Ocular toxocarosis - a lesser-known zoonosis

Въведение: Токсокарозата е хронично рецидивираща хелминтоза, причинена от ларвите на Toxocara canis - кръгъл червей, паразитиращ в кучето, и Toxocara cati - кръгъл червей, паразитиращ в котките. Токсокарозата при човека може да протече като системно заболяване, засягащо различни органи и системи (Larva migrans visceralis), безсимптомно или като oчна форма.Целта на настоящото проучване е да направим преглед на литературни данни на доказани случаи на очна токсокароза и да се разкрият клиничните състояния и хронологията на протичане при тази формa.Материал и методи: Обобщени са данните от етиологично доказаните случаи на очна токсокароза в страната и света и са проследени различните клинични изяви и диагностичните лабораторните показатели.Резултати и обсъждане: Очната форма на заболяването е характерна за детската възраст, но може да бъде диагностицирана и при възрастни. Засягането на ретината често води до загуба на зрението, a не са редки случаите, при които образувалият се еозинофилен гранулом офталмоскопски наподобява злокачествения ретинобластом. Въпреки че е повсеместно разпространена зооноза, токсокарозата е една от най-малко познатите хелминтози. Своевременното диагностициране и адекватно лечение е възможно единствено при насочен етиологичен и диагностичен подход от страна на различни медицински специалисти.Introduction: Toxocarosis is a chronic helminthic infection caused by the larvae of Toxocara canis - a round worm parasitizing dogs and rarely Toxocara cati - a round worm parasitizing cats. In humans, Toxocara spp. can cause a systemic disease affecting various organs (Larva migrans visceralis), covert infection and ocular involvement.Our aim is to analyze the literature on ocular toxocarosis and to present its various clinical course and dynamics.Materials and Methods: The recent data on recorded cases of ocular toxocarosis are summarized on a local and global scale.Results and Discussion: The ocular toxocarosis is prevalent in childhood, but may be diagnosed in adults also. The retinal involvement usually results in loss of vision, and in several cases the eosinophilic granuloma mimics a malignant retinoblastoma. Despite its ubiquitous distribution toxocarosis remains one of the lesser- known helminthoses. The timely diagnosis and adequate treatment of the patients with ocular toxoplasmosis require a focused etiological approach from a diverse line of specialists

Diagnosis of skin and eyelid diseases associated with Demodex spp.

Introduction: D. folliculorum and D. brevis are two types of obligate ectoparasites in humans that inhabit hair follicles, sebaceous and meibomian glands. Initially considered commensals, now there is growing evidence of their direct or indirect involvement in numerous (mainly chronic) skin and eyelid diseases.Aim: The present study aims to categorize the information on the methods for diagnosing the diseases associated with Demodex spp. and to specify the morphological characteristics essential for the identification.Materials and Methods: Various review and meta-analysis articles from the last ten years have been studied, primarily focused on diagnosing demodicosis in humans. The specific morphological features of both species have been visualized with photomicrographic images of some of the positive results.Results: From the variety of skin testing procedures, the best method to use in outpatient practice is a superficial biopsy with scotch tape. If demodicosis of the eyelids is suspected, the standardized examination method after eyelash removal can be modified by fixing the material with scotch tape, which allows efficient transportation. Implementing the two methods leads to the rapid and accurate identification of these ectoparasites.Conclusion: The introduction of two new diagnostic techniques in the parasitological laboratories reveals the involvement of Demodex spp. in the pathogenesis of numerous skin and eyelid diseases. This allows dermatologists and ophthalmologists to refine the therapeutic approach in each case, improving the patients’ clinical condition and quality of life faster and more efficiently

Blastocystosis and prevalence of Blastocystis Hominis invasion in children and adults from the Varna region

Blastocystis hominis е най-често диагностицираният протозоен организъм при копрологичните паразитологични изследвания. В болшинството от случаите опаразитяването протича безсимптомно, но все повече изследвания потвърждават патогенността на паразита както при имунокомпрометирани, така и при имунокомпетентни лица. Целта на настоящото проучване е да се установи честотата на инвазия с B. hominis сред населението на Варненска област при различните възрастови групи и да се определи екстензитетът на клинично изявените форми на заболяване.Материал и методи: За 5-годишен период по клинични и профилактични показания за чревни паразити, в т.ч. и B. hominis, са изследвани 20 646 деца и 17 088 възрастни чрез метода на фекална намазка, оцветена с Луголов разтвор.Резултати и обсъждане: Сред изследваните пациенти от варненския регион B. hominis бе доказан в близо 3.28% от проучените материали и е най-често срещаният чревен протозой, следван от G. intestinalis (0.59%), Entamoeba coli и други условно патогенни амеби (0.25%). При систематизирания анализ се наблюдава прогресивно покачване на опаразитеността с нарастването на възрастта, като с най-малък екстензитет на инвазия са децата от 0 до 4 години (0.70%), a най-висок се наблюдава във възрастовите групи между 50-54 години (8.45%), следвани от тези между 55-59 (7.72%). На базата на приложени диагностични, клинични и епидемиологични критерии диагнозата бластоцистоза бе потвърдена при 52 случая, т.е. екстензитетът на заболяването за описания 5-годишен период е средно 0,14%±0,09%. Въпреки сравнително високата честота на инвазия, открита сред пациентите от Варненския регион, бластоцистоза остава слабо познато заболяване. Препоръчително е B. hominis и останалите чревни протозойни патогени да се включват системно в диференциалната диагноза при пациентите с неспецифични оплаквания от страна на храносмилателната система, диария и алергична симптоматика, както деца, така и възрастни.Blastocystis hominis is the most commonly diagnosed protozoan organism in routine stool specimens testing worldwide. In the majority of cases the invasion is asymptomatic, but more studies confirm the pathogenicity of the parasite in immunocompromised and immunocompetent persons. The aim of this study was to reveal the occurrence of B. hominis in different age groups of the population of the Varna region and to determine the prevalence of clinically confirmed cases. Materials and Methods: For a 5-year period a total number of 20 646 children and 17 088 adults, were tested for intestinal parasites, including B. hominis, with fecal wet mount preparation stained with Lugol`s iodine solution.Results and Discussion: In the investigated patients from the Varna region, B. hominis was diagnosed in nearly 3.28% of the tested samples and is proven to be the most common intestinal protozoa, followed by G. intestinalis (0.59%), Entamoeba coli and other intestinal amoebas (0.25%). The systematic analysis revealed a progressive increase in prevalence with the increasing of age, with the smallest percentage of invasion in children from 0 to 4 years (0.70%) and the highest in the age groups 50-54 years (8.45%), followed by those aged 55-59 (7.72%). Based on diagnostic, clinical and epidemiological criteria blastocystosis was confirmed in 52 cases, therefore, the prevalence of the disease in a 5-year interval was 0.14% ± 0.09%. Regardless of the relatively high frequency of invasion in patients from the Varna region blastocystosis remains a lesser-known disease. Testing for B. hominis and oth er intestinal protozoan pathogens should be included systematically in the differential diagnosis of patients with nonspecific gastrointestinal signs, diarrhea and allergic symptoms, in children and adults alike

Occupational Risk And Prevalence Of Intestinal Parasitoses With Person-To-Person Transmission

Едни от най-честите паразитози сред хората са чревните инвазии с контактно-битов път на предаване – ентеробиоза, хименолепидоза, гиардиаза, бластоцистоза. Въпреки че за тях е характерна по-голяма честота в детската възраст, и при възрастното население сред някои професии съществува повишен риск за заразяване от и на възприемчивите. В нашата страна активният контрол за опаразитеност с чревни паразити е регламентиран в тези рискови отрасли посредством Наредба №15, ДВ бр. 57/2006 г.Материал и методи: В настоящото проучване са обхванати 23 139 възрастни лица, изследвани за чревни паразити по профилактични показания за 10-годишен период. Екстензинвазията и професионалният риск са оценени в пет отрасъла – работещи в системата на водоснабдяването; персонал в детските заведения и социални институции; в производство на хранителни продукти; отделно свързаните с тяхната търговия и транспорт; както и професиите, ангажирани с туристическата дейност.Резултати: Общата опаразитеност при възрастните лица, изследвани по профилактични показания, е 0,98%, като с най-висока степен е опаразитяването с чревните протозои G. duodenalis – 0,39%, и B. hominis – 3,77%, а от чревните хелминтози най-честа е ентеробиозата – 0,33%, следвана от хименолепидозата – 0,004%. Общият анализ на професионалния риск показа, че във Варненска област съществува двойно по-висок шанс за опаразитяване при лицата, работещи в детските заведения и социалните домове (OR=1,95). Почти три пъти по-висок е шансът за опаразитяване сред ангажираните с производството на хранителни продукти (OR=2,89), което ги определя като най-рисков отрасъл. При лицата от региона, упражняващи професии, свързани с търговията на хранителни продукти и туризма, не установихме професионален риск, по-висок от общопопулационния (ОR~1).Заключение: Тъй като голяма част от населението на Варненска област е ангажирана ежегодно или сезонно в споменатите сектори, наблюдаваните благоприятни резултати – нисък относителния дял на опаразитените и приближаване на професионалния риск до нивата на общопопулационния, демонстрират превантивния ефект и потвърждават необходимостта от стриктното прилагане на Наредба №15, ДВ, бр. 57/2006 г.Some of the most common parasitoses among humans are the intestinal infections with person-to-person transmission – enterobiasis, hymenolepiasis, giardiasis, blastocystosis. In general, those infections are more frequent in childhood, but among adults there is an increased risk especially in some professions. In our country the active control of the parasitic infections in several occupational sectors is regulated by the Ordinance No15, SG 55/2006. Materials and Methods: The study includes 23 139 adults tested for intestinal parasites on prophylactic grounds for a 10-year period. The prevalence and the occupational risks are assessed in five groups - working in the water supply systems; staff in kindergartens and social institutions; engaged in food produce; separately - food trade and transport; professions related to tourism. Results: The total prevalence of intestinal parasitoses in the adult population is 0.98%, with the highest infestation with the intestinal protozoans G. duodenalis - 0.39% and B. hominis - 3.77%. From the intestinal helminthiases the most common is the enterobiasis - 0.33%, followed by the hymenolepiasis - 0.004%. The analysis of the occupational risk showed that the chance of invasion with intestinal parasites for the staff of kindergartens and social institutions of Varna district is twice as high as that in the general adult population (OR = 1.95). Nearly three times higher is the chance of infestation among those involved in food production (OR = 2.89), which identifies them as the sector with the upmost risk. For those professions engaged in food trade and tourism, we have not found a professional risk higher than the one for the general population (OR ~ 1). Conclusion: Because the large part of the adult population of Varna District is engaged annually or seasonally in these sectors, the observed positive results - low relative share of the infected and levelling of the occupational risk with the populational - demonstrate the preventive effect and confirms the necessity of strictly applying the regulations of Ordinance No15, SG No. 55/2006

Toxocara seroprevalence among risk group for zoonotic distribution and healthy adults

Въведение: Токсокарозата е хронична тъканна зооноза, която може да протече като системно заболяване, очна или безсимптомна форма. Инвазията е характерна за децата, a се приема, че заразеността сред възрастното население е по-ниска. Целта на настоящото изследване е да сравним серопозитивността за токсокароза при лица от рискова за зоонозно опаразитяване група и здрави контроли. Материал и методи: Обект на изследването е активно подбрана група от 60 лица с повишен професионален и/или поведенчески риск от предаване на зоонози (ветеринарни лекари, собственици на домашни любимци и др.). Данните относно рисковите фактори и клинични симптоми са събрани чрез индивидуална анкетна карта. Серопозитивността е установена чрез имуноензимен метод (ELISA), a положителните резултати са потвърдени с Western blot. За контролна група са използвани 60 случайно подбрани серума от кръвен център. Резултати и обсъждане: Общата серопозитивност за токсокароза, установена сред лицата от рисковата група, е 8.33% с относителен дял от 15.8% при изследваните мъже и 4.8% при жените. В контролната група изненадващо установихме както по-висока обща серопозитивност (15.0%), така и по-високи стойности на опаразитяването по пол (23.3% мъже, 6.67% жени). Тези резултати разкриват досега непроучвани нива на скрита опаразитеност сред възрастното население на Североизточна България и поставят токсокарозата на водещо място по разпространение сред паразитните зоонози в региона. По-ниската честота в рисковата група свързваме с по-високата информираност и активната профилактика по отношение на зоонозите от страна на ветеринарните лекари и собствениците на домашни любимци.Introduction: Toxocarosis is a chronic zoonosis that occurs in a systemic, ocular or covert form. The infection is typical for children and presumably rare in adults. Aim: The aim of the present study is to compare the seroprevalence of anti-Toxocara antibodies between a group with elevated risk for zoonotic distribution and healthy controls. Materials and Methods: The subject of the study is an actively selected group of 60 persons with increased occupational and/or behavioral risk for transmission of zoonoses (veterinarians, pet owners, etc.). The data concerning risk factors and clinical symptoms is gathered through individual questionnaires. The seroprevalence of anti-Toxocara antibodies was determined by enzyme-linked immunosorbent assay (ELISA) and all positive results were verified with Western blot. The results were compared against a control group of randomly chosen 60 healthy adult blood donors. Results and Discussion: The overall seroprevalence in the risk group is 8.33%, with higher rate in males - 15.8% than females - 4.8%. Unexpectedly higher levels (15.0%) were observed in the control group (23.3% males, 6.67% females). These results reveal previously undetected hidden morbidity among the adult population of northeastern Bulgaria and put toxocarosis at the head of distribution among parasitic zoonoses in the region. The lower seroprevalence status of the risk group can be attributed to the increased awareness and active prophylaxis of the zoonotic diseases by the veterinarians and pet owners

Survey on the general practitioners` awareness of the problems of the intestinal parasitoses

Introduction: In the outpatient care, laboratory testing for intestinal parasites (on the clinical, epidemiological or prophylactic ground) are assigned mainly by the general practitioners. The aim of the current study is to analyze the opinion of GPs on the frequency and distribution of the intestinal parasitosis in Varna region and to evaluate their awareness of the problems associated with their diagnosis and treatment.Material and Methods: Between Sept and Dec 2016, 75 general practitioners from Varna region were interviewed with specially designed individual anonymous questionnaires.Results and Discussion: 66.67% of the respondents attend to patients from Varna and the other towns of the district and the remaining portion represent practices in rural regions. We found significant differences between these two groups regarding the number of treated patients, the range of clinical symptoms requiring testing, the amount of performed tests for intestinal parasites, on both prophylactic and clinical indications and in children and adults. As a recommendation for the improvement of the prevention of intestinal parasitosis the surveyed GPs indicated the necessity to ameliorate the socio-economic status of their patients. The identified problems requiring practical solution were the partial or complete lack of antiparasitic agents in the pharmacy network and the limitation of the number of the attainable test due to the restricted finances.Conclusion: The analysis of the survey showed an alarming tendency that GPs ignore and/or underestimate the problems of intestinal parasitoses - the variety of the causative agents, clinical manifestation of the diseases, their regional epidemiology, the treatment regiments which adversely affects the preventive, diagnostic, dispensary and control measures they themselves ought to implement

Giardiasis in Varna district - prevalence and risk assessment

Гиардиазата е космополитна чревна протозооза, която се среща както в тропическите, така и в страните с умерен климат. На регионално ниво заболяването е изучавано в миналото, но в настоящия момент не съществува систематизирана информация относно разпространението на G. duodenalis сред различните части от населението. Целта на настоящото изследване е да установим екстензинвазията на гиардиазата в област Варна за периода 2007-2016 г. и да анализираме ефекта на различни фактори - възраст, пол, местоживеене, професия и др., върху вероятността за опаразитяване. Материал и методи: Обхванати са 55 856 лица, изследвани чрез фекална намазка, оцветена с луголов разтвор. Явленията в различните групи са представени като относителен дял. Анализът на риска е осъществен чрез χ2-тест за асоциация на Pearson, a величината на ефекта - чрез отношението на шансовете (odds ratio). Резултати и обсъждане: Сред изследвания контингент открихме 327 лица, инвазирани с G. duodenalis, a общият екстензитет от 0.58% поставя гиардиазата на второ място от всички чревни паразитози в областта. Заболяемостта по години варира между 95.93%000 за 2007 г. до 48.98%000 за 2016 г. и ако демонстрираната тенденция запази своя ход, прогнозните предвиждания посочват, че показателят ще достигне 17.36%000 за 2026 г. Гиардиазата е по-честа в детската възраст, но съотношението де-ца-възрастни е едва 2:1, a висок риск откриваме в младата активна възраст от 20-35 г. и като цяло сред възрастните мъже. В малките градове от областта вероятността за заразяване с G. duodenalis е 3,5 пъти по-висока, отколкото в гр. Варна, a в селата рискът се покачва 6-кратно. Най-висок професионален риск отчитаме при мъжете и жените, ангажирани с производството на хранителни продукти и работещите в детските заведения на областта. Въпреки сравнително високата честота, открита сред различните групи от Варненския регион, гиардиазата остава слабо познато заболяване и рядко се включва в диференциално диагностичните планове при лицата с гастроинтестинални симптоми, особено в зрялата възраст.Introduction: Giardiasis is a worldwide intestinal protozoal disease that occurs both in tropical and temperate climates. The distribution in the region has been studied in the past, but there is no current in-formation regarding the prevalence of G. duodenalis among distinct risk groups of the population. Aim: The aim of the present study is to establish the prevalence of giardiasis in Varna region in the period 2007 - 2016 and to evaluate the effect of various indicators - age, sex, place of residence, occupation, etc., on the risk of infection. Materials and Methods: For the 10-year period, a total of 55 856 individuals were tested for G. duodenalis with wet mount preparation stained with Lugol`s iodine solution. The prevalence of the disease was estimated in the separate risk groups, the risk differences were evaluated by Pearson`s χ2-test for association and the effect size was measured by the odds ratio. Results and Discussion: Three hundred twenty-seven infected with G. duodenalis persons were found in the investigated population from Varna region. The overall prevalence of 0.58% makes giardiasis the second most frequent intestinal parasitosis in the region. The established incidence ranges from 95.93 %000 in 2007 to 48.98%000 in 2016. If this negative trend is sustained, the estimated magnitude will reach 17.36%000 in 2026. Giardiasis is more common in childhood, but the children to adults ratio is barely 2:1.Even more, elevated risk is found in the young population (20-35 years) and in adult males. In small towns of the area the odds for infection with G. duodenalis are 3.5 higher than in Varna city, while in the rural areas the risk increases 6-fold. Raised prevalence and occupational risk are observed amongst workers in the food production industry and employees in childcare facilities in the region. Regardless of the relatively high frequency found among the different groups of Varna region, giardiasis remains a little-known disease and is rarely included in the differential diagnosis of gastrointestinal dysfunction especially in adult patients

Histomorphological characteristics of Ascaris lumbricoides and Taeniarhynchus saginatus

Introduction: Ascaridosis and taeniarhynchosis are chronic intestinal parasitic diseases, caused by the multicellular helminthes - Ascaris lumbricoides and Taeniarhynchus saginatus. A. lumbricoides is the largest nematode found in the human intestines with the female organism reaching lengths between 20 and 40 centimeters. T. saginatus is a hermaphroditic cestode reaching lengths from 6 up to 10 meters.Aim: The aim was to prepare histological tissue sections and to present the specific microscopic structure of the intestinal helminthes using different staining techniques.Material and methods: We used museum preparations of adult worms, fixed in a 10% formalin solution. Histological tissue sections were prepared and stained with hemalaun-eosin technique, Heidenhein's azan, van Gieson's trichrome stain and acetic orcein after Taenzer-Unna.Results and discussion: The preparations stained with hemalaun-eosin allowed us to observe and describe the morphology and positioning of the internal organs of the intestinal parasites, while the special stains allowed the differentiation of some specific morphological elements like the fine structure of the cuticle of A. lumbricoides, cestodal eggs' morphology etc.Conclusions: The histological sections allowed a detailed examination of the helminthes' internal morphology. Although in the routine diagnostic practice for intestinal parasites more efficient tests are available, the histological samples stained with different techniques can provide useful information in studying the morphology in the ongoing education of the specialists in human and veterinarian parasitology, biology and laboratory technicians

Malaria - contemporary problem in shipping and maritime tourism

Among the diseases associated with maritime traveling and tourism, malaria continues to pose a major health treat due to its wide distribution in tropical regions and severe and life-threatening clinical course. For the European countries and Bulgaria the major obstructions in the control of malaria and other imported parasitic diseases are the rising number of travels and increased immigration from countries with endemic distribution. Occupational risk of contracting malaria for Bulgarian and foreign ship crews continues to be the most important problem for the Varna region. In a globally connected world, the control of imported malaria and the prevention of its local distribution require both active control and continuous training of general practitioners, ground and naval administration in the constantly changing aspects of the disease and effective collaboration between all of them

Demographics of e.vermicularis prevalence in Varna district between 2010 and 2014, evaluated with perianal scotch tape test

Ентеробиозата е най-разпространената в световен мащаб чревна хелминтна инвазия. Целта на това проучване е да се установи екстензитета на опаразитяване с E. vermicularis на базата на амбулаторни паразитологични изследвания сред пациенти от Варненска област. Материал и методи: Проучени са 32 497 изследвания за ентеробиоза, осъществени по метода на скоч теста за 5 годишен период в една от медико-диагностичните лаборатории на гр. Варна. Анализирана е опаразитеността с Е.vermicularis по пол, възраст и населено място.Резултати: Общият екстензитет на опаразитяване е 0,53%, като с по-голяма честота заболяването се диагностира при децата (0,76%)отколкото при възрастните (0,24%). Най-висок е делът на опаразитените от селата (2,64%), следвани от тези, живеещи в по-малките градове на областта (0,72%). С най-малка честота (0,29%) заболяването се регистрира сред пациентите от град Варна.Заключение: Благодарение на лесно осъществимия контактен механизъм на предаване, ентеробиозата остава най-често разпространената хелминтна инвазия при децата и пациентите, живеещи в по-лоши социално битови условия.Enterobiosis is the most common intestinal helminthic infection worldwide. The objective of this study is to determine the prevalence of E.vermicularis infection established with outpatient laboratory tests among the population of Varna region.Material and Methods: The study includes a total number of 32 497 outpatient tests for enterobiosis performed for 5-year period in one of the parasitological laboratories of Varna city. The prevalence of E.vermicularis infection in assessed by age, sex and residence.Results: The total prevalence of the enterobiosis is 0,53%. The prevalence in children (0,76%) is higher than the extensity in the adult (0,24%) population. The highest occurrence was diagnosed among people living in villages (2,64%), followed by those in small towns (0,72%) of the district. The lowest prevalence is detected in Varna city residents (0,29%).Conclusions: Due to the easy `person to person` mode of transmission E.vermicularis remains the most common infection in children and in persons living in rural conditions