The Diplomatic Activity Between the Papacy and Byzantium on the Evе of the Ferraro-Florentine Council and the Key Role in it of the Cleric Humanist Cristoforo Garatone

Статията проследява дипломатическите контакти между Папството и Византия в периода след Събора в гр. Констанц и в навечерието на Събора във Ферара – Флоренция (1418 – 1437). В центъра на изследването са дипломатическите инициативи на папа Евгений IV в лицето на Кристофоро Гаратоне (1433 – 1437) и пратеничествата на византийския император Йоан VIII Палеолог до папата и до Събора в град Базел. Въз основа на различни извори – папски були и писма, византийски документи, регести и др. – изследването представя папските инициативи към Византия в опит да се постигне съгласие на Събора и да се сключи уния между Източната и Западната църква. От друга страна, проследена е дипломатическата активност спрямо Запада – византийските пратеници маневрират между папата и представителите на съборното движение, търсейки най-добрите условия за постигане на уния с политическа цел, така че Западът да окаже помощ за спасяването на Византия от османската заплаха.The article traces the diplomatic contacts between the Papacy and Byzantium in the period after the Council of Constance and on the eve of the Council of Ferrara-Florence (1418 – 1437). The diplomatic initiatives of Pope Eugenius IV in the person of Cristoforo Garatone (1433 – 1437) and the embassies of the Byzantine Emperor John VIII Palaeologus to the Pope and to the Council of Basel are at the centre of the study. On the basis of papal bulls and letters, Byzantine documents, regestes, etc., the study presents the Pope\u27s initiatives towards Byzantium in an attempt to reach agreement on a council to conclude a union between the Eastern and Western Churches. On the other hand, Byzantine diplomatic activity towards the West is traced - Byzantine envoys manoeuvered between the Pope and the representatives of the conciliar movement, seeking the most favourable conditions for the Empire in an effort to achieve a union with a political goal, so that the West would help to save Byzantium from the Ottoman threat

The Archbishopric of Ohrid in the Time of the Despotate of Epirus (1204-1230)

Тази статия има за цел да покаже как охридските архиепископи, на първо място Димитриос Хоматенос, се опитват да развият собствената си позиция за сметка на константинополските патриарси. Политиката на Димитриос е насочена към утвърждаването на Охрид като един от най-важните църковни центрове на Православната църква в Европа. Тези амбиции са свързани с политическата съдба на Епирското деспотство; неговото падане погребва амбициите на Димитрий. Но въпреки радикалните политически промени по това време Охрид запазва голямото си значение за Православната църква в Югоизточна Европа и през следващите векове.This paper aims at showing how the archbishops of Ohrid, first and foremost Demetrios Chomatenos, tried to develop their own position at the cost of the patriarchs of Constantinople. Demetrios’ politics aimed at establishing Ohrid as one of the most important ecclesiastical centers in Europe’s Orthodox Church. These ambitions were tied to the political destiny of the Despotate of Epirus; its downfall buried the ambitions of Demetrios. But despite the radical political changes during that time, Ohrid retained its great importance for the Orthodox Church in Southeastern Europe in the following centuries

Church Dioceses in Vardar’s Macedonia Between the Two World Wars

По време на Първата световна война и непосредствено след нея епархиите във Вардарска Македония неколкократно сменят своя юридически управител. Това явление вероятно се дължи на бързо променящата се политическа ситуация в региона. Това означава, че църковната структура и управлението на дадена църковна област пряко зависят от политическата ситуация в нея и винаги политическият елемент е по-силен от църковния в духовното управление на дадена територия. Така от 1920 г. (с изключение на годините по време на Втората световна война) до днес епархиите във Вардарска Македония са под юрисдикцията на Сръбската православна църква (СПЦ). В днешно време този факт поражда много спорове и постоянно напрежение между Сърбия и Северна Македония.During the First World War and immediately after it, the dioceses of the Vardar part of Macedonia had changed their legal administrator several times. This phenomenon is probably caused by the rapidly changing political situation in the region. This means that the church structure and the management of a church area directly depends on the political situation in it and always the political element is stronger than the ecclesiastic one in the spiritual administration of a territory. So from 1920 (except years during the Second World War) to the present, the dioceses in Vardar Macedonia are under the jurisdiction of the Serbian Orthodox Church (SOC). Nowadays this fact raises lots of disputes and constant tensions between Serbia and Northern Macedonia

Two ornitomorphic graffiti from the temple of “Hagia Sophia”, Constantinople

Първата графична рисунка от северната галерия, която представяме тук, съдържа хералдически орел. Византия наследява от Рим използването на едноглавия орел като една от емблемите на имперската власт, но изглежда, че употребата му като военна инсигния изчезва твърде бързо. Въпреки това релефите, както и миниатюрите, запазват традицията на едноглавия орел за дълго време. Благодарение на модата на източните тъкани, която превръща двуглавия орел в доминираща украса на дворцовите облекла през Комниновия период, обичайният едноглав орел е почти напълно заменен от тази нова, въображаема версия. Тялото на граffiтовия орел има форма на сълза и с почти кръглата си горна част намира близък паралел с някои от орлите върху източните тъкани. Други детайли обаче насочват към византийската традиция на бродираните копринени тъкани и релефи. Всичко това би могло да насочи към относителна датировка на графетата между Х и ХІІІ век. Втората графична рисунка представлява двуглав орел, застанал в хералдическа поза от южната галерия. Рисунката на графита представлява по-късен образ на коронован двуглав орел, тъй като примерите с такъв мотив са по-разпространени през XIV и XV в., когато той се появява върху мраморни релефи, текстил с бродерия, печати, монети, сграфито керамика и ръкописни илюстрации. От края на XIV - началото на XV в. може да се установи, че главите на двуглавите орли започват да се появяват с корони или, много често, с малка лилия. Въз основа на всички детайли, но най-вече на крилата и формата на торса, както и на шпората на левия крак, е възможно да се приеме относителната датировка на първата от рисунките от гравюри в рамките на времевия интервал между XIV и XV век. Гръцкият надпис (Tornikios) би могъл хипотетично да свърже някой представител на известната арменска (или грузинска) фамилия с изобразения двуглав орел. Струва ми се, че в орнитоморфните гравюри от църквата в Агия София не е възможно да се види нищо друго освен общ образ на властта или триумф на доброто.The first graffito-drawing, from the northern gallery, that we present here contains a heraldic eagle. Byzantium inherited from Rome the use of the one-headed eagle as one of the emblems of imperial power, but it seems that its use as a military insignia disappears too quickly. However, the reliefs, as well as the miniatures, retain the tradition of the one-headed eagle for a long time. Due to the fashion of the eastern fabrics, which turned the two-headed eagle into dominate ornament on the palace garments during the Komnenian period, the usual one-headed eagle was almost completely replaced by this new, imaginary version. The body of the graffito eagle has a teardrop shape and with its almost round top finds a close parallel to some of the eagles on the eastern tissues. However, other details point out to the Byzantine tradition of embroidered silk textiles and reliefs. All this could points to a relative dating of the graffito between the 10th and 13th century. The second graffito is a double-headed eagle standing in heraldic pose from the southern gallery. The graffito drawing represents later image of a crowned double-headed eagle, since the examples with such a motif are more common in the 14th and 15th centuries, when it appears on marble reliefs, textiles with embroidery, seals, coins, sgraffito ceramics and manuscript illustrations. From the end of the XIV – the beginning of the XV century one can find that the heads of double-headed eagles begin to appear with crowns or, very often, a little lily. Based on all the details, but most of all the wings and the shape of the torso, as well as the spur on the left leg, it is possible to accept the relative dating of the first of the graffiti drawings within a time span between the 14th – 15th centuries. The Greek inscription (Tornikios) could hypothetically linked some representative of the famous Armenian (or Georgian) family with the depicted two- headed eagle. It seems to me that in the ornitomorphic-graffiti from the Church of Hagia Sophia is impossible to see nothing than a general image of power or a triumph of good

70 Years Professional Archival Education and 20 Years Archival and Documental Studies Specialty in the University of Sofia St. Кliment Ohridski: Conclusions with Thoughts about the Future

Представеният доклад очертава създаването на специалност „Архивистика и документалистика“ през учебната 2002/2003 г. в Историческия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски“ с оглед на 70-годишната история и развитието на българската университетска архивистика като съвременен национален образователен модел. Целта е да се очертаят диференцираните етапи с техните специфични особености и постижения като резултат от еffрсонажите на ръководството и академичната общност в Софийския университет от 1952 г. до днес, за да се осигури професионална подготовка в областта на архивистиката по отношение на формирането, опазването и организацията на използването на националните ни публични документални и архивни ресурси. Този подход позволява да се припомнят и имената на университетските преподаватели по съответните профилирани дисциплини и като участници в академичните структури, които по тяхно време са допринесли за организирането на професионалното архивно образование в Софийския университет, както и за създаването на българската архивна академична школа. Едни от най-известните й представители са академик Иван Симеонов Дуйчев, който е първият дипломиран архивист-палеограф, възпитаник на Ватиканската школа по архивистика и палеография (1933-1936), и доц. д-р Мария Павлова Матеева, дългогодишен преподавател по архивистика (1958-1983) и ръководител на катедра „Архивистика и помощни исторически дисциплини в Историческия факултет на Софийския университет. Те са и автори на фундаментални разработки с изключително значение в тази специфична област на знанието и практиката. Юбилейните чествания в Историческия факултет на Софийския университет, в т.ч. 20-годишнината на специалност „Архивистика и документалистика“, дават възможност да се обърне внимание на някои от нерешените проблеми, произтичащи от завареното положение професионалното звание архивист да не бъде регламентирано в Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ, 2007) в съответствие със Списъка на регулираните професии в Република България, в който професията архивист е включена от 2009 г. Отбелязва се, че тъй като държавната ни бюрокрация години наред е пренебрегвала задължението си да регламентира законово професионалното звание архивист в съответствие със статута на регулираната професия архивист, дипломираните български архивисти обикновено имат право да инициират процедури за своята професионална защита пред Международния съвет на архивите - (МСА), в който страната ни е приета за член през 1959 г. Въпреки споменатите проблеми на българското професионално университетско образование, специалността Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет безспорно е един успешен проект с традиции, постижения и потенциал за развитие!  The presented report charts the creation of Archival and Documental Studies specialty during 2002/2003 academic year in the Faculty of History of Sofia University St. Kliment Ohridski with regard to the 70-year-old history and development of the Bulgarian University Archival Studies as contemporary national educational model. The objective is to outline the different stages with their specific features and achievements as result of the efforts of the management and the academic community in Sofia University as of 1952 until the present, in order to provide professional training in the field of archival studies with regard to the formation, preservation and organization of the use of our national public documental and archival resources. This approach allows also to remind the names of the university professors in the correspondent profiled disciplines and as participants in the academic structures, who during their times have contributed for the organization of the professional archival education in the University of Sofia as well as for the establishment of the Bulgarian archival academic school. Some of its most renowned representatives are Academician Ivan Simeonov Duychev, who is the first graduated archivist-paleographer, alumnus of Vatican School of Archives and Paleography (1933 – 1936), and Associate Professor Mariya Pavlova Mateeva, long-term professor in archival studies (1958 – 1983) and Head of Archival Studies and Auxiliary Historic Disciplines Department in the Faculty of History, University of Sofia. They are also authors of fundamental developments with intransitive importance in this specific area of knowledge and practice. The anniversary celebrations in the Faculty of History, University of Sofia, including the 20th Anniversary of Archival and Documental Studies specialty, present an opportunity to pay attention on some of the unresolved problems resulting from the welded position the professional title archivist not to be regulated by the National Archival Funds Act (NAFA, 2007) in accordance with the List of the regulated professions in the Republic of Bulgaria where the profession archivist has been included since 2009. It is noted that since our state bureaucracy has neglected for years its obligation to legally regulate the professional title archivist in compliance with the statute of the regulated profession archivist, the graduated Bulgarian archivists normally have the right to initiate procedures for their professional protection before the International Council on Archives – (ICA), in which our country was admitted as a member in 1959. Despite the problems of the Bulgarian professional university education that have been mentioned, the Archival and Documental Studies specialty in the Faculty of History, University of Sofia is undoubtedly one successful project with traditions, achievements and potential for development

Tsar Samuel in the Ideological Concept of the Ohrid Archbishopric: Tradition and Invention (11th-17 century)

Статията разглежда въпроса за реконструкцията на образа на цар Самуил от гледна точка на Охридската архиепископия. Снимките от изворите, като се започне от сигилията на Василий II и други оffiциални актове, разкриват, че представянето на Самуил до голяма степен е оформено в съответствие с идеологическата концепция на Охридската архиепископия. В зависимост от политическата констелация и моментните цели на идеологическата пропаганда Самуил или е признат за основен владетел и неразделна част от традициите на Охридската архиепископия, или е напълно изключен в рамките на изградените теории за произхода на архиепископията. Водещите хора в Охридската архиепископия постоянно модифицират и конструират църковните традиции с цел укрепване на позицията и статута на архиепископията, в които се използват и християнските светци. Тази тенденция намира отражение и в промяната на оригиналната легенда за Владимир и Косара, която обслужва претенциите на архиепископията за придобиване на водеща роля сред православните християни на Балканите. Следователно от прочита на оffiциалните съчинения, съставени за или от Охридската архиепископия, можем да забележим тенденцията за адаптиране, конструиране и манипулиране на традициите, произтичащи от политическата и идеологическата програма на Самуил, която включва култове и легенди, произхождащи от Преспа и Охрид, откъдето получаваме противоположни и изопачени образи на Самуил. Тяхното деконструиране е основната цел на тази статия.The paper treats the issue on the reconstruction of the image of Tsar Samuel from the perspective of the Ohrid Archbishopric. The snapshots from the sources starting from Basil II’s sigillia and other official acts, reveals that the representation of Samuel was largely shaped in accordance with the ideological concept of the Ohrid Archbishopric. Depending on the political constellation and the momentary aims of the ideological propaganda, Samuel was either recognized as the fundamental ruler and inseparable part of the traditions of the Ohrid Archbishopric, or was completely excluded within the constructed theories about the origin оf the Archbishopric. The leading people in the Ohrid Archbishopric constantly modified and constructed the ecclesiastical traditions for the purpose of reinforcing the position and the status of the Archbishopric, in which the Christian saints were also exploited. This tendency also found reflection in the alteration of the original legend about Vladimir and Kosara, that served Archbishopric’s pretensions for obtaining the leading role among the Orthodox Christians in the Balkans. Hence, from the reading of the official works composed for or from the Ohrid Archbishopric we can notice the tendency for adapting, constructing and manipulating the traditions emerging from Samuel’s political and ideological program, that involved the cults and legends originating in Prespa and Ohrid, wherefrom we receive opposed and distorted images of Samuel. Their deconstruction is the main goal of this paper

The Early Ottoman History as Presented bу Niccolo Sagundino in Liber de authomanorum familia

Настоящото изследване има за цел да представи сведенията на Николо Сагундино за историята на османците от тяхното възникване до средата на XV век. Сагундино е от гръцки произход, но животът му е свързан с политиката и дипломацията на Венеция. Преводач и дипломат, Сагундино участва в първата венецианска мисия след падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. Той става първият европеец, който дава информация от първа ръка за външния вид и характера на Мехмед II Завоевателя. Хуманистът Еней Силвио Пиколомини, бъдещият папа Пий II, му възлага да напише труд за произхода на османците и резултатът е Liber de Authumanorum familia. Тази малка книга е най-ранният хуманистичен труд за произхода на османците и тяхната история. Тук ще разгледаме и анализираме информацията, представена от Николо Сагундино на европейската аудитория през XV в., за ранната османска история, като завършим с управлението на Баязид I и неговите наследници, а в заключение - с това на Мурад II.The present study aims to present Nicolo Sagundino\u27s information on the history of the Ottomans from their origins to the middle of the 15th century. Sagundino is of Greek descent, but his life is connected with the politics and diplomacy of Venice. A translator and diplomat, Sagundino took part in the first Venetian mission after the fall of Constantinople under Ottoman rule in 1453. He became the first European to give first-hand information about the appearance and character of Mehmed II the Conqueror. The humanist Aeneas Silvio Piccolomini, the future Pope Pius II, commissioned him to write a work on the origins of the Ottomans, and the result was the Liber de Authumanorum familia. This small book is the earliest humanistic work on the origins of the Ottomans and their history. Here we will examine and analyze the information presented by Niccolo Sagundino to European audiences in the 15th century about early Ottoman history, concluding with the reign of Bayezid I and his succesors and, in conclusion, that of Murad II

Intercultural Education in the Museum: the Bulgarian Example

Чрез образователната си функция Етнографският и Историческият музей в началото на XXI век са призвани да подпомагат процеса на изграждане на нова духовност, основана на толерантност при възприемането на другостта в нейните исторически, конфесионални, социални и културни форми. В тази връзка интеркултурната перспектива в образователните дейности на етнографския и историческия музей е споделена гледна точка, основана на взаимното опознаване, диалога и взаимодействието между културите при запазване на идентичността на всяка от тях. Ролята на тези музеи като част от „националния разказ“ също е много важна, но в контекста на европейската ориентация на България. В статията са представени акценти от изследване на необходимостта и значението на съвременни интеркултурни образователни програми за етнографските и историческите музеи. Представени са изводи от функционален анализ на ролята на българските музеи в междукултурния диалог в периода 2012-2020 г. Анализът е извършен чрез метода на качественото изследване. В този контекст са интерпретирани резултатите от проучване на мнението на музейни специалисти и директори на етнографски и исторически музеи в България за ролята на музея за ефективен междукултурен диалог. Използван е методът на дълбочинното интервю.Through its educational function, the Ethnographic and the Historical Museum at the beginning of the 2 1 st century are called to support the process of constructing a new spirituality based on tolerance in the perception of the otherness in its historical, confessional, social and cultural forms. In this regard, the intercultural perspective in the educational activities of the ethnographic and historical museum is a shared view, based on mutual knowledge, dialogue and interaction between cultures while preserving the identity of each of them. The role of these museums as part of the “national narrative” is also very important, but in the context of Bulgaria’s European orientation. The article presents highlights from a study of the need and importance of modern intercultural educational programs for ethnographic and historical museums. Conclusions from a functional analysis of the role of Bulgarian museums in intercultural dialogue in the period from 2012 to 2020 are presented. The analysis was performed using the qualitative study method. In this context, the results of a study of the opinion of museum specialists and directors of ethnographic and historical museums in Bulgaria on the role of the museum for effective intercultural dialogue are interpreted. The in-depth interview method was used

The Letters of the Bulgarian Archbishop in Ohrid Paisiy to the Italian Metropolitan Timothy

През XVI в. към диоцеза на Българската архиепископия в Охрид са присъединени земите на Южна Италия, а именно: Апулия, Абруцо, Базиликата, Калабрия, остров Сицилия, както и остров Малта, Далмация и всички западни страни. В българския манастир „Свети Георги“ - Зографския манастир на Атон се съхраняват четири писма - грамоти, написани от българския архиепископ Паисий до италианския митрополит Тимотей, който бил назначен от него да управлява тези земи. От тези писма се вижда, че в епархията на митрополит Тимотей възникват известни брожения и недоволства, предизвикани от „гърци и албанци“. Въз основа на съдържанието на тези документи и на факта, че тези земи са предадени под духовното управление на българския архиепископ, се търси отговор на въпроса: каква е причината тези земи да бъдат предадени под духовното управление на българския архиепископ и каква е причината за недоволството на гърци и албанци? Въз основа на редица изворови документи и данни, както и на базата на съвременни изследвания, които изучават езиците, говорени от местното население, авторът на статията показва сериозното присъствие на българско и славянско население в региона, което многократно надвишава броя на гръцкото и албанското. Това най-вероятно е водещата причина тези земи да бъдат предадени под духовната опека на Българската архиепископия в Охрид.During the 16th century to the diocese of the Bulgarian Archbishopric in Ohrid were added the lands of southern Italy, namely: Puglia, Abruzzo, Basilicata, Calabria, the island of Sicily, as well as the island of Malta, Dalmatia and all western countries. In the Bulgarian monastery Saint George – the Zograf Monastery on Mount Athos are kept four letters – charters written by the Archbishop of Bulgaria Paisius to the Italian Metropolitan Timothy, who was appointed by him to rule these lands. From these letters we see that in the diocese of Metropolitan Timothy some ferment and discontent arose, caused by “Greeks and Albanians”. Based on the content of these documents and the fact that these lands were handed over under the spiritual management of the Archbishop of Bulgaria, an answer is sought to the question of: what is the reason for these lands to be passed under the spiritual care of the Bulgarian archbishop, and what is the reason for the dissatisfaction of Greeks and Albanians? Based on a number of source documents and data, as well as on the basе of modern research that studies the languages spoken by the local population, the author of the article shows the serious presence of Bulgarian and Slavic population in the region, which many times exceeds the number of Greek and Albanian. This is most likely the leading reason for these lands to be handed over under the spiritual care of the Archbishopric of Bulgaria in Ohrid

Byzantine Studies in Bulgaria and the Faculty of History of Sofia University

Държавната територия на днешната Българска империя винаги е принадлежала към източната част на Великата римска империя след разделянето на империята през 395 г., а след падането на Западната римска империя - към Източната римска (Византийска) империя, преди да получи първата си политическа независимост в края на VII в. Близостта до Византийската империя определя характера на българската държава през всички векове. Така че двата международни конгреса за византийски изследвания - през 1934 г. и 2011 г. - се проведоха в известен смисъл на византийска почва. На първия от двата конгреса присъстват 167 учени и са изнесени 105 лекции, а през 2011 г. има 1500 участници и почти 800 лекции. Първият конгрес все още е под патронажа на царя, а председател на конгреса е Васил Златарски. През 2011 г. президентът на държавата поема патронажа, а Васил Гюзелев и Аксиния Джурова си поделят задачата да председателстват конгреса. Историческият факултет поема организацията и влиза в ролята на пазител на българо-византийската традиция.The state area of the present-day Bulgarian Empire has always belonged to the eastern part of the great Roman Empire since the division of the empire in 395 and than to the Eastern Roman (Byzantine) Empire after the fall of the Western Roman Empire, before it gained its first political independence at the end of the seventh century. The proximity to the Byzantine Empire has determined the character of the Bulgarian state in all centuries. So the two International Congresses for Byzantine Studies, in 1934 and 2011, took place on Byzantine soil in a certain sense. The first of the two congresses was attended by 167 scientists and there were 105 lectures, in 2011 there were 1500 participants and almost 800 lectures. The first congress was still under the patronage of the king, and Vassil Zlatarski was the president of the congress. In 2011, the President of the state took over the patronage, Vassil Gjuzelev and Axinia Dzhurova shared the task of presiding over the Congress. , the Faculty of History took over the organization and assumed the role of a keeper of the Bulgarian-Byzantine tradition