Влияние на торенето върху износа на макроелементи с биомасата на слънчоглед

The study was conducted under pot experimental conditions with Alluvial-meadow soil. The aim of the trial was to evaluate the effect of different nitrogen, phosphorus, potassium, and silicon fertilizer rates in the soil and their impact on the uptake of basic macronutrients with sunflower (Helianthus annuus L.) biomass. The experiment included 16 variants of increased fertilizer rates in 3 replications. Data on the yield of fresh and absolutely dry biomass from the aboveground part of plants and on the content of N, P, K, Si, Ca and Mg in the dry biomass was obtained. According to the data obtained, the content and uptake of the examined macroelements with the sunflower biomass were significantly influenced by the rates and fertilizer combinations. The highest uptake of nitrogen was in the variants with the following rates: N200, N300, and N400. The changes in the macroelements’ uptake followed the changes in the quantities of the relevant elements in dry biomass in the variants of the experiment. By increasing the fertilizer rates the content of N, P, and Si, and their uptakes with sunflower biomass was increased. This trend with potassium was expressed to a lower extent.Проведено е изследване в условията на съдов опит върху Алувиално-ливадна почва. Целта на експеримента е да се оцени ефективността и взаимодействието на различни норми на азотни, фосфорни, калиеви и силициеви торове в почвата и влиянието им върху износа на основни макроелементи с биомасата от слънчоглед (Helianthus annuus L.). Опитът включва 16 варианта на торене с 3 повторения. Получени са данни за добива от свежа и абсолютно суха биомаса от надземната част и съдържанието на N, P, K, Si, Ca и Mg в получената суха биомаса от растенията. Съгласно получените експериментални данни съдържанието и износът на изследваните макроелементи с биомасата са повлияни значително от торовите норми и комбинации. Най-висок е износът на азота във вариантите с норма N200, N300 и N400. Установено е, че измененията на износите на изследваните макроелементи следват измененията на количествата от съответните елементи в сухата биомаса по варианти в опита. С повишаване на нормите на торене се повишава не само съдържанието, но и износът на N, P, и Si. При калия тази тенденция е изразена в по-малка степен

Влияние на биовъглен върху добив от царевица и микробиална активност при Алувиално- ливадна почва

A three-year field experiment with maize was carried out on fluvisol. The aim of the present study was to evaluate the impact of biochar on maize yield at different levels of water stress and its effect on the amount of soil microorganisms. The following variants were studied: control with no biochar addition, and variants with biochar. Biochar was applied in 2 t/ha in 2016, produced by pyrolysis of rice straw, then in 3 t/ha in 2017 and 10 t/ha in 2018, both obtained by pyrolysis of oak bark. These variants were divided into three more depending on the irrigation regime: i.e. non-irrigated, irrigation at dT>0 °C, and irrigation at dT0 и поливен при dT<-1. Установено е, че при неполивни условия, ефектът на биовъглена по отношение на добива от царевица не се проявява и през трите години от добавянето му в почвата. Доказано е, че при условията на поливен воден режим, когато поливките са съобразени с водния стрес на растенията, по-високи добиви от царевицата се получават през третата година, когато и внасянето на биовъглена в почвата е в най-голямо количество (10 t/ha). При това, колкото по-скоро (при по-нисък воден стрес dT<-1) са подадени поливките, толкова по-висок е добивът. Почвената влажност се изменя по-бавно при вариантите с биовъглен като най добри стойности на температурната разлика са получени при поливка при dT<-1 през 2018 година. Направената оценка показва, че влиянието на биовъглена е значително по-голямо върху почвената микрофлора. Най-силно изразен стимулиращ ефект на биовъглена е получен спрямо бактериалните популации

Съдържание и износ на основни макроелементи с биомасата и зърното на ечемик (Hordeum vulgare L.) отглеждан като последействие

A field study with spring barley (Hordeum vulgare L.) was conducted on the area of long-term balance experiment in Tsalapitsa village near Plovdiv (Bulgaria), on alluvial-meadow soil. Mineral fertilization was not applied to this crop in order to equalize the area regarding nutrient content. The crop grown before barley was maize with 4 variants of fertilization and one control variant: N0P0, N100Р50, N150Р100, N200Р150, and N250P200. The present study aimed to evaluate the productivity, content and uptake of macronutrients (N, P, K, Ca and Mg) with the biomass of barley, grown as aftereffect. Due to the fertilization of the previous crop, different residual amounts of nutrients in soil lead to significant variability in barley yields. The highest grain yield was obtained in variant N250P200 - 3978.8 kg/ha, approximately four times higher than the yield in the control. Nitrogen content in the grain of barley is also influenced by the variants, being the lowest in the control - 1.25%, and the highest in variants N250P200 and N200P150 - 2.13% and 2.09%, respectively. The variability of P, K, Ca and Mg contents by variants is lower. With the total biomass of barley, depending on the variants of the experiment, between 23.2 - 132.7 kg N/ha; 26.6 - 146.3 kg K/ha and 9.3 - 36.5 kg P/ha were exported from the field. A good regression relationship was found between barley grain yield and nitrogen export with the total biomass (R2 = 0.859, P≤0.001).Върху площта на многогодишен балансов опит в ОП Цалапица, Пловдивско (България), на Aлувиално-ливадна почва е проведен полски експеримент с пролетен ечемик (Hordeum vulgare L.). При този посев не се прилага минерално торене, с цел изравняване на площта по отношение на съдържанието на хранителни елементи. Предшественик на ечемика е царевица с 4 варианта на торене и един контролен вариант: N0P0, N100Р50, N150Р100, N200Р150 и N250P200. Целта на настоящото изследване е да се оценят продуктивността, съдържанието и износа на основни макроелементи (N, P, K, Ca и Mg) с биомасата на ечемик, отглеждан като последействие. Вследствие на торенето на предшественика остатъчните количества хранителни елементи в почвата водят до доказано вариране на добивите от ечемик. Най-висок добив зърно е получен при вариант N250P200 - 3978.8 kg/ha, който е приблизително 4 пъти по-висок, отколкото в контролата. Съдържанието на азот в зърното на ечемика също се повлиява доказано от вариантите в опита, като е най-ниско в контролата – 1.25%, а най-високо във варианти N250P200 и N200Р150, съответно 2.13 и 2.09%. Съдържанието на пепелни елементи - P, K, Ca и Mg, варира по-слабо по варианти. С получената обща биомаса на ечемика, в зависимост от вариантите в опита от полето се изнасят между 23.2 kg и 132.7 kg N/ha, между 26.6 и 146.3 kg K/ha и между 9.3 и 36.5 kg P/ha. Установява се много добра регресионна зависимост R2 = 0.859, P≤0.001 между добива от зърно и износа на азот с общата биомаса на ечемика