Натриеви каналопатии

Човешката субединица – NaV1.4, влизаща в структурата на натриевия канал, е кодирана от SCN4A гена, разположен в хромозома 17q23. В зависимост от типа на възникналите мутации в SCN4A гена, може да се наблюдава патологично повишена или намалена мускулна възбудимост. Свръхвъзбудимостта се представя клинично като мускулна скованост, наречена миотония, която е резултат от силна мускулна контракция. Миотоничната скованост обикновено е най-изразена при първите движения след покой и намалява с последващата мускулна активност (феномен на загряване). В някои случаи миотоничната скованост може парадоксално да се влоши с повтарящи се мускулни усилия. В този случай е налице парамиотония. Намалената възбудимост на скелетните мускули, произтичаща от NaV1.4 дефекти, клинично се представя с преходни пристъпи на слабост или хронично състояние на постоянна мускулна слабост. Най-честата проява е периодична парализа с повтарящи се епизоди на умерена до тежка мускулна слабост

Фенотип-генотип корелации при пациенти с вродена миотония тип Бекер

Вродената миотония e генетично невромускулно заболяване, което засяга скелетната мускулатура. Клинично се характеризира с нарушена релаксация след силна мускулна контракция (миотония). Дължи се на мутации в CLCN1-гена, кодиращ хлорни канали в мускулните клетки (7q35). Цел: Да се представят фенотип-генотип корелации при български пациенти с Вродена миотония тип Бекер. Методи: При всички пациенти са проведени клинична и неврологична оценка, електромиография, ехокардиография, електрокардиография, функционално изследване на дишането, изследване на креатинкиназа. За клинична оценка на състоянието са използавани Timed Up and Go (TUG) тест и Time-stands test (TST). Резултати: При всички пациенти се установяват акционни и перкусионни миотонични феномени, warm up феномен и псевдоатлетичен хабитус. При всички пациенти се регистрира електрична миотония от провеждената иглена ЕМГ. При 6/11 пациенти е налице завишена стойност на КК. Средно увеличение – 2.2 пъти над нормата. Не се наблюдава засягане на сърдечната и дихателната функция. Заключение: Всички пациенти съобщават за мускулна скованост при инициация на движение. Сковаността отзвучава след няколко повторения на едно и също движение, което представлява така наречения феномен на загряване

Хлорни каналопатии

Вродената миотония e заболяване, клинично характеризиращо се с нарушена релаксация след силна мускулна контракция (миотония). Дължи се на мутации в CLCN1-гена, кодиращ хлорни канали в мускулните клетки (7q35). В зависимост от начина на унаследяване различаваме автозомно доминантната (АД) конгенитална миотония (КМ) тип Thomsen и автозомно рецесивната (АР) миотония тип Becker. Началото на клиничните прояви е обикновено в първото десетилетие. Клинично се характеризира със стегнатост на мускулатурата след покой, подобряваща се след продължителни упражнения. При някои пациенти е налице значителна преходна слабост след почивка, по-силно изразена за горните крайници. При голям брой от пациентите е налице псевдоатлетичен хабитус, резултат от непрекъснатата активация на скелетната мускулатура

Миопатия на Bethlem

Миопатия на Bethlem представлява бавно прогресиращо, фенотимно хетерогенно заболяване, дължащo се на мутации в трите известни колаген VI гени – COL6A1, COL6A2 и COL6A3. Заболяването се характеризира с наличие на неонатална хипотония, артрогрипоза, вродена дисплазия на тазобедрена става и тортиколис. Отличителен белег е наличието на флексионни контрактури на лактите, китките, глезени и интерфалангеалните стави на последните четири пръста. Често могат да бъдат срещнати кожни патологии като хипертрофични белези или фоликуларна хиперкератоза

Пациент с вродена миопатия в резултат на мутация в CRYAB гена, водеща до развитието на алфа-в кристалинопатия

Миофибриларни миопатии (MFM) са група от доминантни, наследствени, дегенеративни заболявания на скелетния и сърдечния мускул, характеризиращи се с вътреклетъчно натрупване на протеин, разпадане на миофибрили, десмин-реактивна агрегация на разградени нишки в плеоморфни гранулирани или хиалинни включвания, и ектопична експресия на множество свързани с Z-диск и други протеини. Молекулярната основа на MFM е хетерогенна и са идентифицирани мутации в гени, кодиращи саркомерни Z-диск протеини, включително десмин (DES), алфа-В кристалин (CRYAB), миотилин (TTID), ZASP (LDB3), филамин С (FLNC) и Bcl-2-свързан атаноген-3 протеин (BAG3). Представяме болен на 34 години с начало на болестта от кърмаческа възраст, проявяваща се с хипомимичен фациес, носов говор, мускулна хипотония, мускулна слабост предимно за проксималните мускули на горните крайници, със засягане на сърдечна и дихателната функция

Characterization of Clinical Phenotypes in Congenital Myasthenic Syndrome Associated with the c.1327delG Frameshift Mutation in CHRNE Encoding the Acetylcholine Receptor Epsilon Subunit

Background: Congenital myasthenic syndromes (CMS) are a group of rare but often treatable inherited disorders of neuromuscular transmission characterized by fatigable skeletal muscle weakness. In this paper we present the largest phenotypic analysis to date of a cohort of patients carrying the pathogenic variant c.1327delG in the CHRNE gene, leading to CHRNE-CMS. Objective: This study aims to identify the phenotypic variability in CMS associated with c.1327delG mutation in the CHRNE gene. Methods: Disease specific symptoms were assessed using specific standardized tests for autoimmune myasthenia (Quantitative Myasthenia Gravis score) as well as patient-reported scales for symptom severity. Evaluated clinical manifestations included ocular symptoms (ophthalmoparesis and ptosis), bulbar weakness, axial muscle weakness, proximal and distal muscle weakness, and respiratory function. Patients were allocated into three groups according to clinical impression of disease severity: mild, moderate, and severe. Results: We studied 91 Bulgarian Roma patients, carrying the same causative homozygous CHRNE c.1327delG mutation. Bulbar weakness was present in patients throughout all levels of severity of CHRNE-CMS in this study. However, difficulties in eating and swallowing are more prominent characteristics in the moderate and severe clinical phenotypes. Diplopia and ptosis resulting from fatigue of the extraocular muscles were permanent features regardless of disease severity or age. Levels of axial, proximal and distal muscle weakness were variable between disease groups. The statistical analysis showed significant differences between the patients in the three groups, emphasizing a possible variation in symptom manifestation in the evaluated patient population despite the disease originating from the same genetic mutation. Impairment of respiratory function was more prominent in severely affected patients, which might result from loss of compensatory muscle function in those individuals. Conclusion: Results from our study indicate significant phenotypic heterogeneity leading to mild, moderate, or severe clinical manifestation in CHRNE-CMS, despite the genotypic homogeneity

Abstracts Of The Proceedings And The Posters From The Third Scientific Session Of The Medical College Of Varna

October 2-3, 201