementing and developing number of methods and techniques, which now are considered as outdated, just to reach nowadays` dominant-the optical coherence tomography (OCT). The choroidal thickness examination by OCT discovers new horizons for better understanding and treating of various retinal and chorioretinal disorders

Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells

Цел : Цел на настоящото проучване е да се изследват възможностите на трансплантацията на ех vivo размножени автоложни лимбални епителни стволови клетки като метод за лечение на повърхностни очни заболявания. Материали и методи: Трансплантации на автоложни ех vivo размножени стволови клетки бяха извършени на четирима пациенти на средна възраст 56.5 години преминали през Клиника по Очни болести към УМБАЛ "Александровска". Всички те демонстрираха клинични белези на унилатерална лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция, асоциирана с трофични заболявания на очната повърхност, която бе демонстрирана чрез импресионна цитология. След получаване на информирано съгласие бе проведена минимално инвазивиа лимбална биопсия. Получените материали бяха обработени по иновапiВен протокол за клетъчни култури без употреба на ксенобиотични продукти. Четиринадесет дни по-късно бе направено биологично покритие с готовия трансплантат. Проследяване на състоянието се извърши чрез оптична кохерентна томография на преден очен сегмент преди и след трансплантацията. Критериите з a успех от трансплантацията на ех vivo размножени стволови клетки включват: 1. пълна епителизация на роговичната повърхност; 2. редукция на неоваскуларизацията или пълното ѝ изчезване; 3. възстановяване на нормални прозрачност, дебелина и рефлекс на роговицата; 4. подобрение на зрителната острота. Резултати : При всички пациенти се наблюдава подобрение на клиничната картина и субективните оплаквания. При трИ!Vш от изследваните бяха изпълнени четирите критерия за успешна трансплантация. При един от случаите не бе отчетено подобрение в зрителната острота, поради засягане на зрителния нерв от туморен процес. Не се наблюдаваха реакции на отхвърляне на трансплантата. Лимбалната биопсия не индуцира инсуфициенция на донорното око. Изводи : Трансплантацията на ех vivo размножени автоложни лимбални стволови клетки е ефективен и безопасен метод за възстановяване на очната повърхност, който може да бъде приложен при различни заболявания, асоциирани с лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция.Purpose: To investigate the application of autologous ex vivo expanded limbal stem cell transplantation in the management of ocular surface disease. Materials and methods: Autologous ex vivo expanded stem cells were transplanted to four patients with mean age 56.5 years from the Depmtment of Ophthalmology, University Hospital Alexandrovska. All patients presented signs of unilateral limbal stem cell deficiency, associated with trophic disease of the ocular surface, which was demonstrated on impression cytology. After informed consent was obtained a minimally invasive limbal biopsy was performed. The limbal materials were cultured using a novel protocol without additional xenobiotic products. The grafts were transplanted after fourteen days. Anterior segment optical coherence tomography before and after the intervention was used for assessment of the condition. Success of the procedure was defined as 1. Complete epithelialization of the corneal surface, 2. partial or complete reduction of neovascularization, 3. achieving normal corneal transparency, thickness and reflex, 4. visual acuity improvement. Results: Clinical recovery was observed in all patients, as well as improvement of subjective ocular comfort. In three of the cases all four success criteria were met. Visual acuity of one patient did not change, due to neoplastic process, pervading the optic nerve. No graft rejection reactions were observed. Limbal biopsy did not induce limbal stem cell deficiency in the donor eye. Conclusion: Transplantation of autologous ex vivo expanded limbal stem cells is an effective and safe method for ocular surface reconstruction, which can be applied in different conditions, associated with limbal stem cell deficiency

Reentrant Superconductivity and Superconducting Critical Temperature Oscillations in F/S/F trilayers of Cu41Ni59/Nb/Cu41Ni59 Grown on Cobalt Oxide

Ferromagnet/Superconductor/Ferromagnet (F/S/F) trilayers constitute the core of a superconducting spin valve. The switching effect of the spin valve is based on interference phenomena occurring due to the proximity effect at the S/F interfaces. A remarkable effect is only expected if the core structure exhibits strong critical temperature oscillations, or most favorable, reentrant superconductivity, when the thickness of the ferromagnetic layer is increased. The core structure has to be grown on an antiferromagnetic oxide layer (or such layer to be placed on top) to pin by exchange bias the magnetization-orientation of one of the ferromagnetic layers. In the present paper we demonstrate that this is possible, keeping the superconducting behavior of the core structure undisturbed.Comment: 22 pages, 12 figures, 1 tabl

Re-entrant superconductivity in Nb/Cu(1-x)Ni(x) bilayers

We report on the first observation of a pronounced re-entrant superconductivity phenomenon in superconductor/ferromagnetic layered systems. The results were obtained using a superconductor/ferromagnetic-alloy bilayer of Nb/Cu(1-x)Ni(x). The superconducting transition temperature T_{c} drops sharply with increasing thickness d_{CuNi} of the ferromagnetic layer, until complete suppression of superconductivity is observed at d_{CuNi}= 4 nm. Increasing the Cu(1-x)Ni(x) layer thickness further, superconductivity reappears at d_{CuNi}=13 nm. Our experiments give evidence for the pairing function oscillations associated with a realization of the quasi-one dimensional Fulde-Ferrell-Larkin-Ovchinnikov (FFLO) like state in the ferromagnetic layer.Comment: 3 pages, 3 figures, REVTEX4/twocolum

Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells in neurotrophic keratopathy - a case report

Представяме клиничен случай на невротрофична кератопатия, асоциирана с унилатерална лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция. Извършена бе трансплантация на автоложни ех vivo размножени лимбални стволови клетки. Използваните диагностични методи включват биомикроскопия, микробиологично изследване на секрет от конюнктива и роговична лезия, полимеразно верижна реакция на преднокамерна течност за херпес вирусна ДНК, оптична кохерентна томография на преден очен сегмент. Поради липсата на подобрение след консервативно лечение се проведе минимално инвазивиа лимбална биопсия и трансплантация на амниотична мембрана. Получените автоложни стволови клетки бяха размножени ех vivo по иновативен протокол без ксенобиотични продукти с преносител нативна амниотична мембрана. След получаване на достатъчно епителни слоеве ех vivo, се направи биологично покритие с готовия трансплантат. Постоперативно роговичната повърхност бе напълно епителизирана и зрителната острота се подобри значително. Наблюдава се регрес на неоваскуларните съдове и всички симптоми на хронично възпаление се облекчиха. Трансплантацията на автоложни ех vivo размножени лимбални стволови клетки с преностител амниотична мембрана може да бъде ефективен метод за лечение на невротрофична кератопатия, асоциирана с лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция.We present a case of neurotrophic keratopathy associated with limbal stem cell deficiency, treated by transplantation of autologous ex vivo expanded limbal stem cells. The applied diagnostic methods include slit-lamp examination, microbiological samples from conjunctiva and corneal lesion, polymerase chain reaction of aqueous humor for herpes virus DNA, anterior segment optical coherence tomography. Since no improvement was observed with conservative treatment, a minimally invasive limbal biopsy and transplantation of amniotic membrane were performed. The collected autologous limbal stem cells were expanded ex vivo using an innovative protocol without xenobiotic products on intact amniotic membrane. After sufficient epithelial layers were obtained ex vivo the graft was transplanted on the ocular surface of the patient. Postoperatively the corneal surface was completely covered by epithelium, visual acuity improved significantly. Regression of neovascular vessels was observed and all symptoms of chronic inflammation were alleviated. Transplantation of ex vivo expanded limbal stem cells on amniotic membrane can be an effective treatment method for neurotrophic keratopathy, associated with limbal stem cell deficiency

Memory Effect and Triplet Pairing Generation in the Superconducting Exchange Biased Co/CoOx/Cu41Ni59/Nb/Cu41Ni59 Layered Heterostructure

We fabricated a nanolayered hybrid superconductor-ferromagnet spin-valve structure, the resistive state of which depends on the preceding magnetic field polarity. The effect is based on a strong exchange bias (about -2 kOe) on a diluted ferromagnetic copper-nickel alloy and generation of a long range odd in frequency triplet pairing component. The difference of high and low resistance states at zero magnetic field is 90% of the normal state resistance for a transport current of 250 {\mu}A and still around 42% for 10 {\mu}A. Both logic states of the structure do not require biasing fields or currents in the idle mode.Comment: 9 pages, 4 figures, Accepted to Applied Physics Letter

Experimental and theoretical analysis of the upper critical field in FSF trilayers

The upper critical magnetic field H_{c2} in thin-film FSF trilayer spin-valve cores is studied experimentally and theoretically in geometries perpendicular and parallel to the heterostructure surface. The series of samples with variable thicknesses of the bottom and of the top Cu_{41}Ni_{59} F-layers are prepared in a single run, utilizing a wedge deposition technique. The critical field H_{c2} is measured in the temperature range $0.4-8$ K and for magnetic fields up to 9 Tesla. A transition from oscillatory to reentrant behavior of the superconducting transition temperature versus F-layers thickness, induced by an external magnetic field, has been observed for the first time. In order to properly interpret the experimental data, we develop a quasiclassical theory, enabling one to evaluate the temperature dependence of the critical field and the superconducting transition temperature for an arbitrary set of the system parameters. A fairly good agreement between our experimental data and theoretical predictions is demonstrated for all samples, using a single set of fit parameters. This confirms adequacy of the Fulde-Ferrell-Larkin-Ovchinnikov (FFLO) physics in determining the unusual superconducting properties of the studied Cu_{41}Ni_{59}/Nb/Cu_{41}Ni_{59} spin-valve core trilayers.Comment: 16 pages, 7 figures; published versio

Objective Assessment of Meibomian Gland Loss and Investigation of a Correlation with Non-Invasive Tear Break up Time using OCULUS Keratograph 5m.

Слъзният филм се състои от няколко слоя- мукозна и водна фаза, продуцирани съответно от гоблетовите клетки и слъзните жлези с надлежащ маслен слой, чиито липидни компоненти се секретират от мейбомиевите жлези. При синдрома сухо око се наблюдава увреждане в слъзния филм, предизвикано от дефицит на слъзна течност или прекомерното й изпаряване. Счита се, че мейбомиевата дисфункция е основна причина за развитие на сухо око, която може да доведе до нестабилност на слъзния филм, увреждане на повърхностния епител, хроничен блефарит, субективен дискомфорт и нетърпимост при носене на контактни лещи. Цел на настоящето изследване е да се изследва състоянието на мейбомиевите жлези на пациенти в различни възрастови групи като се определи средната процентна липса на мейбомиеви жлези на горен и долен клепач. Да се направи оценка за наличието на корелационна зависимост между липсата на мейбомиеви жлези и индиректното време за разкъсване на слъзния филм. Материали и методи: За измерване на показателите се използва Корнеален кератограф Oculus 5m. Изследвани са 285 очи на пациенти на възраст от 20 до 90 години. Получените мейбографски снимки са обработени с помощта на специализиран софтуер Image J. Данните са обработени статистически по отношение на корелационна зависимост (коефициент на Пиърсън), линейна регресия ANOVA с помощта на IВМ SPSS v 19.0.0. Резултати и изводи: Установена е слаба корелационна зависимост между изследваните показатели загуба на мейбомиеви жлези и неинвазивна време на разкъсване на слъзния филм. Възрастта се оказва решаващ фактор за състоянието на мейбомиевите жлези, докато полът не оказва толкова голямо значение. Освен това съществува разлика между загубата на жлези на горен и долен клепач, въпреки установената зависимост между двата клепача.The tear film consists of mucus and aqueous phase produced by the Goblet cells and tear glands and overlaying oily layer which is result of the function of Meibomian glands. The tear film in Dry eye syndrome is damaged either through tear deficiency or through its excessive evaporation. It is considered that the Meibomian gland dysfunction is the main reason for Dry eye disease and can result in tear film instability, damage of the epithelial surface cells, chronic blepharitis, subjective discomfort, contact lenses intolerance and others. Aim of the current study is the investigation of Meibomian glands in patients of different ages by determination of the percent Meibomian gland loss (MGL) for the upper and lower eyelid and the correlation analysis between MGL and non-invasive tear break up time (NIBUT). Materials and methods: The Meibomian gland loss and NIBUT were determined by the corneal Keratograph Oculus 5m. 285 eyes were included of patients ranging from 20 to 90 years of age. The meibographic images were subsequently analyzed with Image J software. The statistical analysis regarding Pearson correlation, linear regression and ANOVA was performed with IBM SPSS v.19.0.0 Results and conclusions: A weak but statistically significant correlation was determined between Meibomian glands loss and the non-invasive tear break up time. The patients` age turns out to be the most important factor, while the gender is of no such significance. Besides a difference was estimated between the percent of lower and upper eyelid Meibomian gland loss although there is a correlation between them