Positive reframing in somatoform and functional disorder - supporting the patients in understanding the sickness

Modern psychiatry with its current classification of diseases and symptom-oriented modern pharmacotherapy ousted the concept of classical German psychiatry genesis of diseases and replaces it with the diagnosis of physiological models of disease. Active participation of the patient in the treatment needs a full understanding of the disease. There are two psychotherapeutic techniques to achieve a new perspective and to develop a new attitude: positive reframing (4) and paradoxical intention (1, 3)

The Significance of Psychological Therapy in Overcoming Chronic Cancer Pain

Преживяването на хроничната туморната болка се явява събирателно, както на физически, така и на психосоциални и културално-специфични елементи. Психологичната грижа е насочена към работа със субективния болков елемент, намиращ отражение в емоциите, когнитивните процеси и поведението. Представеният случай има за цел да маркира и осмисли основни моменти в психологичната работа при пациенти с туморна болка.Suffering of chronic cancer pain is a meeting point of physical as well as psychological, social and cultural elements. Psychological care targets at the subjective pain pattern, reflecting the emotions, cognitive processes and behaviors of the patient.The studied case marks and gives a meaning of the major points of psychological therapy with patients with cancer pain

Influence Of Age, Education And Condition Of General Cognitive Capacity On The Bvrt (A) Performance

В настоящето изследване е разгледана връзката, между демографските фактори - възраст и образование, състоянието на общия когнитивен капацитет и представянето на BVRT. Използвани са скрининговата скала MMSE и невропсихологичната методика BVRT, Администрация А. Изследвани са 142 лица, в различни възрастови групи и образователно равнище. В потвърждение на проведени с методиката проучвания, настъпващото влошаване на общото когнитивно функциониране с напредване на възрастта дава отражение в представянето на BVRT (А). Наблюдаваната разлика в точността на възпроизвеждане на стимулните фигури и образователното ниво е отчетлива след ранните етапи на развитие на когнитивни нарушения.The present reserach reviews the connection between demographic factors such as age and education, the general cognitive capacity and the BVRT (A) performance. The used tools are MMSE screening scale and neuropsychological methodology BVRT, Administration A.A hundred and forty-two people, ranked in different age groups and educational level, were included in the research. Confirming the methodology researches, the general cognitive function worsens as the age advances, thus affecting the BVRT (А) performance. The observed difference in the accuracy of stimulus reproduction and educational level is clear before the early stages of cognitive disturbances

Psychological support and effectiveness of resistance and power training with the relapsing-remitting multiple sclerosis (RRMS) population (work case)

Множествената склероза е заболяване, което може да обхване всички жизнени функции, нарушавайки ежедневната дейност. Възникването на функционални ограничения провокират усещане за загуба на идентичност, на социална роля (приоритетно при болни с кратки ремисии), особено в случаите, при които рязко спада предишната ролева и физическа активност. Представеният случай е на жена с пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза. Целта е да се илюстрира както мястото на психологичната работа, в кратък период след обостряне на симптоматиката, така и ползата от интензивните упражнения и тренировките с тежести за положителната промяна във физическото състояние при хора със слаба и умерено изразена форма на заболяването.Multiple Sclerosis is a condition that often affects all functional systems in the body, seriously impeding daily activities. The occurrence of functional disturbances results in loss of identity or social performance (mainly in patients with short remissions), especially in cases when the previous physical activity is strongly reduced.The present case concerns a woman diagnosed with relapsing-remitting multiple sclerosis. The case work illustrates both the psychological methodology used in short terms, especially in the relapse period, and the benefits of resistance and power training, resulting in a positive change in patients with mild or moderate form of the condition

The need for psychological crisis counseling immediately after announcement of death

Предмет на настоящата разработка е да се докаже необходимостта от своевременна психологична помощ, непосредствено след съобщаване на новината за смърт и да се представи ефективността й за адекватното разрешаване на скърбенето. Разгледани са 170 контакта с близки на починали, разделени в две групи: гр. А (близки на починали след продължително боледуване) и гр. Б (близки на инцидентно починали). Регистрирани са преживяванията им в началото и в края на психологичната работа. Получените резултати представят необходимостта от психологично консултиране и в двете групи, с подчертан превес при близки на починали от гр. Б.The article targets at giving a proof for the necessity of redundant psychological assistance after announcement of death and its effectiveness in coping with grief. 170 cases of relatives of deceased people were studied separated into two groups: Group A (relatives of people who died after prolonged illness) and Group B (relatives of people who died after an accident). Their reactions and emotions were registered at the beginning and the end of a session with a therapist. The results show necessity for psychological therapy in both groups, especially for the people in Group B

Pregnancy and depression

Въведение: Критериите за диагностициране на депресия са еднакви независимо от състоянието на бременността. Въпреки това депресията често се пренебрегва по време на бременност, тъй като симптомите на депресия често са подобни на соматичните преживявания, свързани с бременността. Рисковите фактори за развитието на депресията по време на бременност включват недостатъчна социална подкрепа, живеещите сами, брачни несъгласия, нежелана бременност или многото деца. Целта на настоящото изследване е да се направи систематичен преглед на литературата относно влиянието на депресията върху бременността. Материал и методи: За проучването са използвани следните изследователски бази данни: MEDLINE, Scopus, EMBASE и PubMed за десетгодишен период, съсредоточени върху проучвания, изследващи депресията при бременни. Резултати: Между 12% и 15% от жените отговарят на критериите за депресия в даден момент по време на бременността или след раждането. Не е ясно защо вторият и третият триместър на бременността се свързват с повишен риск от депресия (в сравнение с първия триместър). Изводи: Няколко рискови фактори предразполагат към депресия по време на бременност. Някои от тях са лоша пренатална грижа, лошо хранене, стресови събития, предишна история на психиатрични разстройства, предшестващи усложнения в пубертета, събития по време на бременност, като предишни аборти. Други фактори включват възраст, семейно положение, планирана или непланирана бременност, предишна история на мъртво раждане и ниво на социална подкрепа. По този начин оценката на депресията по време на бременност е от съществено значение за откриването на бременни жени, нуждаещи се от интервенция, за да се запази благосъстоянието на майката и бебето.Introduction: The criteria for the diagnosis of depression are the same regardless of the pregnancy status. However, depression is often overlooked in pregnancy, as the symptoms of depression are often similar to the somatic experiences associated with pregnancy. Risk factors for the development of depression in pregnancy include insufficient social support, living alone, marital discord, having an unwanted pregnancy, or having multiple children. Aim: The aim of this study is to make a systematic review of the literature on the impact of depression on pregnancy. Materials and Methods: The following research databases were searched: MEDLINE, Scopus, EMBASE and PubMed for a 10-year period. The focus was on studies investigating depression in pregnant women. Results: Between 12% and 15% of women meet the criteria for depression at a time during pregnancy or after birth. It is unclear why the second and third trimesters of pregnancy are associated with an increased risk of depression (compared to the first trimester). Conclusion: Several risk factors predispose to depression during pregnancy. Some of them are poor prenatal care, poor nutrition, stressful events, a previous history of psychiatric disorders, pre-existing complications of puberty, pregnancy events like previous abortions. Other factors include age, marital status, planned or unplanned pregnancy, previous birth history, and level of social support. Thus, the evaluation of depression during pregnancy is essential for the detection of pregnant women in need of intervention to maintain maternal and infant wellbeing

Behavior of the psychology specialist with women with breast carcinoma

Опитът с рак на гърдата има няколко отделни фази, всяка от които се характеризира с уникален набор от психосоциални проблеми. Тези фази съвпадат с аспектите на клиничния ход на заболяването и свързаните с него лечения. Цел: Литературен преглед на характерните психосоциални нужди, свързани с диагнозата, първичното лечение, специалните въпроси, свързани с неинвазивния рак на гърдата, завършването на лечението и повторното влизане в обичайния живот, оцеляването, повторението и облекчаването на напреднал рак. Материал и методи: За проучването са използвани следните изследователски бази данни: MEDLINE, Scopus, EMBASE и PubMed за десетгодишен период, съсредоточени върху проучвания, изследващи психологичните проблеми при жени с карцином на гърдата. Резултати: психосоциалното въздействие на карцинома на гърдата трябва да се разбира и в контекста на други въпроси, които засягат справянето на жените, качеството на живот и благополучието, като например социално-икономически фактори и културни фактори, наличието на социална подкрепа, достъп до здравни грижи и наличието на други хронични заболявания или жизнени кризи. Изводи: Проучвания при ранен стадий на карцинома на гърдата и при пациенти с други ракови заболявания са показали ползи от индивидуалните психологични грижи, но те не са били адекватно оценени при метастазирал карцином на гърдата. Настоящите изследвания не предоставят достатъчно информация, за да определят оптималния вид грижа, която да бъде използвана, или оптималното време и продължителност на такива грижи при жени с напреднал карцином на гърдата. Поради тази причина е необходимо да се направят изследвания в тази област, именно защото с наближаването на смъртта пациентите с карцином имат най-голяма нужда от психологична подкрепа.Introduction: Breast cancer experience has several distinct phases, each characterized by a unique set of psychosocial problems. These phases coincide with aspects of the clinical course of the disease and related therapies. Aim: A literature review of the characteristic psychosocial needs associated with diagnosis, primary treatment, special issues related to non-invasive breast cancer, completion of treatment and re-entry into the normal life, survival, recurrence and relief of advanced cancer was conducted. Materials and Methods: The following research databases were searched: MEDLINE, Scopus, EMBASE and PubMed for the ten-year period with a focus on studies exploring the psychological problems of women with breast cancer. Results: The psychosocial impact of breast carcinoma should be understood also in the context of other issues affecting women's care, quality of life and well-being, such as socio-economic factors and cultural factors, the availability of social support, access to health care and the presence of other chronic diseases or life crises. Conclusion: Early breast cancer studies and cancer patients have been shown to benefit from individual psychological care, but they have not been adequately evaluated for metastatic breast carcinoma. Current studies do not provide sufficient information to determine the optimal type of care to be used or the optimal time and duration of such care in women with advanced breast cancer. For this reason, research needs to be done in this area, precisely because with the approach of death, carcinoma patients have the greatest need for psychological support

Investigation of anxiety levels in high-risk pregnancy

Бременността е период, в който съществуват физиологични, психически, хормонални и социални промени, повишаващи риска от емоционално страдание и психиатрична заболеваемост в този етап от живота на жената. Цел: Оценка на случаите на тревожност при бременни жени и факторите, свързани с появата ѝ; сравнявайки наличието на тревожност във всеки гестационен триместър. Материал и методи: За периода март–август 2018 чрез използването на анонимна анкетна карта са изследвани 120 бременни жени. Резултатите са обработени статистически, като са използвани сравнителен и корелационен анализи. Резултати: Тревожност се наблюдава при 26,8% от бременните жени, като е по-честа през третото тримесечие (42,9%) (p=0.04), усложнения при предходни бременности (р=0.00), история на риска от спонтанен аборт (p=0.05), майчинство по отношение на бременността (p = 0.01) и броят на пушените ежедневно цигари (p=0.00) е статистически свързан с появата на тревожност по време на бременност.Заключение: Тревожност се случва често по време на бременност. Разбирането на факторите, свързани с появата ѝ, позволява разработването на превантивни мерки при пренаталното лечение.Introduction: Pregnancy is a period in which physiological, psychic, hormonal and social changes are present, increasing the risk of emotional suffering and psychiatric morbidity in this stage of a woman’s life.Aim: The aim of this article is evaluating the occurrence of anxiety in pregnant women and the factors associated with its occurrence; comparing the presence of anxiety in each gestational trimester. Materials and Methods: For the period March - August 2018, 60 pregnant women were examined using an anonymous questionnaire. The results were statistically processed using comparative and correlation analyzes. Results: Anxiety was seen in 26.8% of pregnant women, and was more common in the third trimester (42.9%) (p=0.04), complications from previous pregnancies (p=0.00), history of the risk of spontaneous abortion (p=0.05), maternal pregnancy (p=0.01), and the number of smoked daily cigarettes (p=0.00) are all statistically associated with the occurrence of anxiety during pregnancy. Conclusion: Anxiety often occurs during pregnancy. An understanding of the factors associated with its occurrence allows the development of preventive measures in prenatal treatment