Флексибилната ендоскопия при заболявания на горните дихателни пътища – диагностични резултати и ползи

Целите на тази статия са да се проучат и изложат възможностите и предимствата на флексибилната ендоскопия на горните дихателни пътища в оториноларингологичната практика.Върху 191 пациенти с различни заболявания на горните дихателни пътища за периода юни 2008 до юни 2011 г., в УНГ-клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив извършихме в амбулаторен порядък или при леглото на болния фиброназо-епифаринголарингоскопии. Изследването извършвахме под местна анестезия, с трансназален достъп като използвахме назални деконгестанти. Показания за ендоскопията на горния дихателен път бяха – дисфония, дисфагия и затруднено носно дишане при пациенти, на които класическата огледална епифаринго и ларингоскопия не даваха изчерпателна информация за поставянето на диагнозата, както и при пациенти с тежки придружаващи заболявания, при които извършването на директна ларингоскопия под обща анестезия беше противопоказано заради тежки придружаващи заболявания и повишен риск от животозастрашаващи инциденти по време на анестезията. Работехме с фибробронхоскоп Olympus с външен диаметър 2,2 мм и работен канал 1,2 мм снабден с фиброщипка, който използвахме за оглед на деца включително и новородени. За възрастни използувахме фибробронхоскоп Karl Storz ф5,2 мм с работен канал 3,2 мм. Фиброендоскопите адаптирахме към ендоскопска видеокамера Olympus свързана с видеомонитор и записващо DVD за фотодокументация. През последната година от нашето проучване изследванията извършвахме със XYON флексибилен назофаринголарингоскоп с видеомонитор.Резултати: На 191 пациенти , от които 151 мъже (80,29%) и 40 жени (20.8%), на средна възраст 48.4 години извършвахме фиброендоскопии на горните дихателни пътища. Най-честите заболявания, които открихме при серията от пациенти бяха следните: бенигнени абнормалитети на ларинкса 51 (26,7%), карциноми на ларинкса 24 (12.3%), карциноми на хипофаринкса 18 (9,2%), карциноми на епифаринкса 14 (7,2%), парези на гласните връзки 26 (13,4%), едем на ларинкса 8 (4,1%), назална патология 28 (14,4%) вродени аномалии 5 (2,5%), смущения в акта на гълтането след частични хоризонтални резекции на ларинкса по повод карцином 8 (4,1%), чужди тела в носа назо,хипофаринкса и хранопровода 6 (3,09%).Заключение: Флексибилната ендоскопия на горните дихателни пътища е изключително ефективно инструментално изследване при пациенти с различна патология на горните дихателни пътища. Процедурата е лесно изпълнима под локална анестезия в амбулаторни условия, както и при леглото на болния. Възможностите за взимане на биопсии под локална анестезия по време на ендоскопския оглед я прави ценен придатък както в образното изследване на горния дихателен път, така и в хистологичната верификация на патологични процеси на горният дихателен път. Технологичният напредък в областта дава възможност за създаване на ендоскопска апаратура, приложима за изследвания дори при новородени

Ларингомалация при деца с вроден стридор

..

Extraction of Tracheobronchial Foreign Bodies in Adults for the Period of 2007-2011

Представен е опитът с екстракция на трахеобронхиални чужди тела при възрастни за 4 години в Клиниката по оториноларингология. Разгледани са 32 случая с приложен избран снимков материал от радиологичната находка и отделни чужди тела. Обърнато е специално внимание на придружаващите заболявания като предпоставка за аспирация на чужди тела – мозъчносъдова болест (37.5%), лоша дентиция или хранене без протези (18.75%), алкохолизъм (12.5%), тотална ларингектомия (12.5%) ментални разстойства (6.25%). Най-честите чужди тела са ядки (25%), меки хранителни частици (18.75%), зъби и зъбни протези, части от пломби, пластмасови части (по 12.5%). Описани са и два случая на трахеобронхиални чужди тела при ларингектомирани пациенти. В заключение: Аспирацията на чужди тела в трахеобронхиалното дърво е доста по-рядка при възрастни отколкото при деца, предпоставки са различни мозъчно-съдови заболявания или медикаменти, повлияващи съзнанието и нарушаващи фината координация между акта на гълтането и респирацията.-----------------------------------------------------The experience with textraction of tracheobronchial foreign bodies in adults for 4 years at the Clinic of Otorhinolaryngology is reviewed. Cases of 32 patients are presented accompanied with a selection of radiological findings and pictures of actual foreign bodies. Special attention has been given to medical and physical factors as precondition for aspiration – cerebrovascular disease (37.5%), maldentition (18.75%), alcoholism (12.5%), total laryngectomy (12.5%), mental disorders (6.25%). The most common foreign bodies are nuts (25%), soft food particles (18.75%), teeth and prostheses, fillers, plastic parts (12.5% each). Two cases of foreign bodies in the lower respiratory tract in patients with total laryngectomy have been described. Conclusion: Aspiration of foreign bodies in the tracheobronchial tree is rare in adults compared to children, precondition for aspiration are different cerebrovascular disease or medications with effect on conscientiousness and impairing the coordination between the act of swallowing and respiration

Флексибилната бронхоскопия за екстракция на чужди тела в детската възраст – възможности, предимства и недостатъци

Задачи: Да се оцени опитът, предимствата и недостатъците на флексибилната бронхоскопия (ФБС) при екстракцията на трахеобронхиални чужди тела (ТБЧТ) при деца на възраст до 16 години по материали на клиниката за 10-годишен период от 2001-2010 г.Дизайн: Разгледахме ретроспективно всички бронхоскопии, извършени през този период при деца, хоспитализирани със съмнение за аспирация на ТБЧТ. Анализирахме информацията според вида бронхоскоп, използван при екстракцията (ригиден или флексибилен, или комбинацията от двата), вида анестезия, успеваемостта на екстракцията, както и настъпилите при някои от тях усложнения.Резултати: От 237 деца на възраст от 9 месеца до 16 години при 165 (69.62%) диагностицирахме и екстрахирахме ТБЧТ. При 62 деца (29.90%) ТБЧТ не открихме. Флексибилен бронхоскоп за екстракция използвахме при 68 деца (28.69%) ФБС екстракция използвахме главно под обща анестезия през отворена ригидна бронхоскопска тръба, основно когато чуждото тяло беше извън обсега на ригидната бронхоскопия или в процеса на екстракция части от него мигрираха в дисталните отдели на трахеобронхиалното дърво. ФБС използвахме и в случаите, когато се налагаше повторна бронхоскопия при персистенция на симптомите на хиповентилация, доказвани физикално или рентгенологично. Странични реакции, свързани главно с постбронхоскопски ларингеален оток, упорита кашлица, задух, наблюдавахме при 12 деца. Тези усложнения купирахме сами медикаментозно със съответните дози кортикостероиди. При едно от децата с ТБЧТ (бобено зърно) поради трудната, продължителна и травматична екстракция се наложи да бъде преведено в СРИЛ на детска хирургия и поставено на командна вентилация за 24 часа.Заключение: Флексибилната бронхоскопична екстракция на ТБЧТ може да се използва успешно и безопасно при екстракцията на ТБЧТ . От нашия опит тя беше успешна при всички деца, при които я приложихме. Възможно е при по-големи деца над 10 години тя да бъде извършена и под местна анестезия, като съществува риск от изпускане на ЧТ при преминаването му през глотиса и настъпването на асфиксия. В такива случаи незабавно трябва да се пристъпи към ригидна бронхоскопия под обща анестезия, тоест необходимо е задължителното присъствие на анестезиолог и ендоскопистът да владее еднакво добре и двата метода за бронхоскопия

Съвременно състояние на проблема за ларингомалацията при деца с конгенитален стридор

..

Фиброоптичната епифарингоскопия в подкрепа на диагнозата обструктивна сънна апнея при деца

..